Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Изискват ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС приемащото дружество да може да извършва приспадане за целите на данъчното облагане на загубите, реализирани от преобразуващото се чрез вливане в него дружество със седалище в друга държава членка, които загуби са формирани от дейността на преобразуващото се дружество в тази друга държава членка в годините преди вливането, при положение че приемащото дружество не оставя място на стопанска дейност в държавата на преобразуващото се чрез вливане дружество и съгласно разпоредбите на националното си право може да извърши приспадане за данъчни цели на загубите на преобразуващото се дружество единствено ако това дружество е местно лице или конкретните загуби са формирани от намиращото се в тази държава място на стопанска дейност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: от значение ли са разпоредбите на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС при отговора на въпроса дали размерът на подлежащите на приспадане загуби следва да се изчисли съгласно данъчното право на държавата по седалището на приемащото дружество, или за подлежащи на приспадане загуби следва да се приемат загубите, установени в държавата по седалището на преобразуващото се дружество съгласно действащото в тази държава право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли пряката и непосредствена връзка, която в практиката на Съда се приема за решаваща при тълкуването на израза „за нуждите на неговите облагаеми сделки“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от [Шеста директива], да се определя в зависимост:
— от обективното съдържание на получената доставка от данъчнозадълженото лице (в конкретния случай дейността на защитник в наказателното производство, с която се цели дадено физическо лице да не бъде осъдено за престъпление), или
— от причината за получената доставка (в конкретния случай икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, в рамките на която се твърди, че дадено физическо лице е извършило престъпление)?
В случай че от решаващо значение е причината за получената доставка, дадено данъчнозадължено лице, възложило съвместно с негов служител извършването на конкретна доставка, има ли право на пълно или на частично приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква а) от [Шеста директива] и какви изисквания се поставят при издаването на фактурата с оглед на член 22, параграф 3, буква б), пето тире от [Шеста директива], в случай че доставката е получена от няколко лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Могат ли неорганизирани, нередовни и развлекателни спортни дейности, които могат да се осъществяват по този начин в комплекс, в който се намира открит плувен басейн (например плуване за развлечение и игри с топка за развлечение), да се считат за спорт или физическо възпитание по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директивата [за ДДС]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли осигуряването на достъп до комплекса, в който се намира такъв открит плувен басейн, който предлага на посетителите си посочената по-горе възможност да упражняват спортни дейности, разбира се, успоредно и с други видове дейности за развлечение и отдих, да се определи като доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, предоставяни на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание, по смисъла на посочената по-горе разпоредба от Директивата [за ДДС] и следователно като освободена от [ДДС] доставка, при положение че доставчикът е нестопанска организация и са спазени другите предвидени в Директивата условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Член 211 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска да се поставя допълнително условие (като получаването, през определен период, на сертификат за отложено плащане при условия, определени с наредба на министъра на икономиката и финансите), освен условието за вписване на данни в декларацията по ДДС, за задължените лица, които не дължат ДДС при внос пред митническите органи?
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 28 ДФЕС, член 30 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат многократни законодателни интервенции, като тези, предвидени в точки 1 и 2 от спешна наредба № 22 от 28 март 2007 г., както и в точка 69 от спешна наредба № 106 от 4 октомври 2007 г., които изменят член 157, параграф 4 от румънския Данъчен кодекс, така че само част от задължените по ДДС лица (тези, които са извършили или се считат за извършили вноса след 15 април 2007 г. и които са получили сертификати за отложено плащане), измежду тези, които се намират в идентични ситуации (притежаващи стоки, които са били предмет на временен внос през предприсъединителния период), да не дължат ДДС пред митницата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 211 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която поставя отложеното плащане на дължимия за внесени стоки данък върху добавената стойност в зависимост от получаването на сертификат, какъвто не се изисква съгласно тази директива, при положение че условията за получаването на подобен сертификат зачитат принципа на данъчен неутралитет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността за разпределяне на съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. В противоречие ли е с европейското право (с членове 7 и 22 от Директива 92/12/ЕИО, съответно със съображенията на тази директива) отказът на румънските данъчни власти да уважат искане за възстановяване на акцизите, доколкото: a) търговецът, който иска възстановяване на акцизите, е удостоверил изпълнението на всички технически условия, предвидени в националното законодателство за допустимост на исканията за възстановяване, и по-конкретно: i) за удостоверяване на плащането на акцизите в Румъния и ii) за удостоверяване на изпращането на акцизните стоки в друга държава членка; б) съгласно изискванията на румънското данъчно законодателство [член 1926 от Данъчния кодекс, член 184 от Методологичните норми, предвидени в Решение на правителството № 44/2004 и в приложение № 11 към дял VII от Данъчния кодекс] някои от документите, които е трябвало да придружават искането за възстановяване, е било възможно да бъдат представени едва след доставката на акцизните стоки в друга държава членка; в) румънското данъчно законодателство [член 184, параграф 4 от Методологичните норми, препращащ към член 135 от Данъчнопроцесуалния кодекс] предвижда общ срок от 5 години за всяко искане за възстановяване/връщане?
2. Трябва ли [член 22, параграф 1, буква а)] от Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че неподаването от търговеца на искане за възстановяване на акцизите в държавата членка, в която те са платени, преди доставката на акцизните стоки за друга държава членка, в която стоките са предназначени за потребление, води до погасяване на правото на търговеца да получи възстановяване на платените акцизи?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, в съответствие ли е с принципа за данъчния неутралитет решението за погасяване на правото на търговеца на възстановяване на акцизите, което погасяване в крайна сметка води до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки (в държавата членка, в която акцизните стоки са първоначално освободени за потребление и съответно в държавата членка, в която стоките са предназначени за потребление)?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли да се приеме, че изключително краткият срок от датата на плащането на акцизите за освободените за потребление в държава членка стоки до датата на изпращането на акцизните стоки за друга държава членка, в която те са предназначени за потребление, е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност
От значение ли е в тази връзка ако общият период, през който може да бъде поискано в държавата членка връщането /възстановяването на данък, мито или такса, е значително по-дълъг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Действащото понастоящем право на Европейския съюз, и по-специално: 1. свободата на установяване съгласно членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС; 2. общият принцип (съгласно член 6, параграф 3 ДЕС) на ефективна съдебна защита (принцип на ефективност); 3. принципът на зачитане на правото на защита съгласно член 47, параграф 2 от Хартата на основните права (член 6, параграф 1 ДЕС) и член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека (член 6, параграф 1 ДЕС); 4. забраната за налагане на повторно наказание за едно и също нарушение съгласно член 50 от Хартата на основните права; или 5. изискванията за налагане на санкции в рамките на производството по обявяване съгласно член 6 от Директива 68/151/ЕИО, член 60а от Директива 78/660/ЕИО и член 38, параграф 6 от Директива 83/349/ЕИО, допускат ли съществуването на национална правна уредба, която — при пропускане на деветмесечния законоустановен срок за изготвяне и обявяване на годишния счетоводен отчет в търговския регистър, воден от съответния (регистърен) съд, изисква от него незабавно да наложи на това дружество и на всеки от органите му с право да го представляват парична глоба в минимален размер от 700 EUR, като при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет, а освен това при последващо неизпълнение на това задължение регистърният съд автоматично налага на дружеството и на всеки от органите му с право да го представляват последваща глоба на всеки два месеца в минимален размер от 700 EUR, като отново при липса на доказателства за противното се основава на фикцията, че дружеството и неговите органи виновно са пропуснали да обявят годишния счетоводен отчет, — без предварително да се предостави възможност за вземане на становище по съществуването на задължението за обявяване на годишния счетоводен отчет и по евентуалните причини за неизпълнението на това задължение, по-специално без предварително да се провери дали годишният счетоводен отчет вече не е представен в регистърния съд по основното място на дейност на дружеството, и — без предварителна покана за изпълнение на задължението за обявяване, адресирана до конкретното дружество или до съответния му орган с право да го представлява?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли разпоредбата на член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че начисленият от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване (липса на доставка или плащане), както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето ДДС, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна (получател по фактурата) се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна (издател на фактурата) не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт в следните хипотези:
— издателят на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия,
— издателят на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги,
— в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена, без да е възникнало данъчно събитие
При положителен отговор, разпоредбите на чл. 203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС, посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по [посочената директива], че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?
2) По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл. 73, чл. 179 и чл. 203 от Директива 2006/112 изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура, без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?
3) Могат ли специалните мерки по чл. 395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура
При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата, и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?
4) Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?
5) Разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл. 178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките-декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби?
6) В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б[уква] „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.