Съд - осми състав

Данъчнозадължено лице, което не разполага със стоките като собственик и не е включило разходите по вноса в цената на последващите сделки или в цената на предоставяните от него стоки или услуги, може ли да се ползва от правото на приспадане на ДДС по член 168, буква е) от Директива 2006/112/ЕО?
Необходимо ли е да се разглежда въпросът за пряка и непосредствена връзка между придобитите стоки и последващите сделки, когато разходите по вноса не са включени в цената на облагаемите сделки или в цената на предоставяните стоки или услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Словашки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли правилата относно отпускането на помощ, залегнали в членове 3 и 6 от Регламент № 1407/2013, да се тълкуват в смисъл, че за предприятието заявител, което надхвърля подлежащия на отпускане пределен размер поради кумулирането с предходно подпомагане, е възможно да избере — до фактическото изплащане на поисканото подпомагане — или намаляване на финансирането (чрез изменение или вариант на проекта), или отказ (цялостен или частичен) от предходно подпомагане, евентуално вече изплатено, за да се вмести в подлежащия на изплащане пределен размер?
Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че различните представени избори (вариант или отказ) са налице, дори да не са изрично предвидени от националната правна уредба и/или от публичното обявление относно отпускането на помощта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Campos Sanchez-Bordona

Принципи на правото на Съюза |

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли член 1, член 2, параграф 2, буква б) и член 3 от Директива 2000/78 и клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкуват в смисъл, че мярка като разглежданата в главното производство, която позволява на работодателя да предвиди, че лицата, навършили 65 години, могат да продължат да изпълват функциите си на щатни преподаватели, като запазят правата, с които са се ползвали преди пенсионирането си, само ако са научни ръководители в ущърб на други лица в същото положение, които биха имали тази възможност само в случай на свободни длъжности и ако отговарят на изискванията за академични резултати, и която позволява да се наложи на лицата, които не са научни ръководители за същата университетска дейност, сключването на последователни срочни трудови договори при почасово заплащане, по-ниско от получаваното от щатен университетски преподавател, представлява дискриминация по смисъла на тези разпоредби?
Може ли предимството при прилагане на правото на Съюза (принцип на върховенство на европейското право) да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да остави без приложение окончателното решение на националния съд, в което е установено, че при изложеното фактическо положение Директива 2000/78/ЕО е спазена и не е налице дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Румънски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2020 г.

Възниква ли право на приспадане на ДДС по член 168, буква е) от Директива 2006/112 за данъчнозадължено лице, което не разполага със стоките като собственик и разходите по вноса не са включени в цената на последващите облагаеми сделки или в цената на предоставяните стоки или услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Словашки

Дело C-*/: *************, Определение от ..2020 г.

Допуска ли член 168, буква е) от Директива 2006/112 предоставяне на право на приспадане на данъка върху добавената стойност на вносител, който не разполага със стоките като собственик?
Възможно ли е право на приспадане на ДДС при липса на направени входящи разходи по вноса или когато тези разходи не са включени в цената на изходящите сделки или в цената на стоки или услуги, доставяни в рамките на икономическата дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Словашки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че:
– изготвянето на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа от експерт на свободна практика по поръчка на медицинската служба на осигурителна каса за подкрепа, които се използват от последната за преценка на обхвата на правото на престации в рамките на социалните грижи и социалното осигуряване, от които могат да се ползват осигурените в нея лица, представлява доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване,
– тази разпоредба не допуска на експерт да се откаже признаване като благотворителен субект, при положение че, първо, той предоставя услуги по изготвяне на експертизи за оценка на потребностите от подкрепа в качеството на подизпълнител по поръчка на посочената медицинска служба, която е била призната за благотворителна организация, второ, разходите за изготвяне на тези експертизи се поемат непряко и в предварително установен размер от съответната осигурителна каса за подкрепа и трето, посоченият експерт има възможност по силата на вътрешното право да сключва пряко с тази каса договор за изготвянето на такива експертизи, за да се ползва от въпросното признаване, но не се е възползвал от тази възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Институционално право | Принципи на правото на Съюза

Немски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2020 г.

Налице ли е достатъчно релевантна връзка между предмета на основния спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Може ли евентуална бъдеща необходимост от прилагане на правото на Съюза да обоснове необходимостта от тълкуване в рамките на настоящия спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tanchev

Институционално право | Принципи на правото на Съюза

Полски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2020 г.

Съществува ли вътрешноправна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че това тълкуване да е обективно необходимо за решаването на спора?
Може ли позоваването на член 47 от Хартата на основните права или на европейското гражданство да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза при липса на конкретна връзка със спора?
Налице ли е необходимост националната юрисдикция да тълкува разпоредба на Директива 2016/343 или други норми на правото на Съюза за решаването на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tanchev

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли член 13 и свързаните с него и допълващите го разпоредби от Директива [2002/20] да се тълкуват в смисъл, че не допускат облагането в Кралство Испания, и по-конкретно в самостоятелната от данъчна гледна точка провинция Гипускоа, на правото на ползване на радиочестоти от далекосъобщителен оператор — във връзка с което право вече съществува задължение за плащане на такса [за запазване на публичния радиочестотен спектър] — с данък [върху прехвърлянето на имущество], приложим спрямо всички административни концесии на имущество — публична собственост, в съответствие с регионалната правна уредба на посочения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pitruzzella

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли член 17 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че когато определени разходи ползват и трето лице — както когато при продажбата на жилища строителният инвеститор заплаща рекламни и административни разходи и брокерски комисиони, които ползват и собствениците на земята — това обстоятелство не е пречка за възможността напълно да се приспадне данъкът върху добавената стойност, с който са обложени тези разходи, стига да е установено, че между разходите и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице има пряка и непосредствена връзка и че ползата за третите лица е акцесорна по отношение на нуждите на предприятието на данъчнозадълженото лице?
Важи ли това правило и когато става дума не за общи разходи, а за разходи, които следва да се отнесат към съвсем конкретни облагаеми или необлагаеми с ДДС извършвани доставки, както в случая — към продажбата на жилищата, от една страна, и към продажбата на земята, от друга?
Обстоятелството, че данъчнозадълженото лице е имало възможността или правото да фактурира отчасти тези разходи на ползващото ги трето лице, но не го е направило, има ли значение за преценката дали свързаният с тези разходи ДДС подлежи на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott