всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-72/18: Ustariz Aróstegui, Заключение от 12 март 2019 г.

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, прието с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година, да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална норма като разглежданата в главното производство, която изрично изключва признаването и изплащането на определено допълнително възнаграждение за степен на служители в публичната администрация на Навара от категорията „договорно наети в администрацията служители“ — със срочен договор — на основание че това допълнително възнаграждение е възнаграждение за израстване и развитие на професионална кариера, която е присъща и отредена само за категорията „държавни служители“ (с безсрочно назначение)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/18: Syndicat des cadres de la sécurité intérieure, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Трябва ли разпоредбите на членове 6 и 16 от [Директива 2003/88] да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкаво определен референтен период или че оставят свобода на държавите членки да го уредят като гъвкав или фиксиран период?
2) В случай че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкав референтен период, може ли посочената в член 17 възможност за дерогация на член 16, буква б) да се отнася не само до продължителността на референтния период, но и до неговото гъвкаво определяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-760/18: M.V. и др. (Contrats de travail à durée déterminée successifs dans le secteur public), Определение от 27 февруари 2019 г.

Какви са критериите за необходимост от ускорено производство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли възможността за икономическа вреда или социално чувствителният характер на спора да обосноват необходимостта от ускорено производство?
Има ли значение закъснението при подаване на искането за преюдициално заключение за допускането на ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-154/18: Horgan и Keegan, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че мярка като разглежданата по делото в главното производство, която, считано от определена дата, предвижда при назначаването на нови учители да се прилага скала на възнаграждения и класиране в стъпка, по-неблагоприятни от тези, които са били прилагани по силата на предхождащите тази мярка правила за учителите, назначени преди тази дата, представлява непряка дискриминация въз основа на възрастта по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/18: NK, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Трябва ли терминът „пазар“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че с него се обозначава или сделката между търговец на едро на добитък и земеделски стопанин, или самият търговец на едро на добитък, или е възможно предвиденото в тази разпоредба изключение да обхване превозните средства, които превозват живи животни от фермите до местните кланици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/17: Ellinika Nafpigeia, Заключение от 7 февруари 2019 г.

1) Трябва ли, по смисъла на член 1 от Директива 98/50 и за да се установи дали е налице или не прехвърляне на предприятие, стопанска дейност или части от предприятие или стопанска дейност, под „стопански субект“ да се разбира напълно самостоятелна производствена единица, която може да функционира за постигане на стопанската си цел, без да е необходимо да си набавя (чрез закупуване, заем, наемане или по друг начин) производствени фактори (суровини, работна ръка, технически съоръжения, части от крайния продукт, помощни услуги, икономически ресурси и т.н.) от трети лица
Достатъчно ли е вместо това за квалифицирането като „стопански субект“ да са налице отделен предмет на дейност, действителна възможност този предмет да представлява целта на стопанското предприятие и възможност за ефективна организация на факторите на производство (суровини, машини и друго оборудване, работна ръка и помощни услуги) за постигането на тази цел, независимо дали новият оператор си набавя производствените фактори и от външни източници, или дали в конкретния случай е постигнал или не целта на дейността си?
2) Изключено ли е, по смисъла на член 1 от Директива 98/50, да е налице прехвърляне, когато прехвърлителят или приобретателят или и двамата предвиждат не само успешно продължаване на дейността от страна на новия оператор, но и нейното бъдещо прекратяване в рамките на ликвидация на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Заключение от 31 януари 2019 г.

1) Може ли да се приеме, че с членове 34 и 35 от Статута на работниците, съгласно тълкуването им в съдебната практика, Кралство Испания е приело необходимите мерки, за да гарантира ефективността на ограниченията на продължителността на дневното работно време и на междуседмичната и междудневната почивка, установени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88 […], за работниците на пълно работно време, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
2) Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
3) Трябва ли да се приеме, че императивното задължение на държавите членки, установено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […], за ограничаване на продължителността на дневното работно време на всички работници като цяло е изпълнено по отношение на обикновените работници с вътрешната национална правна уредба, съдържаща се в членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд, за разлика от мобилните работници, работниците в търговския флот или в железопътния транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/17: Plessers, Заключение от 23 януари 2019 г.

Съвместимо ли е правото на подбор, предоставено на приобретателя в член 61, параграф 4 от [ЗЗП], с Директива [2001/23] и по-специално с членове 3 и 5 от нея, доколкото това „съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор“ се прилага с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/17: Cresco Investigation, Съдебно решение от 22 януари 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че по спор между работник и работодател във връзка с частно трудово правоотношение не допуска национална правна уредба, съгласно която само за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква Разпети петък е официален празник при непрекъсната почивка в продължение на не по-малко от 24 часа и в случай че работи въпреки почивката в деня на официалния празник, работникът има, наред с правото на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официалния празник, и право на възнаграждение за положения труд, докато другите работници, които не са членове на посочените църкви, нямат такова право?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба, която предоставя права само на сравнително малка — предвид общото население и принадлежността на мнозинството към Римокатолическата църква — група членове на някои (други) църкви, не е засегната от тази директива, защото се касае за мярка, която в демократичното общество е необходима за защитата на правата и свободите на другите, и по-специално на правото на свободно изповядване на религия?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба представлява позитивна и специфична мярка в полза на членовете на посочените в първия въпрос църкви, която трябва да гарантира пълната им равнопоставеност в трудовия живот, за да се предотврати или компенсира неравностойно положение на тези членове поради тяхната религия, ако така им се предоставя същото право да изповядват религия през работното време в ден на важен за тяхната религия празник като това, което иначе съществува за мнозинството работници по силата на друга национална правна уредба, поради факта че през празничните дни за религията, изповядвана от мнозинството работници, по принцип не се работи?
Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО:
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, член 2, параграф 2, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че до приемането от законодателя на недискриминационна правна уредба частният работодател е длъжен да предостави на всички работници, независимо от религиозната им принадлежност, описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък, или описаната в първия въпрос национална правна уредба трябва да остане изобщо без приложение, в резултат на което нито един работник няма да има описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/17: Cipollone, Определение от 17 януари 2019 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато между предмета на спора и поисканото тълкуване на правото на Съюза липсва действителна връзка?
Може ли национален съд без компетентност по главното производство да отправи преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13435363738183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form