Данъчни въпроси

1. Може ли да се приеме, че когато директен продавач продава стоки (наричани по-нататък „помощни материали за продажбите“) на нерегистрирани дистрибутори или нерегистриран дистрибутор купува от трети лица стоки и услуги (наричани по-нататък „стоките и услугите на трето лице“) — които и в двата случая нерегистрираните дистрибутори използват за подпомагане на икономическата си дейност, състояща се в продажбата на други стоки, които също са закупени от директния продавач и са предмет на административни договорености, установени в съответствие с дерогация, последно предоставена с Решение на Съвета от 24 май 1989 г. (89/534/ЕИО) (наричана по-нататък „дерогацията“) — релевантните разрешения, разпоредби за прилагане и/или административни мерки нарушават съответни разпоредби и/или принципи на правото на Европейския съюз, доколкото задължават директния продавач да осчетоводи данъка по извършените доставки въз основа на цената, на която нерегистрираните дистрибутори продават другите стоки, без да може да се намали ДДС, платен от нерегистрирания дистрибутор за помощните материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице?
2. Когато е поискало дерогация от Съвета, длъжно ли е било Обединеното кралство да уведоми Комисията, че нерегистрираните дистрибутори плащат ДДС за покупката на помощни материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице, които използват за икономическата си дейност, и че при прилагането на дерогацията следва съответно да се отчете този неподлежащ на възстановяване данък по получени доставки или надвнесен данък по извършени доставки?
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1 и/или въпрос 2 по-горе:
а) Възможно ли е и трябва ли някои от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки да се тълкуват по начин, който отчита i) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или ii) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или iii) потенциална нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружествата, които извършват непреки продажби.
б) Може ли да се приеме, че:
i) разрешената на Обединеното кралство дерогация от член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива е незаконосъобразна,
ii) заедно с дерогацията от член 11, А, параграф 1, буква а) е необходима дерогация от член 17 от Шеста директива. Ако това е така, може ли да се счита, че Обединеното кралство е действало незаконосъобразно, като не е поискало от Комисията или Съвета разрешаване на дерогация от член 17,
iii) Обединеното кралство действа незаконосъобразно, като не прилага ДДС по такъв начин, че да позволява на директните продавачи да поискат данъчен кредит по отношение на платения от нерегистрираните дистрибутори ДДС върху помощните материали за продажбите или върху стоките и услугите на трето лице, използвани от тях за икономическата им дейност,
iv) поради това всички или част от релевантните разрешения, разпоредби за прилагане или административни мерки са невалидни и/или незаконосъобразни.
в) Представлява ли подходящо правно средство за защита, ако Съдът на Европейския съюз или националната юрисдикция:
i) разпореди, че държавата членка следва да приложи дерогацията във вътрешното си право, като предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани посредници и дружества, които извършват непреки продажби; или
ii) обяви, че разрешаването на дерогацията, а следователно и самата дерогация, са невалидни; или
iii) обяви, че националното законодателство е невалидно; или
iv) обяви, че указанието е невалидно; или
v) обяви, че Обединеното кралство следва да поиска разрешение за допълнителна дерогация, за да предвиди подходяща корекция за а) неподлежащия на приспадане ДДС, дължим от нерегистрираните дистрибутори за помощните материали за продажбите или за стоките и услугите на трето лице, които тези дистрибутори използват за икономическата си дейност; или б) ДДС, чийто размер надвишава избегнатия данък, събиран от Her Majesty’s Revenue & Customs; или в) потенциалната нелоялна конкуренция, която възниква между директните продавачи, техните нерегистрирани дистрибутори и дружества, които извършват непреки продажби.
4. Трябва ли съгласно член 27 от Шеста директива (член 395 от Основна директива ДДС) „непла[теният] или изб[егнат] данъ[к]“ да се измерва като нетна загуба на данъчни приходи (при отчитане както на платения данък по извършени доставки, така и на подлежащия на възстановяване данък по получени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) или като брутна загуба на данъчни приходи (при отчитане само на данъка по извършени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) за държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bobek

Английски

Дело C-386/16: Toridas, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.

Трябва ли член 138, параграф 1, член 140, буква а) и/или член 141 от Директивата за ДДС, във връзка по-специално с членове 33 и 40 от нея, да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като конкретните доставката на стоки от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка, трябва да бъде освободена от ДДС в съответствие с тези разпоредби, когато, преди да бъде сключена тази сделка за доставка, купувачът (тоест лицето, което е данъчнозадължено във втора държава членка) изразява намерение да продаде стоките незабавно, преди да ги превози от първата държава членка до установено в трета държава членка данъчнозадължено лице и тези стоки са превозени (изпратени) до това лице в тази трета държава членка?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преди да бъдат превозени до третата държава членка част от стоките са били обработени по нареждане на данъчнозадълженото лице, установено (регистрирано за данъчни цели) във втората държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bot

Данъчни въпроси | Енергетика

Литовски

Дело C-151/16: Vakarų Baltijos laivų statykla, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.

Следва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/EО да се тълкува в смисъл, че не може да се облага с акциз доставката на енергийни продукти, когато, както в настоящия случай, тези продукти се доставят като гориво за кораб, което да се използва за корабоплаване във водите на Съюза, с цел без пряко заплащане корабът да се придвижи на собствен ход от мястото, където е построен, до пристанище в друга държава членка за качване на първия му търговски товар?
Допуска ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 разпоредби от националното законодателство на държавите членки като приложимите в настоящия случай, които изключват ползването на освобождаването от заплащане на данък, предвидено в посочената разпоредба, когато доставката на енергийни продукти е извършена в нарушение на установените от държавата членка условия, въпреки че тази доставка отговаря на съществените условия за прилагане на освобождаването, предвидени в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Литовски

Дело C-633/15: London Borough of Ealing, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.

1) Има ли право Обединеното кралство на основание член 133, втора алинея от Директива 2006/112 да прилага съдържащото се в буква г) [първа алинея] от този член условие спрямо публичноправни субекти, [от една страна], в случаите, когато към 1 януари 1989 г. съответните сделки са третирани от Обединеното кралство като облагаеми [с ДДС], но други спортни услуги са освободени към тази дата, и [от друга страна], в случаите, когато съответните сделки първоначално не са били освободени по националното право, преди Обединеното кралство да поиска прилагането на условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея], буква г) от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да прилага условието, съдържащо се в член 133, [първа алинея,] буква г) от Директива 2006/112, спрямо публичноправни нестопански организации, без същевременно да прилага това условие спрямо нестопански организации, които не са публичноправни субекти?
3) Ако отговорът на втория въпрос по-горе е утвърдителен, има ли право Обединеното кралство да изключи за всички публични нестопански организации възможността да се ползват от освобождаването, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква м) [от Директива 2006/112], без да се преценява за всяка доставка поотделно дали предоставянето на това освобождаване има вероятност да доведе до нарушаване на конкуренцията, поставяйки в неизгодно положение търговските предприятия, подлежащи на облагане с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Wathelet

Английски

Дело C-574/15: Scialdone, Заключение от 13 юли 2017 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и на Директива 2006/112/ЕО, които налагат задължение на държавите членки за уеднаквяване на политиките на санкции, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която криминализира невнасянето на ДДС над определен паричен праг, който е по-висок от прага за криминализиране на неплащането на прекия данък върху доходите?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално свързаните разпоредби на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС и [на] Директива 2006/112/ЕО, които налагат на държавите членки задължението да предвидят ефективни, възпиращи и съразмерни санкции с цел защита на финансовите интереси на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална разпоредба, която изключва възможността да се наложи наказателна санкция на обвиняемия (независимо дали е управител, законен представител, лице, упълномощено да изпълнява функции с данъчно значение или съучастник в нарушението), когато свързаното с него образувание с юридическа правосубектност е платило със закъснение данъка и дължимите административни санкции във връзка с ДДС, въпреки че вече е направена данъчна проверка, образувано е наказателно производство и е повдигнато обвинение, делото е предадено на съда, подсъдимият е надлежно уведомен за повдигнатото срещу него обвинение, но преди даването на ход на делото в съдебно заседание пред първата инстанция, в система, която не налага на горепосочения управител, на законния представител или на упълномощените от тях лица и съучастниците в нарушението никаква друга санкция, дори и административна?
3) Трябва ли понятието „нарушение с измамна цел“, уредено в член 1 от Конвенцията PIF, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и хипотезата на невнасяне, на частично или забавено внасяне на данъка върху добавената стойност, и следователно задължава ли член 2 от посочената конвенция държавата членка да наказва с лишаване от свобода невнасянето, частичното или забавеното внасяне на ДДС на стойност над 50 000 EUR?
При отрицателен отговор се поставя въпросът дали изискването на член 325 ДФЕС, който задължава държавите членки да налагат възпиращи, съразмерни и ефективни санкции, включително наказателни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която освобождава от наказателна и административна отговорност управителите и законните представители на юридическите лица или техните пълномощници и съучастниците в нарушението, в случай на невнасяне, частично или забавено внасяне на ДДС на стойност, която превишава 3 или 5 пъти определените минимални прагове в случай на измама, в размер на 50 000 EUR?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Bobek

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Италиански

Дело C-292/16: A, Заключение от 13 юли 2017 г.

1. Допуска ли член 49 ДФЕС финландска правна уредба, съгласно която, ако финландско дружество прехвърля активи на разположена в друга държава — членка на ЕС, постоянна стопанска единица чрез прехвърлянето на дейност на установено в тази държава дружество и в замяна на това получава нови акции, прехвърлянето на активите се облага незабавно през годината на прехвърлянето, докато при съответно национално положение данъчното облагане се извършва едва към момента на реализирането?
2. Налице ли е непряка или пряка дискриминация, ако Финландия извършва данъчното облагане незабавно през годината на прехвърляне на дейността, преди да е била реализирана печалбата, а при национални положения — едва към момента на реализирането?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли ограничението на правото на установяване да бъде обосновано със съображения като императивно съображение от общ интерес или запазването на националното правомощие за данъчно облагане
Забраненото ограничение съобразено ли е с принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Фински

Дело C-462/16: Boehringer Ingelheim Pharma, Заключение от 11 юли 2017 г.

Има ли право фармацевтично предприятие, което доставя лекарствени продукти, да намалява данъчната основа съгласно член 90 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност въз основа на практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, С‑317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31) и като се има предвид установеният в правото на Съюза принцип на равно третиране, при положение че:
1. то доставя тези лекарствени продукти на аптеки чрез търговците на едро,
2. аптеките извършват облагаема доставка на осигурени в схема за частно здравно осигуряване лица,
3. дружеството, предоставящо осигуряване за медицински разходи (частното здравноосигурително дружество), възстановява на осигурените в него лица разходите за закупуване на лекарствените продукти, и
4. фармацевтичното предприятие е длъжно да плаща „ценова отстъпка“ на частното здравноосигурително дружество по силата на законова разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Предстои добавяне

Вътрешен пазар — Принципи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Защита на потребителите | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-392/16: Marcu, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

При обстоятелства като тези по спора в главното производство, недопустима ли е съгласно [Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112] национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която по отношение на лице, подложено на проверка и след нея служебно регистрирано за целите на ДДС, не може да се приложи механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — който към съответния момент е задължителен за сделките със земи между данъчнозадължени за целите на ДДС лица — на основание че това лице не е поискало и не е получило регистрация за целите на ДДС преди извършването на сделките или към датата на превишаване на тавана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bobek

Румънски

Дело C-254/16: Glencore Grain Hungary, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че крайният срок за възстановяване на надвзетия ДДС се удължава до деня на връчването на протокола, изготвен след проверка, когато в рамките на процедурата за данъчен контрол, започната до 30 дни от получаване на искането за възстановяване, на данъчнозадълженото лице е наложена глоба за неизпълнение?
С оглед на принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, допуска ли член 183 от Директивата за ДДС национална правна уредба, която при забавено плащане на дадена сума изключва плащането на лихви за забава, когато в рамките на проверката, свързана с плащането на тази сума, данъчнозадълженото лице е било санкционирано от съответния орган във връзка със задължението за сътрудничество, въпреки че продължилата няколко години проверка се е забавила по причини, които не могат да се вменят основно на данъчнозадълженото лице?
Трябва ли член 183 от Директивата за ДДС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че искането за плащането на лихви във връзка с удържани или невъзстановени данъци, в противоречие с правото на Съюза, е субективно право, което пряко произтича от самото право на Съюза, така че доказателството за нарушението на правото на Съюза и за невъзстановяването на данъка да е достатъчно, за да се предяви право на лихви пред юрисдикциите и другите органи на държавите членки?
Ако предвид отговорите, дадени на предходните въпроси, запитващата юрисдикция приеме по делото в главното производство, че националната правна уредба на държавата членка противоречи на член 183 от Директивата за ДДС, ще бъде ли в съответствие с правото на Съюза, ако счете, че съдържащият се в решенията на органите на държавите членки отказ за плащане на лихви за забава противоречи на член 183 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wathelet

Унгарски

Дело C-374/16: Geissel, Заключение от 5 юли 2017 г.

1) Съдържа ли фактура — каквато съгласно член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС] се изисква за упражняване на правото на приспадане — „пъл[ен] адрес“ по смисъла на член 226, точка 5 от [същата директива], когато издалият я за извършена от него доставка доставчик е посочил в нея пощенски адрес за контакт, на който обаче не осъществява каквато и да било стопанска дейност?
2) Допуска ли член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС], с оглед зачитане на принципа на ефективност, национална практика, при която добросъвестността на получателя на доставката относно изпълнението на условията за приспадане на платения за тази доставка данък могат да се взимат предвид само извън производството по установяване на задължения за данъци — в рамките на отделно производство, образувано по съображения за справедливост
Може ли в това отношение да се направи позоваване на член 168, буква а) във връзка с член 178, буква а) от [Директивата за ДДС]?
1) Изисква ли член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] да се посочи адрес, на който данъчнозадълженото лице извършва своята стопанска дейност?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Достатъчно ли е за целите на изпълнение на изискванията по член 226, точка 5 от [Директивата за ДДС] като адрес да се посочи само „пощенска кутия“?
б) Какъв адрес следва да посочва във фактурите си данъчнозадължено лице, което осъществява икономическа дейност (например електронна търговия), без да разполага с търговски обект?
3) В хипотезата на неизпълнение на формалните изисквания относно фактурата по член 226 от [Директивата за ДДС] следва ли да се предоставя право на приспадане винаги когато не е налице данъчна измама или когато данъчнозадълженото лице не е знаело и не е могло да знае, че сделката е част от данъчна измама, или пък защитата на оправданите правни очаквания в този случай изисква данъчнозадълженото лице да е направило всичко, което разумно може да се очаква от него, за да провери истинността на данните във фактурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Wahl