всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Нарушение на задължението за достатъчно мотивиране на обжалваното съдебно решение
Нарушение на задължението за разглеждане на съществените фактически грешки в обжалваното решение и тяхното въздействие върху законосъобразността на решението
Неправилно прилагане на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО
Неправилно прилагане на член 85, параграф 2 и на принципа, установен в Consten и Grundig
Неправилно прилагане на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Било ли е приемането на Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета от 27 април 1989 г., Регламент (ЕИО) № 1102/89 на Комисията от 27 април 1989 г. и Регламент (ЕИО) № 3685/89 на Комисията от 8 декември 1989 г. подходящо по смисъла на член 75, параграф 1, буква в) от Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, могат ли тези регламенти да станат невалидни, ако след тяхното приемане престанат да бъдат подходящи по смисъла на член 75, параграф 1, буква в) от Договора за ЕИО?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, били ли са регламентите все още подходящи към релевантния момент за събирането на вноските за 1990 г. във Фонда за бракуване?
4. Нарушава ли задължението, предвидено в регламентите, за плащане на вноски за 1990 г. основни права на Общността или други норми на правото на Общността, по-специално правото на собственост, правото на упражняване на професия или занятие, принципа на равенство и принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при определяне на данъчната основа за тази част от транспорта, която се осъществява на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя според изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между отделните етапи на транспортната операция – например при учебни пътувания – да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на транспортната услуга, като определя, че единствено мястото на предоставяне трябва да се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение да се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на транспортната операция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Следва ли член 95 от Договора [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на метод за определяне на фискалната мощност на превозните средства, който води до по-висока такава стойност за определени превозни средства, поради което потребителите се възпират да ги купуват, когато всички превозни средства в най-високите данъчни категории са внесени превозни средства, които са в пряка конкуренция с подобни превозни средства, продавани във Франция, които са в по-благоприятни данъчни категории?
Следва ли член 95 от Договора [ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска едновременното използване на два набора правила за определяне на фискалната мощност на превозните средства, когато по-неблагоприятният набор се прилага по-специално за превозни средства, внесени от други държави членки, които френските потребители вследствие на това се възпират да купуват, в полза на подобни превозни средства, продавани във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Признава ли се комуникация, адресирана до органите на държавата вносител от органите на държавата износител след последваща проверка на сертификат за движение EUR.1, в която последните само потвърждават, че сертификатът е издаден неправомерно и следва да бъде анулиран, без да се посочват подробно основанията за анулирането, за „резултати от проверката“ по смисъла на член 25, параграф 3 от приложение II към Решение 86/283/ЕИО на Съвета от 30 юни 1986 година относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност
И имат ли органите на държавата вносител право да предприемат действия за събиране на невзетите митнически сборове само въз основа на такава комуникация, без да установяват действителния произход на внесените стоки?
2. Простира ли се отговорността на износителя, посочена в член 10, параграф 1 от приложение II към Решение 86/283, до митническите сборове, които се оказват дължими по отношение на вноса в Европейската общност на стоки, които са предмет на сертификат за движение EUR.1, дори когато последният е издаден въз основа на невярна информация, предоставена от износителя относно произхода на стоките, и е анулиран след последваща проверка?
3. Явява ли се фактът, че се изисква от вносител, който е действал добросъвестно, да заплати митнически сборове, дължими при вноса на стоки, по отношение на които износителят е извършил митническо нарушение, без вносителят да е участвал в това нарушение, противоречащ на общите принципи на правото, които Съдът е длъжен да спазва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат отговорността на гаранционните институции за изплащане на възнаграждения за определен период от време — в случая 12 месеца — дори когато този период е надвишен не по вина на работника, и по-специално когато работникът претендира обезщетение за вреди поради неизпълнение или забавено изпълнение на самата директива?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 4, параграф 2 от Директивата да се счита за валиден с оглед на принципа на равно третиране и недискриминация?
Следва ли точка 43 от решение на Съда от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др./Италианска република да се тълкува в смисъл, че материалноправните и процесуалните условия, предвидени в националното право на държавите членки относно искове за обезщетение за вреди поради неизпълнение на общностна директива, трябва да бъдат същите като (или поне не по-неблагоприятни от) тези, предвидени от националния законодател при закъсняло транспониране на самата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Съвместима ли е с установената от Договора за ЕО система, както е описана в решението по делото Francovich относно отговорността на държавата членка към частноправни субекти при нарушение на задължения по Общността, национална разпоредба (член 2, параграф 7 във връзка с член 2, параграф 4 от италианския Законодателен декрет № 80 от 27 януари 1992 г.), която намалява ex post facto размера на обезщетението за вече настъпили вреди?
2. Съответства ли изразът „начален момент на неплатежоспособността“ по смисъла на първата алинея на член 3, параграф 2 и първата алинея на член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на датата на подаване на искането за откриване на производство по несъстоятелност или на датата на откриване на такова производство (и двете посочени в член 2)?
3. Могат ли член 4, параграф 3 и член 10 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че държавата членка може да изключи изплащането на трудови вземания, възникнали преди уволнението, когато друг вид обезщетение (а именно indennità di mobilità, предвидено в членове 4 и 16 от италианския Закон № 223 от 23 юли 1991 г.) покрива нуждите на работниците, останали без работа през месеците след уволнението?
4. Следва ли изразът „последните три месеца от трудовия договор“ в член 4, параграф 2 да се тълкува като „последните три календарни месеца“ или като „тримесечието, предхождащо прекратяването на трудовото правоотношение“, дори ако това е настъпило на междинна дата в месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Допустимо ли е държава членка да ограничи задължението на гаранционните институции за изплащане на вземания на работници само до вземания, възникнали в определен референтен период, дори когато невъзможността да се впишат в този период не се дължи на виновно поведение на работника?
Съвместима ли е такава ограничителна мярка с принципа на равно третиране?
Може ли държава членка да прилага с обратно действие национални мерки за транспониране на директива, включително ограниченията по член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО, при определяне на обезщетението за вреди, причинени от закъсняла транспозиция?
Следва ли материалните и процесуалните условия за обезщетение при вреди от закъсняла транспозиция на директива да бъдат същите или поне не по-неблагоприятни от тези, приложими при обезщетения по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Дали член 6 от Първата директива на Съвета относно дружественото право от 9 март 1968 г. има директен ефект, ако съгласно германското право (единствената) санкция за осигуряване изпълнението на задължението за оповестяване на годишните отчети на дружество с ограничена отговорност е налагането от Регистърния съд на административна глоба до 10 000 DM, но Регистърният съд може да се намеси само по искане на член, кредитор или централен работнически съвет или работническия съвет на самото дружество, и дали такъв възможен директен ефект на тази разпоредба означава, че освен лицата, които имат право да подават такова искане по германското право, всяко лице може да поиска налагане на административна глоба или че такова право имат поне търговски сдружения, които съгласно устава си трябва да защитават интересите на своите членове, които имат договорни отношения с дружеството с ограничена отговорност, което не е изпълнило задължението си за оповестяване на отчетите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Изисква ли понятието за прехвърляне на данъка върху потребителя, по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. и останалата част от правния ред на Общността, и за определяне на понятието за данък върху оборота, винаги и във всеки случай законът, уреждащ съответния данък, изрично да предвижда, че този данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, ако данъкът може да се счита, при разумно тълкуване на такъв закон, за действително включен в цената, платена от потребителя?
Може ли данък, който се събира като фиксирана такса с голям размер върху общия оборот или приходите и който взема предвид такъв оборот, ако в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за данък върху оборота, въпреки че няма изрично отбелязване (фактура) за прехвърлянето на данъка върху потребителя, като съответните сделки са автоматични, чрез използване на монети, и има цена за използване
В този смисъл, нарушава ли това член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно данъка върху добавената стойност и следователно е несъвместимо ли с тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form