Социална политика

Дело C-245/17: Viejobueno Ibánez и de la Vara González, Заключение от 31 май 2018 г.

1. Може ли приключването на учебните занятия за съответната учебна година да се приеме за обективна причина, която обосновава различно третиране на учителите — временно наети държавни служители, спрямо учителите — държавни служители, назначени за неопределено време?
2. Съвместимо ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо учителите, временно наети държавни служители, обстоятелството, че с освобождаването им от длъжност при приключване на учебните занятия, същите са лишени от възможността да ползват полагаемите им се годишни отпуски като реални почивни дни, което се компенсира със заплащането на съответните обезщетения?
3. Съвместима ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо посочените служители, които се вписват в понятието за работници на срочен трудов договор, абстрактна норма като съдържащата се в тринадесета допълнителна разпоредба от Закон № 5/2012, която, с цел икономия на бюджетни средства и изпълнение на целта за бюджетен дефицит, освен други мерки, спира прилагането на Споразумение от 10 март 2014 г., подписано между Министерството на образованието и науката и синдиката ANPE, в частта относно заплащането на възнаграждение за периода на ползване на годишните отпуски през юли и август при замествания с продължителност над 5 месеца и половина, както и при заемане на незаети длъжности, и предвижда заплащане на временно наетите служители, които не са университетски преподаватели, на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 22 работни дни, в случай че наемането на срочен договор е за цяла учебна година, или пропорционално за съответните дни на наемането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Kokott

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-619/16: Kreuziger, Заключение от 29 май 2018 г.

Сближаване на законодателствата | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, които изключват правото да се иска финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не е подал молба да ползва платен годишен отпуск, независимо че му е била предоставена такава възможност?
2) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно които, за да бъде претендирано финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, се изисква работникът или служителят, поради независещи от него причини, да не е бил в състояние да поиска ползването на полагаемия му се годишен отпуск преди прекратяването на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-684/16: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Заключение от 29 май 2018 г.

1) Представлява ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] пречка пред национална правна уредба като тази на член 7 от [BUrlG], която предвижда като ред за ползване на правото на годишен отпуск работникът да подаде искане, в което да посочи кога желае да го ползва, за да не загуби в края на референтния период правото си на отпуск, без да му се изплати съответното обезщетение, и която уредба по този начин не задължава работодателя да определи едностранно и задължително за работника кога да ползва отпуска си в рамките на референтния период?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Важи ли същото и когато трудовото правоотношение е между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-569/16: Bauer, Заключение от 29 май 2018 г.

1) Предоставя ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] право на финансово обезщетение на наследника на работник, починал, докато е бил в трудово правоотношение, за полагащия се на работника преди неговата смърт минимален годишен отпуск, което е изключено съгласно член 7, параграф 4 от [BUrlG] във връзка с член 1922, параграф 1 от [BGB]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли това и когато трудовото правоотношение е между два частноправни субекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-312/17: Bedi, Заключение от 29 май 2018 г.

Принципи на правото на Съюза |

Следва ли член 2, параграф 2 от [Директива 2000/78/ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска в колективен трудов договор да се съдържа правна уредба, според която получаването на преходна помощ — предоставена с цел да се гарантира подходяща издръжка на живота на загубили работата си работници и служители въз основа на предвиденото в колективния трудов договор основно трудово възнаграждение до постигането на икономическа сигурност чрез правото на пенсия от задължителното пенсионно осигуряване — се прекратява, когато се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при ранно пенсиониране, и за прилагането на тази уредба от значение е възможността да се получи пенсия за осигурителен стаж и възраст при ранно пенсиониране поради увреждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Sharpston

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-17/17: Hampshire, Заключение от 26 април 2018 г.

1) Изисква ли член 8 от Директива 80/987/ЕИО (понастоящем заменен с член 8 от Директива 2008/94/ЕО) от държавите членки да гарантират, че всеки отделен работник или служител ще получи поне 50 % от стойността на придобитите от него права при пенсиониране по старост, в случай че работодателят му изпадне в неплатежоспособност (с изключение единствено на случаите на злоупотреба, за които се прилага член 10, буква а) от посочената директива)?
2) Алтернативно, в зависимост от фактическите констатации на националните съдилища по производството, по член 8 от Директива 80/987 достатъчно ли е дадена държава членка да разполага с гаранционна система, която обичайно гарантира на работниците и служителите повече от 50 % от стойността на придобитите от тях права на обезщетения при старост, а на отделни работници и служители по-малко от 50 % на основание:
а) наличието на финансов таван за размера на обезщетението, изплащано на работниците и служителите (по-конкретно тези, които не са навършили обичайната пенсионна възраст по тяхната пенсионна схема към момента на настъпване на неплатежоспособността на работодателя); и/или
б) наличието на правила за ограничаване на годишното увеличение на изплащаното на работниците и служителите обезщетение или на годишната преоценка на правата им преди достигане на пенсионна възраст?
3) С оглед на обстоятелствата по настоящото дело има ли член 8 от Директива 80/987/ЕИО директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Kokott

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-41/17: González Castro, Заключение от 26 април 2018 г.

1) Трябва ли член 7 от [Директива 92/85] да се тълкува в смисъл, че нощният труд, какъвто не могат да бъдат задължени да полагат работничките по член 2, в това число съответно и работничките кърмачки, включва не само труда, полаган изцяло в нощните часове, но и сменната работа, когато някои смени, както в конкретния случай, са в нощните часове?
2) В спор дали за работничката съществува риск за кърменето, прилагат ли се особените правила относно доказателствената тежест, съдържащи се в член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] — транспониран в испанския правен ред по-конкретно с член 96, параграф 1 от Закон 36/2011 — във връзка с изискванията по член 5 от [Директива 92/85] — транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL] — с оглед ползването от работничката на отпуск за кърмене и евентуално на обезщетението, предвидено в тези случаи във вътрешния правен ред съгласно член 11, параграф 1 от [Директива 92/85]?
3) Може ли член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] да се тълкува в смисъл, че в спор дали съществува риск в периода на кърменето и съответно право на отпуска, предвиден в член 5 от [Директива 92/85] и транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL], за „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ спрямо работничка кърмачка, следва да се считат: 1) фактът, че работата на тази работничка като служител на охраната е сменна, като някои смени са през нощните часове и работничката е единствена на смяна; 2) фактът, че работничката извършва обиколки и евентуално може да ѝ се наложи да предприеме спешни действия (при престъпни прояви, пожари и други произшествия), и 3) фактът, че освен това на работното място няма подходящо място за кърмене или евентуално за изцеждане на кърма?
4) Когато в спор дали съществува риск в периода на кърменето и съответно право на отпуск е доказано наличието на „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ съгласно член 19, параграф 1 от [Директива 2006/54] във връзка с член 5 от [Директива 92/85], транспониран в испанския правен ред с член 26 от [LPRL], трябва ли, за да ползва отпуск съгласно вътрешното законодателство — транспониращо член 5, параграфи 2 и 3 от [Директива 92/85] — работничката кърмачка да докаже, че приспособяването на условията на труд и/или работното време не е технически и/или обективно възможно или не е оправдано да се изисква поради основателни причини и преместването на друга работа не е технически и/или обективно възможно или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, или напротив, доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответниците (работодателят и [Mutua Umivale], изплащащ обезщетението при спиране на действието на трудовия договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Sharpston

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-414/16: Egenberger, Съдебно решение от 17 април 2018 г.

Принципи на правото на Съюза |

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че работодател като ответника по настоящото дело — съответно църквата от негово име — може самостоятелно да определя окончателно дали поради характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, религията на кандидат за работа съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на църковна организация на работодателя?
Какви изисквания следва да се поставят към характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, така че да съставляват основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията, съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2000/78?
В правен спор като настоящия трябва ли да се остави без приложение разпоредба на националното право, както в случая член 9, параграф 1, първо предложение от AGG, съгласно която разлика в третирането, основаваща се на религия при наемане на работа от религиозни общности и подчинените им организации, е допустима, когато изповядването на дадена религия съставлява оправдано професионално изискване в съответствие със собствената концепция за идентичност на религиозната общност с оглед на правото ѝ на самоопределяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Предстои добавяне

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-432/16: Minayo Luque, Определение от 12 април 2018 г.

Прекратяване на производството при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд
Компетентност на националния съд при разпределяне на съдебните разноски след прекратяване на производството

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Определения

Sharpston

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-315/17: Centeno Meléndez, Определение от 22 март 2018 г.

Прилага ли се клаузата за равно третиране от Рамковото споразумение към служителите с временни договори в публичната администрация по отношение на участието им в система за хоризонтално кариерно развитие и получаването на допълнително възнаграждение?
Може ли самата временна природа на трудовото правоотношение да служи като обективна причина за изключване на интеримните служители от такива системи и допълнителни възнаграждения?
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо изключване на интеримните служители от системи за кариерно развитие и допълнителни възнаграждения при липса на конкретни и прозрачни обективни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Определения

Kokott

Преюдициално запитване

Испански

<<< 1…40 414243 44…183 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.