Социална политика
Социална политика
Дело C-457/17: Maniero, Заключение от 11 септември 2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 11 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑457/17 Heiko Jonny Maniero срещу Studienstiftung des deutschen Volkes eV (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) „Директива 2000/43/ЕО — Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Член 3, параграф 1, буква ж) — Образование — Стипендии, отпускани на студенти, положили успешно първи държавен изпит по специалност „Право“ 1. „Никой не би спорил, че образованието на младежите изисква специално внимание от законодателя […], нужно е да се помисли обаче що е образование […]“ ( 2 ) (свободен превод). 2. Европейският законодател действително е приел уредба по въпроса, която inter alia признава правото на образование за основно право ( 3 ). Той обаче не е дефинирал понятието „образование“. С настоящото преюдициално запитване се иска от Съда да даде отговор на този древен въпрос, който в момента се повдига в контекста на правото на Съюза, и по-специално на Директива 2000/43/ЕО на Съвета ( 4 ). Какво е образование? Правна уредба Директива 2000/43 3. Целта на Директива 2000/43 е да създаде рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход ( 5 ). 4. Член 2, параграф 1 забранява както пряката, така и непряката дискриминация, основана на расов признак или етнически произход. Член 2, параграф 2 определя, че проява на пряка дискриминация е налице, „когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на расов признак ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/17: Hampshire, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Следва ли член 8 от Директива 2008/94/ЕО да се тълкува в смисъл, че всеки отделен работник или служител трябва да се ползва от обезщетение, съответстващо на не по-малко от 50 % от стойността на правата му, придобити по схема за допълнително професионално осигуряване, в случай на неплатежоспособност на неговия работодател, или е достатъчно това обезщетение да бъде гарантирано за по-голямата част от работещите по трудов договор, а по силата на някои предвидени в националното право ограничения някои от тези работници да получават обезщетение, по-малко от 50 % от стойността на техните придобити права?
Има ли член 8 от Директива 2008/94 директен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/17: E.B., Заключение от 5 септември 2018 г.
1. Допуска ли член 2 от Директива 2000/78 (наричана по-нататък „Директивата“) запазване на преобразуващото действие на влязло в сила по националното право административно решение в областта на дисциплинарната отговорност на държавните служители (дисциплинарно решение), с което се разпорежда пенсиониране на държавен служител при намален размер на пенсията му, ако съответните разпоредби от правото на Съюза, и по-специално от Директивата, все още не са били релевантни за това административно решение към момента на приемането му, (хипотетично) подобно решение би било в противоречие с Директивата, ако беше прието по време на нейното действие
2. При отрицателен отговор, за да се отстрани дискриминацията, а) изисква ли правото на Съюза за целите на определянето на пенсията на държавен служител същият да бъде третиран, все едно не е бил пенсиониран, а е продължавал да се намира на активна служба в периода от влизането на административното решение в сила до навършването на законоустановената възраст за пенсионирането на този служител, или б) за това е достатъчно да му се признае правото на пълна пенсия без намаление, която се следва поради неговото пенсиониране към датата, посочена в административното решение
3. Зависи ли отговорът на втория въпрос от това дали държавният служител по собствена инициатива се е стремял фактически да започне работа на активна държавна служба, преди да навърши възрастта за пенсионирането си
4. В случай че (евентуално и в зависимост от посочените в третия въпрос обстоятелства) отмяната с обратно действие на процентното намаление на пенсията бъде счетено за достатъчно: Може ли забраната за дискриминация съгласно Директивата да обоснове предимство на нейното прилагане пред противоречащо ѝ национално право, което предимство трябва да се зачита от националните съдилища при определянето на пенсията също и по отношение на релевантните за пенсионирането периоди, предшестващи момента, в който Директивата е станала пряко приложима в държавата членка
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: към кой момент се отнася това „обратно действие“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/17: Hein, Заключение от 5 септември 2018 г.
1. Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през периода на изчисляване в резултат от работа на непълно работно време, се отразява на изчисляването на трудовото възнаграждение за времето на отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава по-малко трудово възнаграждение за времето на отпуск, респ. по-малко парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото той би получил, ако изчисляването на възнаграждението за времето на отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, получавано от работника през периода на изчисляване без такова намаляване на размера на възнаграждението
При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на непълно работно време през периода на изчисляване, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че приложимите законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза
В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/17: Rodríguez Otero, Определение от 21 август 2018 г.
Следва ли да бъде прекратено производството по преюдициално запитване при оттегляне на запитването от националния съд след постановяване на релевантно решение по сходен казус?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/16: Colino Sigüenza, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Трябва ли да се смята, че е налице прехвърляне за целите на Директива 2001/23, когато изпълнителят на обществена поръчка за услуги за управлението на общинска музикална академия, който е получил всички материални средства от съответната общинска администрация (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи), наел е свой собствен персонал и предоставя услугите си по време на учебната година, преустановява дейността си на 1 април 2013 г., два месеца преди края на учебната година, връщайки всички материални средства на общинската администрация, която не продължава дейността до края на учебната 2012/2013 г., а възлага поръчка на нов изпълнител, който възобновява дейността през септември 2013 г., в началото на новата учебна 2013/2014 г., като за целта общинската администрация предава на новия изпълнител необходимите материални средства, с които преди това е разполагал предишният изпълнител (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и при описаните условия, при които неизпълнението на задълженията от страна на основното предприятие (общинската администрация) принуждава първия изпълнител да преустанови дейността си и да уволни целия си персонал, непосредствено след което основното предприятие предава материалните средства на втори изпълнител, който продължава същата дейност, трябва ли за целите на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23 да се приеме, че уволнението на служителите на първия изпълнител е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или причината е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“, която причина е забранена от посочения член?
Ако отговорът на втория въпрос е, че причината за уволнението е прехвърлянето и следователно то противоречи на Директива 2001/23, трябва ли член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която — поради обстоятелството, че съществува предходно влязло в сила съдебно решение относно колективното уволнение, постановено в производство, в което работникът или служителят не е бил легитимиран да участва като страна, но страни са били или са били легитимирани да бъдат синдикалните организации, представени в предприятието, и/или законните колективни представители на работниците и служителите — забранява на националните юрисдикции да се произнасят по съществото на твърденията на работник или служител, оспорил в индивидуално производство уволнението си, извършено в рамките на колективно уволнение, за да защити правата, произтичащи от Директива 2001/23 и Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, 1998 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/17: Bichat, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Само предприятие, чието влияние е гарантирано посредством дялови участия и права на глас, ли представлява предприятие, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 […], или е достатъчно договорно или фактически гарантирано влияние (например посредством ръководни правомощия на физически лица)?
Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че не е необходимо влияние, гарантирано посредством дялови участия и права на глас:
Налице ли е „решение за колективни уволнения“ по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59, ако предприятието, което контролира работодателя, му дава разпореждания, които водят до икономическа необходимост от колективни уволнения при работодателя?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Изисква ли член 2, параграф 4, втора алинея във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 представителите на работниците и служителите да бъдат уведомени за това какви производствени или други причини за решението на предприятието, което контролира работодателя, са довели до това работодателят да предвиди колективни уволнения?
Съвместимо ли е с член 2, параграф 4 във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 на работници и служители, които в съдебно производство изтъкват недействителността на уволнението си, извършено в контекста на колективни уволнения, като се позовават на обстоятелството, че извършилият уволнението работодател не е провел правилно процедурата по консултиране с представителите на работниците и служителите, да се наложи задължение да представят факти и доказателства, чийто обхват надхвърля посочването на индиции, които говорят за упражняван контрол върху работодателя?
При положителен отговор на четвъртия въпрос:
Какви допълнителни задължения за посочване на факти и представяне на доказателства е допустимо да бъдат наложени съгласно посочените разпоредби на работниците и служителите в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/17: Cresco Investigation, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че по спор между работник и работодател във връзка с частно трудово правоотношение не допуска национална правна уредба, съгласно която само за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква Разпети петък е официален празник при непрекъсната почивка в продължение на не по-малко от 24 часа, и в случай че работи въпреки почивката в деня на официалния празник работникът има, наред с правото на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официалния празник, и право на възнаграждение за положения труд, докато другите работници, които не са членове на посочените църкви, нямат такова право?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба, която предоставя права само на сравнително малка — предвид общото население и принадлежността на мнозинството към Римокатолическата църква — група членове на някои (други) църкви, не е засегната от тази директива, защото се касае за мярка, която в демократичното общество е необходима за защитата на правата и свободите на другите, и по-специално на правото на свободно изповядване на религия?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба представлява позитивна и специфична мярка в полза на членовете на посочените в първия въпрос църкви, която трябва да гарантира пълната им равнопоставеност в трудовия живот, за да се предотврати или компенсира неравностойно положение на тези членове поради тяхната религия, ако така им се предоставя същото право да изповядват религия през работното време в ден на важен за тяхната религия празник като това, което иначе съществува за мнозинството работници по силата на друга национална правна уредба, поради факта че през празничните дни за религията, изповядвана от мнозинството работници, по принцип не се работи?
4) Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО:
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 1, член 2, параграф 2, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че до приемането от законодателя на недискриминационна правна уредба частният работодател е длъжен да предостави на всички работници, независимо от религиозната им принадлежност, описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък, или описаната в първия въпрос национална правна уредба трябва да остане изобщо без приложение, в резултат на което нито един работник няма да има описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/17: Vernaza Ayovi, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Следва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в съответствие с която, когато дисциплинарното уволнение на постоянен работник в поделение на публичната администрация бъде обявено за незаконно, засегнатият работник задължително се възстановява на работа, докато в същата хипотеза временен работник или временен работник за неопределен срок, изпълняващ същите трудови функции като постоянния работник, може да не бъде възстановен на работа и вместо това да получи обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/17: Guigo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Следва ли нормите на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива [2008/94] да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива [2008/94] социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата, на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени?
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение, от една страна, между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по‑рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда?
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива [2008/94] и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния [Закон за гарантираните вземания] по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.