Дело C-663/11: Scandic Distilleries, Заключение от 31 януари 2013 г.

1. В противоречие ли е с европейското право (с членове 7 и 22 от Директива 92/12/ЕИО, съответно със съображенията на тази директива) отказът на румънските данъчни власти да уважат искане за възстановяване на акцизите, доколкото: a) търговецът, който иска възстановяване на акцизите, е удостоверил изпълнението на всички технически условия, предвидени в националното законодателство за допустимост на исканията за възстановяване, и по-конкретно: i) за удостоверяване на плащането на акцизите в Румъния и ii) за удостоверяване на изпращането на акцизните стоки в друга държава членка; б) съгласно изискванията на румънското данъчно законодателство [член 1926 от Данъчния кодекс, член 184 от Методологичните норми, предвидени в Решение на правителството № 44/2004 и в приложение № 11 към дял VII от Данъчния кодекс] някои от документите, които е трябвало да придружават искането за възстановяване, е било възможно да бъдат представени едва след доставката на акцизните стоки в друга държава членка; в) румънското данъчно законодателство [член 184, параграф 4 от Методологичните норми, препращащ към член 135 от Данъчнопроцесуалния кодекс] предвижда общ срок от 5 години за всяко искане за възстановяване/връщане?
2. Трябва ли [член 22, параграф 1, буква а)] от Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че неподаването от търговеца на искане за възстановяване на акцизите в държавата членка, в която те са платени, преди доставката на акцизните стоки за друга държава членка, в която стоките са предназначени за потребление, води до погасяване на правото на търговеца да получи възстановяване на платените акцизи?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, в съответствие ли е с принципа за данъчния неутралитет решението за погасяване на правото на търговеца на възстановяване на акцизите, което погасяване в крайна сметка води до двойно облагане на едни и същи акцизни стоки (в държавата членка, в която акцизните стоки са първоначално освободени за потребление и съответно в държавата членка, в която стоките са предназначени за потребление)?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли да се приеме, че изключително краткият срок от датата на плащането на акцизите за освободените за потребление в държава членка стоки до датата на изпращането на акцизните стоки за друга държава членка, в която те са предназначени за потребление, е в съответствие с принципите на равностойност и ефективност

От значение ли е в тази връзка ако общият период, през който може да бъде поискано в държавата членка връщането /възстановяването на данък, мито или такса, е значително по-дълъг?