Данъчни въпроси

Трябва ли Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) може да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Pikamae

Чешки

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Представлява ли отдаването под наем на терен при задължителен наем „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда?
Може ли националното законодателство да изключи отдаването под наем на терени при задължителен наем от освобождаването от ДДС съгласно член 135, параграф 1, буква л) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО?
Как следва да се тълкуват ограниченията и изключенията от освобождаването от ДДС за наем на недвижими имоти по смисъла на член 135 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Szpunar

Латвийски

Дело C-598/20: Pilsētas zemes dienests, Определение от 1 декември 2021 г.

Какъв е обхватът на понятието „наем на недвижим имот“ по смисъла на Директива 2006/112/ЕО и включва ли то отдаването под наем на земя по силата на законово задължение?
Как следва да се тълкуват освобождаванията и изключенията от облагане с ДДС по член 135, параграф 1 и 2 от Директивата за ДДС, и допуска ли същата национално законодателство, което изключва задължителния наем на земя от освобождаването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Szpunar

Латвийски

Дело C-334/20: Amper Metal, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба — предвид съдържащия се в нея глагол „се използват“ — не може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата за ДДС, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници не носи „изгода“ за облагаемите сделки на получателя на фактурата, доколкото:
– стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга (реклама) е несъразмерна с изгодата (оборот/увеличение на оборота), произтичаща от същата тази услуга за нейния получател, или
– посочената услуга (реклама) не е генерирала никакъв оборот за получателя ѝ?
Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници е несъразмерна, тъй като услугата (реклама) е скъпа, а цената за същата — прекомерна спрямо тази за друга или други взети за сравнение услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Szpunar

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Унгарски

Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Френски

Дело C-358/20: Promexor Trade, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Данъчни въпроси

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчна неутралност национални разпоредби, съгласно които държавата членка задължава за неопределено време местно лице да събира и заплаща ДДС на държавата, без обаче съответно да му признава правото на приспадане на ДДС, тъй като номерът му по ДДС е служебно заличен, след като в декларациите по ДДС, подадени за шест последователни месеца/две последователни календарни тримесечия, не са посочени сделки, подлежащи на облагане с ДДС?
Съвместими ли са предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, с национална разпоредба или практика на данъчната администрация, според която, въпреки че държавата членка обикновено допуска юридическо лице при поискване отново да бъде регистрирано за целите на ДДС след служебното заличаване на номера по ДДС, при определени конкретни обстоятелства данъчнозадълженото лице поради чисто формални причини не може да поиска нова регистрация за целите на ДДС, като е длъжно да събира и заплаща ДДС на държавата за неопределено време, без обаче да му бъде съответно признато правото на приспадане на ДДС?
Трябва ли предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването на задължение за данъчнозадълженото лице да събира и плаща ДДС за неопределено време и без да се признава правото на приспадане на ДДС, без данъчният орган да провери в този случай спазването на съществените изисквания, свързани с правото на приспадане на ДДС, и без да е налице измама от страна на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Saugmandsgaard Oe

Румънски

Дело C-398/20: ELVOSPOL, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

В противоречие ли е с целта на член 90, параграфи 1 и 2 от [Директивата за ДДС] национална правна уредба, която въвежда условие, правещо невъзможно за данъчнозадължено лице по [ДДС], за което е възникнало задължение за начисляване на данък във връзка с направена на друго данъчнозадължено лице облагаема доставка, да извърши корекция в размера на дължимия данък с размера на вземането си, възникнало в рамките на шест месеца преди съдебното решение за обявяване в несъстоятелност на другото данъчнозадължено лице, ако то е платило само част или изобщо не е платило доставката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Чешки

Дело C-281/20: Ferimet, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 168 и съответните други членове от Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност, който следва от тази директива, както и съответната тълкувателна практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат приспадане на ДДС от тези търговци, които при механизма за обратно начисляване издават удостоверителен документ (фактура) за извършената от тях сделка по придобиване на стоки, като в посочения документ отразяват фиктивен доставчик, при положение че придобиването безспорно е било осъществено от въпросния търговец, който е използвал закупените материали в своята търговска дейност?
В случай че практика като описаната (която трябва да се счита за известна на съответното лице) може да се квалифицира като измама или злоупотреба за целите на отказа да се признае приспадане на ДДС, необходимо ли е, за да не се признае посоченото приспадане, да се докаже и наличието на данъчно предимство, което е несъвместимо с целите на уредбата на ДДС?
Накрая, ако такова доказване е необходимо, трябва ли данъчното предимство, което би позволило да се откаже признаване на приспадането и което евентуално трябва да се установи в конкретния случай, да се отнася единствено до самото данъчнозадължено лице (приобретател на стоките), или може евентуално да е свързано с други участници в сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Акцизи | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Испански

Дело C-255/20: Agenzia delle dogane e dei monopoli – Ufficio delle dogane di Gaeta, Определение от 9 ноември 2021 г.

Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на публичните органи?
Какви са изискванията, за да се приеме, че даден косвен данък върху акцизни стоки преследва „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118?
Противоречи ли национална правна уредба, която предвижда такъв данък с чисто бюджетна цел, на изискванията на Директива 2008/118?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Акцизи | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Италиански

Дело C-255/20: Agenzia delle dogane e dei monopoli – Ufficio delle dogane di Gaeta, Определение от 9 ноември 2021 г.

Допуска ли член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО въвеждането на допълнителни косвени данъци върху акцизни стоки, когато приходите от тях се използват единствено за общо подпомагане на бюджета на териториалните единици?
Какво е съдържанието на понятието „специфична цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата и какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да е налице такава цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав