Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/18: Winterhoff, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Трябва ли член 2, точка 13 и член 3 от Директива 97/67/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставчици на услугата за доставка на кореспонденция като разглежданите в главните производства, които в качеството си на притежатели на национална лицензия, позволяваща им да предлагат тази услуга, са длъжни да извършват съгласно разпоредбите на националното право услуги за официално връчване на документи, издадени от съдилища или административни органи, трябва да се считат за „доставчици на универсалната услуга“ по смисъла на тези разпоредби, така че тези услуги трябва да са освободени от ДДС като услуги на „обществените пощенски служби“ съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакви права, и по-специално права, произтичащи от качеството на страна, в първоначалното ревизионно производство?
В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата, национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, свързани с качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражнява никакъв контрол?
Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите, и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, свързани качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните решения, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражнява никакъв контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/18: UPM France, Съдебно решение от 16 октомври 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, с което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, при положение че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от положение като разглежданото по главното производство за периода преди 1 януари 2011 г., през който Френската република, както ѝ позволява тази директива, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито, вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?
При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от посочената директива за дребните производители, които потребяват произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си
По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като тогава държавата членка е длъжна да облага с данък използвания природен газ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/19: Hongrie – Ville de Paris и др./Комисия, Определение от 1 октомври 2019 г.
Следва ли професионална асоциация като ACEA да бъде допусната да встъпи в производството въз основа на пряк и сигурен интерес от изхода на спора?
Съответства ли удължаването на действието на отменената разпоредба от спорния регламент, по-специално предвиденият дванадесетмесечен срок, на принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/19: Комисия/Ville de Paris и др., Определение от 1 октомври 2019 г.
Как се определя „интересът от изхода на делото“ при искане за встъпване от страна на професионална асоциация и какви са критериите за наличие на пряк и сигурен интерес?
Поставя ли спорът принципни въпроси относно компетентността на Европейската комисия да приема разпоредби, които изменят съществен елемент от Регламент (EО) № 715/2007, и в каква степен тези въпроси засягат правното положение на производителите на автомобили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/19: Allemagne – Ville de Paris и др./Комисия, Определение от 1 октомври 2019 г.
Повдига ли настоящото дело принципни въпроси относно компетентността на Комисията да приеме разпоредбите на спорния регламент, включително дали с определянето на стойности за емисиите на азотни оксиди за леки и лекотоварни автомобили Комисията е изменила съществен елемент от Регламент (ЕО) № 715/2007?
Налице ли е пряк и актуален интерес на професионална представителна асоциация, каквато е ACEA, от изхода на спора, така че тя да бъде допусната да встъпи в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/18: Vitali, Съдебно решение от 26 септември 2019 г.
Допускат ли принципите за свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги съгласно членове 49 и 56 [ДФЕС], член 71 от Директива [2014/24], в който не се предвиждат количествени ограничения за подизпълнители, както и принципът на пропорционалност, установен в правото на Съюза, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените поръчки като италианската правна уредба, съдържаща се в член 105, параграф 2, трето изречение от [Законодателен декрет № 50/2016], в която се предвижда, че на подизпълнители не може да се възлага изпълнението на повече от 30 % от общата стойност на договора за строителство, услуги или доставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/18: Engie Cartagena, Заключение от 19 септември 2019 г.
1. Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Real Decreto-Ley 14/2010 (Кралски декрет-закон 14/2010)
2. Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/18: VIPA, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 3, буква к) и член 11, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която не е разрешено на аптека в съответната държава членка да отпуска лекарствени продукти, за които се изисква медицинско предписание, въз основа на поръчка, когато последната е направена от здравен специалист, който има право да предписва лекарствени продукти и да практикува в друга държава членка, докато подобно отпускане е разрешено, когато такава поръчка се прави от здравен специалист, който има право да практикува в първата държава членка, като се прави уточнението, че съгласно въпросната правна уредба в такива поръчки не се посочва името на съответния пациент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.