Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-687/17: Aanbestedingskalender и др./Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допусната ли е правна грешка при определянето на критерия за разграничаване между икономическа дейност и дейност, свързана с упражняването на публична власт, при анализа на услугите, предоставяни от TenderNed?
Следва ли отделните функционалности на платформата TenderNed да бъдат анализирани поотделно като самостоятелни дейности, които могат да бъдат отделени от упражняването на публична власт?
Може ли предоставянето на технически средства за електронно възлагане на обществени поръчки чрез TenderNed да се счита за дейност, свързана с упражняването на публична власт, или представлява икономическа дейност, подлежаща на правилата за държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на [електрическата] централа и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива [2009/72] — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на [Данъчния закон за енергетиката], поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правнообвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Изпълнено ли е изискването по член 3, параграф 2 от [Директива 2009/72] задълженията, които следва да се налагат в общ икономически интерес, включително опазването на околната среда, да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, когато екологичната цел и характерните елементи на данъците за околната среда не са конкретизирани в частта с нормативен характер на правната уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/18: Kanyeba, Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Следва ли член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 да се тълкува в смисъл, че хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, попада в обхвата на понятието „договор за превоз“ по смисъла на тази разпоредба?
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, националният съд, който констатира неравноправност на наказателна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да намали размера на неустойката, предвидена в тази клауза в тежест на потребителя, и от друга страна, въз основа на принципи на националното договорно право националният съд да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право, освен ако съответният договор няма да може да се изпълнява без неравноправната клауза, а обявяването му за недействителен в неговата цялост излага потребителя на особено неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/18: GVC Services (Bulgaria), Заключение от 24 октомври 2019 г.
1. Разпоредбата на член 2, буква а), подточка i) от Директива [2011/96], във връзка с Приложение I, част А, буква аб), следва ли да се тълкува в смисъл, че под „дружества, регистрирани в съответствие с правото на Обединеното кралство“ се разбират и дружествата, регистрирани в Гибралтар?
2. Разпоредбата на член 2, буква а), подточка iii) от Директива [2011/96], във връзка с Приложение I, част Б, следва ли да се тълкува в смисъл, че под „corporation tax във Великобритания“ се разбира и корпоративният данък, дължим в Гибралтар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/18: Energiavirasto, Заключение от 24 октомври 2019 г.
1. Трябва ли член 37 от [Директива 2009/72/ЕО] да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент — потребител на мрежов оператор, и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „засегната страна“ по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, която е засегната от решението на регулаторния орган и следователно има право да обжалва пред национален съд решение на националния регулаторен орган, отнасящо се до мрежовия оператор
2. В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от [Директива 2009/72/ЕО], има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/18: Belgische Staat, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Трябва ли член 47 от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че по дела с предмет [ДДС] не допуска при никакви обстоятелства да се използват доказателства, които са събрани в нарушение на гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот, или трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма, изискваща от съда, на който се налага да реши дали да използва такова доказателство за установяване на задължение за ДДС, да направи преценка като посочената в [мотивите към акта за преюдициално запитване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/18: Prato Nevoso Termo Energy, Съдебно решение от 24 октомври 2019 г.
Следва ли член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2008/98/ЕО и член 13, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО, разглеждани във връзка една с друга, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която молба за издаване на разрешение за замяна на метана като източник на захранване на инсталация за производство на електрическа енергия, произвеждаща атмосферни емисии, с вещество, получено от химическото третиране на отпадъчни растителни масла, като разглежданото в главното производство, да бъде отхвърлена поради обстоятелството, че последното не е вписано в списъка с категориите горива, получени от биомаса, които са разрешени за тази цел, и че подобен списък може да бъде изменен само с вътрешен акт с общо приложение, процедурата по приемане на който не е координирана с административната процедура за разрешаване на употребата на вещество от биомаса като гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-766/18: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Заключение от 17 октомври 2019 г.
Общият съд е приложил неправилен критерий при преценката на вероятността от объркване между двете марки.
Общият съд е изискал неправомерно доказателство за отличителния характер на регистрирана колективна марка.
На регистрирана колективна марка следва задължително да бъде признат засилен отличителен характер, дори ако има описателен характер.
Отличителният характер на колективните географски марки не може да бъде оценяван въз основа на общите критерии.
Общият съд е нарушил процесуалните правила, като не е върнал делото за ново разглеждане от апелативния състав след установяване на грешка в неговата преценка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/18: Saatgut-Treuhandverwaltung, Съдебно решение от 17 октомври 2019 г.
Следва ли член 11, параграф 1 от Регламент № 1768/95 да се тълкува в смисъл, че предвижда възможност титулярят на закрила на Общността на сорт растения да поиска от държавен орган информация относно използването на материал на видове, без в искането да се уточнява конкретният защитен сорт, за който се иска тази информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.