всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
2) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
3) При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/22: Eurobank Bulgaria, Заключение от 30 ноември 2023 г.

1) Дали пълномощното, с което от името на платеца пълномощникът извършва акт на имуществено разпореждане чрез платежно нареждане, представлява платежен инструмент по смисъла на член 4, точка 23 от Директива [2007/64/EO]?
2) Дали положеният апостил от компетентен чуждестранен държавен орган по Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. е част от процедурата по установяване [на] автентичността както на платежния инструмент, така и на платежната транзакция по смисъла на член 4, точка 19 във връзка с член 59, алинея 1 от Директивата?
3) Когато платежният инструмент (включително такъв, който овластява трето лице да извърши разпоредителните действия от името на платеца) е редовен от формална (външна) страна, може ли националният съд да приеме, че платежната транзакция е разрешена, а именно че платецът е дал съгласие за нейното извършване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/22: Telia Finland, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-354/22: Weingut A, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/22: Ligue des droits humains (Vérification du traitement des données par l’autorité de contrôle), Съдебно решение от 16 ноември 2023 г.

Трябва ли член 17 във връзка с член 46, параграф 1, буква ж), член 47, параграфи 1 и 2 и член 53, параграф 1 от Директива 2016/680, както и във връзка с член 8, параграф 3 и член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че когато правата на едно лице са били упражнени в приложение на посочения член 17 чрез компетентния надзорен орган, то трябва да разполага с право на ефективна съдебна защита срещу този орган?
Валиден ли е член 17, параграф 3 от Директива 2016/680 с оглед на член 8, параграф 3 и член 47 от Хартата, доколкото задължава само надзорния орган да информира субекта на данните, че е извършил всички необходими проверки или нужния преглед, и че този субект разполага с право да потърси защита по съдебен ред, при положение че подобна информация не позволява съдебен контрол върху действията и преценките на надзорния орган с оглед на обработваните данни и на задълженията на администратора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Заключение от 16 ноември 2023 г.

1) Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система […] това е условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
2) Допуска ли принципът на ефективност национална правна уредба […], която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само възможност да предяви граждански иск за възстановяване срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/22: Conny, Заключение от 14 ноември 2023 г.

Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС национална разпоредба (в случая член 312j, параграфи 3 и 4 от BGB в редакцията, приложима от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83/ЕС, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на напомняне до трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-695/22: Fondee, Заключение от 14 ноември 2023 г.

1. Лицето, което съгласно член 3, параграф 1 от [Директива 2014/65] е изключено от обхвата на тази директива и съгласно член 3, параграф 3 не се ползва от свободата да предоставя услуги по смисъла на член 34, разполага ли с правото на свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, ако самото то не предоставя инвестиционни услуги с единен европейски паспорт за клиенти със седалище в друга държава членка, но получава инвестиционна услуга от чуждестранен субект, използващ единен европейски паспорт, или евентуално по друг начин участва в доставката ѝ до крайния клиент (посредничи за доставката ѝ)?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че правото на Съюза, и в частност член 56 ДФЕС, не допуска правни разпоредби, които забраняват на инвестиционните брокери да предават клиентски нареждания на чуждестранни търговци на ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/22: Комисия/Обединеното кралство (Arrêt de la Cour suprême), Заключение от 9 ноември 2023 г.

Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС във връзка с член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, поради това че Върховният съд не е спрял производството, за да изчака решението на Съда на Европейския съюз по висящо дело, свързано със същия въпрос.
Нарушение на член 351, първа алинея ДФЕС във връзка с член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, поради неправилно тълкуване и прилагане на изразите „права на една или повече трети страни“ и „се засягат от разпоредбите на Договорите“.
Нарушение на член 267, първа алинея, букви а) и б) и трета алинея ДФЕС във връзка с член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, поради неотправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза от съд, действащ като последна инстанция.
Нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне, поради разпореждане на Румъния да наруши задълженията си по силата на правото на Съюза, произтичащи от разпореждането за преустановяване и решението за започване на процедурата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/22: Sad Trasporto Locale, Съдебно решение от 19 октомври 2023 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на Регламент № 1370/2007 спрямо изпълнението на обществени услуги за мултимодален пътнически превоз на национално и международно равнище, когато, от една страна, обществените услуги за превоз имат единен характер с оглед на възлагането и се предоставят чрез трамвай, наземна и висяща въжена линия, и от друга страна, релсовият транспорт представлява повече от 50 % от общата и единна услуга, възложена на оператора?
Трябва ли член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1370/2007 да се тълкува в смисъл, че изисква, с оглед и на прякото възлагане на вътрешен оператор на договор за обществена услуга, включваща пътнически превоз с трамвай, проверка на правната форма на акта за възлагане, което води до изключване от приложното поле на посочения член 5, параграф 2 на актовете, които не са под формата на договори за концесия за услуги?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че следва да се изключи прехвърлянето на оперативния риск във връзка с експлоатирането на услугите на изпълнителя, ако договорът за възлагане: а) се основава на брутните разходи, като собствеността върху приходите се предоставя на възложителя; б) предвижда в полза на оператора като приходи от дейността единствено насрещна престация, плащана от [възлагащия] орган и съответстваща на обема на предоставената дейност (с изключване следователно на риска, свързан с търсенето); в) оставя за възложителя оперативния риск, свързан с търсенето (поради намаляване на насрещните престации във връзка с намаляване на обема на дейността извън предварително определени граници), регулаторния риск (поради законови или подзаконови изменения, както и поради забавено издаване на разрешения и/или удостоверения от компетентни лица), финансовия риск (поради неплащането или забавеното плащане на насрещните престации, както и поради липсата на адаптиране на насрещните престации), както и риска, свързан с непреодолима сила (произтичащ от непредвидимото изменение на условията за извършване на услугата); както и г) прехвърля на правния субект — изпълнител, оперативния риск, свързан с предлагането (поради промени в разходите на неконтролируемите от оператора фактори — енергия, суровини, материали), риска за трудовите правоотношения (произтичащ от промените в разходите за персонала съгласно колективното договаряне), управленския риск (дължащ се на отрицателната динамика на оперативните разходи поради неправилни прогнозни оценки), както и социално-екологичния риск (произтичащ от случайни събития в хода на изпълнението върху активи, използвани за предоставянето на услугата)?
Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в рамките на пряко възлагане на договор за обществена услуга за пътнически превоз, разпоредено от компетентен местен орган в полза на вътрешен оператор, представлява държавна помощ, подлежаща на процедурата за предварителен контрол по член 108, параграф 3 ДФЕС, компенсацията за задължения за извършване на обществени услуги, изчислена въз основа на разходи за управление, които, макар и свързани с предвидимите изисквания за предоставяне на услугите, са формирани, от една страна, въз основа на историческите разходи за услугата, предоставяна от напускащия оператор — концесионер по договор за услуги, удължавана за повече от десет години, и от друга страна, са свързани с разходи или насрещни престации, които се отнасят до предишното възлагане или във всеки случай са свързани със стандартни пазарни параметри, приложими за всички оператори в сектора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12021222324360 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form