Данъчни въпроси

Национална правна уредба относно освобождаването на самостоятелни групи лица от данък върху добавената стойност, която не предвижда условия или процедури относно изпълнението на условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, съвместима ли е с член 132, параграф 1, буква е) във връзка с член 131 от Директива 2006/112 и с принципите на ефективност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
По какви критерии следва да се преценява дали е изпълнено условието във връзка с нарушаването на конкуренцията, предвидено в член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112?
За отговора на втория въпрос има ли значение обстоятелството, че самостоятелната група лица доставя услугите на членове, които са под юрисдикцията на различни държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Полски

Дело C-326/15: DNB Banka, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Трябва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага по отношение на услуги, предоставяни от самостоятелни групи лица, чиито членове извършват икономическа дейност в областта на финансовите услуги, които са пряко необходими за осъществяване на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Латвийски

Дело C-441/16: SMS group, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.

Следва ли членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националните данъчни органи, съгласно която се приема, че не са налице обективни обстоятелства, потвърждаващи заявеното от данъчнозадълженото лице намерение да използва внесените в рамките на неговата икономическа дейност стоки, щом като към момента на действителния внос е спряно действието на договора, в изпълнение на който данъчнозадълженото лице е придобило и внесло стоките, което предполага сериозна опасност следващата доставка/сделка, за която са били внесени посочените стоки, вече да не се осъществи?
Представлява ли изискването за доказване на последващото движение на внесените стоки, т.е. за установяване на това дали и по какъв начин внесените стоки са били действително използвани за облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, допълнително условие, въведено за целите на възстановяването на ДДС, различно от предвидените в членове 3 и 4 от Осма директива и забранено с член 6 от същата директива, или същото представлява необходима информация, свързана с материалноправното условие за възстановяването на данъка, относно използването на внесените стоки в рамките на облагаемите сделки, която данъчните органи могат да изискват на основание член 6 от Осма директива?
Възможно ли е членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на ДДС може да бъде отказано, когато не се осъществи следващата предвидена сделка, за която е трябвало да бъдат използвани внесените стоки
При тези условия от значение ли е действителното предназначение на стоките, в случая обстоятелството дали те са използвани, по какъв начин и на коя територия — тази на държавата членка, в която е платен ДДС, или извън тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Campos Sanchez-Bordona

Акцизи | Данъчни въпроси | Енергетика | Околна среда | Сближаване на законодателствата

Румънски

Дело C-215/16: Elecdey Carcelen, Съдебно решение от 20 септември 2017 г.

Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива [2009/28] „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената [Д]иректива [2009/28] цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?
Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия
Едновременно и в рамките на същата точка се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването, едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?
В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива [2008/118], понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?
Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива [2003/96], отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?
Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1 [буква д)] от Директива [2009/28], самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) [от Директива 2009/28] такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието [на вятърните електроцентрали] върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Испански

Дело C-132/16: Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя — данъчнозадължено лице?
Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Български

Дело C-648/15: Австрия/Германия, Съдебно решение от 12 септември 2017 г.

Данъчни въпроси

Включват ли се ценните книжа, предмет на спора, в понятието „вземания с участие в печалбите“ по смисъла на член 11, параграф 2 от австро-германската спогодба, така че Федерална република Германия да има право да облага лихвите по тях?
Длъжна ли е Федерална република Германия да възстанови вече събраните данъци върху тези лихви, ако се приеме, че няма право да ги облага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Съд, Съд - голям състав

Дело C-6/16: Eqiom и Enka, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 г., от една страна, и член 49 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя като условие за ползването на предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива данъчно предимство — каквото е освобождаването от данъка, удържан при източника, на печалбата, разпределяна от местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество майка, когато това дружество майка е контролирано пряко или непряко от едно или няколко лица, които са местни за трети държави — доказването от последното на обстоятелството, че структурата на дяловите участия няма за основна цел или че една от основните ѝ цели не е то да се възползва от това освобождаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Данъчни въпроси | Енергетика

Френски

Дело C-465/15: Hüttenwerke Krupp Mannesmann, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.

Трябва ли член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96 на Съвета […] да се тълкува по отношение на процеса по производство на чугун във висока пещ в смисъл, че и електроенергията за задвижването на въздушните компресори следва да се разглежда като електроенергия, която основно се използва за целите на химическата редукция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bobek

Немски

Дело C-251/16: Cussens и др., Заключение от 7 септември 2017 г.

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение по дело Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от [Revenue] Commissioners (данъчната администрация) преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на въпрос 1 гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди произнасянето на решението на Съда по дело Halifax и др., и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
а) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да се разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона [за данъка върху добавената стойност] да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax и др. принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение на Съда по дело Halifax и др. принцип на злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Bobek

Английски

Дело C-307/16: Pieńkowski, Заключение от 7 септември 2017 г.

Трябва ли член 146, параграф 1, буква б), член 147, както и членове 131 и 273 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, изключваща възможността за прилагане на освобождаването от данъчнозадължено лице, което не отговаря на условието за достигане на минимален праг на оборота през предходната данъчна година, а няма и сключен договор с оператор, оправомощен да възстановява данъка на пътниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Bot