всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-60/17: Somoza Hermo и Ilunión Seguridad, Съдебно решение от 11 юли 2018 г.

Приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 […] в случаите, когато предприятие преустанови предоставянето на услуги за възложител поради прекратяване на договора за услуги, чието изпълнение зависи основно от работната сила (охрана на помещенията), а новият изпълнител на услугите наеме съществена част от назначения за изпълнението на този договор персонал, когато подобно встъпване в трудовите правоотношения е задължително по силата на колективния трудов договор [на предприятията за охрана]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателството на държавата членка, с което се транспонира Директива 2001/23, в приложение на член 3, параграф 1 от същата предвижда, че след датата на прехвърлянето прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за задълженията, включително за плащането на трудовите възнаграждения, които са възникнали преди датата на прехвърлянето по силата на съществуващи към същата дата трудови договори, съвместимо ли е с посочената разпоредба от Директивата тълкуване, че солидарната отговорност за предходните задължения не се прилага в случаите, когато наемането на основната част от персонала е наложено на новия изпълнител с разпоредбите на колективния трудов договор [на предприятията за охрана] и този колективен договор изключва такава солидарна отговорност за задълженията, възникнали преди прехвърлянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/17: Sindicatul Familia Constanţa и др., Заключение от 28 юни 2018 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 2 от Директива [89/391] да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността [на приемни родители], извършвана от жалбоподателите?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност [като приемни родители] може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
3) В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност
В случай, че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от [приемния родител] заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
5) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
6) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи
В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
7) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква г) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника
В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск
В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-57/17: Checa Honrado, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Може ли понятието „обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение“ съгласно член 3, първа алинея от [Директива 2008/94], да се тълкува в смисъл, че обхваща законното обезщетение, дължимо от предприятието на работник поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание съществено изменение на главните елементи на трудовия договор, каквото е промяната в географското местоположение, задължаващо работника да промени местоживеенето си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/16: MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст), Съдебно решение от 26 юни 2018 г.

Допуска ли Директива 79/7, в допълнение към изпълнението на физическите, социалните и психологическите критерии за признаване на промяна на пола, националното право да налага и изискване лице, променило пола си, да бъде несемейно, за да може да придобие право на държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/17: Bichat, Заключение от 21 юни 2018 г.

1) Само предприятие, чието влияние е гарантирано посредством дялови участия и права на глас, ли представлява предприятие, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от [Директива 98/59], или е достатъчно договорно или фактически гарантирано влияние (например посредством ръководни правомощия на физически лица)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че не е необходимо влияние, гарантирано посредством дялови участия и права на глас:
Налице ли е „решение за колективни уволнения“ по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от [Директива 98/59], ако предприятието, което контролира работодателя, му дава разпореждания, които водят до икономическа необходимост от колективни уволнения при работодателя?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Изисква ли член 2, параграф 4, втора алинея във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от [Директива 98/59] представителите на работниците и служителите да бъдат уведомени за това какви производствени или други причини за решението на предприятието, което контролира работодателя, са довели до това работодателят да предвиди колективни уволнения?
4) Съвместимо ли е с член 2, параграф 4 във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от [Директива 98/59] на работници и служители, които в съдебно производство изтъкват недействителността на уволнението си, извършено в контекста на колективни уволнения, като се позовават на обстоятелството, че извършилият уволнението работодател не е провел правилно процедурата по консултиране с представителите на работниците и служителите, да се наложи задължение да представят факти и доказателства, чийто обхват надхвърля посочването на индиции, които говорят за упражняван контрол върху работодателя?
5) При положителен отговор на четвъртия въпрос:
Какви допълнителни задължения за посочване на факти и представяне на доказателства е допустимо да бъдат наложени съгласно посочените разпоредби на работниците и служителите в този случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/18: Ioniţă и др., Определение от 21 юни 2018 г.

Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от страна на националната юрисдикция и компетентността за произнасяне относно разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/17: Sindicatul Energia Oradea, Определение от 15 юни 2018 г.

Прилага ли се член 100 от Процедурния правилник на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след прекратяване на производството по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-677/16: Montero Mateos, Съдебно решение от 5 юни 2018 г.

Трябва ли клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че прекратяването поради изтичане на срока, уговорен от работодателя и работника, на срочен трудов договор за заместване, сключен за временно заемане на свободна длъжност, представлява обективна причина, оправдаваща обстоятелството, че националният законодател не е предвидил никакво обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, при положение че за работник на постоянен трудов договор за сравнение, който е уволнен на обективно основание, се предвижда обезщетение в размер на двадесетдневно трудово възнаграждението за всяка прослужена година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/16: Grupo Norte Facility, Съдебно решение от 5 юни 2018 г.

Следва ли прекратяването на трудовия договор поради „обективни обстоятелства“ по член 49, параграф 1, буква c) от Закона за статута на работниците и прекратяването на трудовия договор поради „обективни причини“ по член 52 от Закона за статута на работниците да се считат за „сходни положения“ за целите на принципа на равнопоставеност между работниците на срочен трудов договор и на трудов договор за неопределено време и съответно различните обезщетения в единия и в другия случай да се считат за неравно третиране на работниците на срочен трудов договор и на трудов договор за неопределено време, забранено с Директива [1999/70]?
При утвърдителен отговор, следва ли че целите на социалната политика, оправдали въвеждането на договора за частично заместване, съгласно клауза 4, точка 1 от [Рамковото споразумение] оправдават и различното третиране, изразяващо се в по-неблагоприятно обезщетяване при прекратяване на трудовото правоотношение, при положение че работодателят свободно решава договорът за частично заместване да бъде за определен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/17: IR, Заключение от 31 май 2018 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че що се отнася до насоченото към служители на ръководна длъжност изискване за добросъвестно и лоялно поведение, [Католическата] [ц]ърква може да вземе обвързващо за организация като [IR] решение да се прави разлика между служителите, които принадлежат към същото вероизповедание, и такива, които принадлежат към друго, или не принадлежат към никое вероизповедание?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Трябва ли разпоредба от националното право като разпоредбата на член 9, параграф 2 от [AGG], според която такава разлика в третирането, основаваща се на религиозната принадлежност на работника или служителя, е оправдана в съответствие с разбирането на съответната църква за собствената ѝ идентичност, да се остави без приложение?
б) Какви условия се прилагат съгласно член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78 по отношение на насочено към работниците и служителите на дадена църква или на една от посочените в тази разпоредба други организации изискване за добросъвестно и лоялно поведение съобразно характера на организацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13940414243183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form