всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-509/17: Plessers, Съдебно решение от 16 май 2019 г.

Трябва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално членове 3—5, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при прехвърляне на предприятие, извършено в рамките на процедура по съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор — приложена с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности — на приобретателя е предоставено право да подбере работниците и служителите, които иска да преназначи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-789/18: Segretariato Generale della Corte dei Conti и др., Определение от 15 май 2019 г.

Съдържат ли преюдициалните запитвания достатъчно фактически и правни основания, които да обосноват необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на спора по главното производство?
Приложим ли е член 45 ДФЕС относно свободното движение на работници спрямо разглежданата ситуация с оглед на характера на длъжността и липсата на трансграничен елемент?
Може ли да се прилагат разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз при отсъствие на достатъчна връзка между националната правна уредба и правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-789/18: Segretariato Generale della Corte dei Conti и др., Определение от 15 май 2019 г.

Необходимо ли е да има достатъчна връзка между предмета на спора и правото на Съюза, за да бъде допустимо преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Изисква ли се националният съд да обоснове и конкретизира причините и връзките между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, когато иска тълкуване на тези разпоредби?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС и на Договора за функционирането на ЕС във вътрешни ситуации без трансграничен елемент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Съдебно решение от 14 май 2019 г.

Следва ли членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88/ЕО във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, както и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/17: Leitner, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, влязла в сила с обратно действие, която, за да премахне дискриминация въз основа на възрастта, предвижда прекласиране на заварените държавни служители по нов режим на възнагражденията и повишенията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в положение като разглежданото в главното производство намалява обхвата на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват, като изключва от него въпросите, свързани с основанието на „референтната сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията?
Изисква ли правото на Съюза, ако националните разпоредби не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 2000/78, националната юрисдикция да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тази директива, и да гарантира пълното ѝ действие, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която ѝ противоречи, и след като е била констатирана дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и докато не бъдат приети мерки за възстановяване на равното третиране, възстановяването на това третиране да означава на ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните от този режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията, и следователно на дискриминираните държавни служители да се предостави финансова компенсация в размер на разликата между възнаграждението, което съответният държавен служител е трябвало да получи, ако не е бил третиран дискриминационно, и реално полученото от него възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/18: Pensions-Sicherungs-Verein, Заключение от 8 май 2019 г.

1) Приложим ли е член 8 от Директива [2008/94] в хипотеза, в която обезщетения за осигурителен стаж и възраст по професионална пенсионна схема се извършват от външна за предприятието пенсионноосигурителна институция, подлежаща на надзор от държавен орган за надзор на финансовите услуги, ако поради финансови причини тази институция има основания с одобрението на надзорния орган да намали размера на пенсионните обезщетения и макар съгласно националното право работодателят да е длъжен да поеме отговорност в случай на такова намаление по отношение на бившите работници или служители, вследствие на собствената си неплатежоспособност той не може да изпълни задължението си да компенсира това намаление на пенсионните плащания?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
При какви обстоятелства претърпените от бившия работник или служител вследствие на неплатежоспособността на работодателя загуби във връзка с обезщетенията за осигурителен стаж и възраст по професионалната пенсионна схема могат да бъдат разглеждани като явно непропорционални, така че държавите членки да са длъжни да осигурят минимална закрила в този случай, макар бившият работник или служител да получава не по-малко от половината от обезщетенията във връзка с придобити от него пенсионни права?
3) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
Има ли директен ефект член 8 от Директива 2008/94 […] и дава ли тази разпоредба право на частноправните субекти да се позоват на нея пред национален съд срещу държавата членка, ако тя не е транспонирала или неправилно е транспонирала Директивата в националното си право?
4) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос:
Публичен орган на държавата членка ли е частноправна организация, която е определена от държавата членка (по задължителен начин за работодателите) за институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност в областта на пенсионното осигуряване по професионална схема, при положение че тази организация подлежи на упражнявания от държавата надзор върху финансовите услуги, въз основа на разпоредбите на публичното право тя събира от работодателите необходимите вноски за застраховката срещу риск от несъстоятелност и подобно на орган на администрацията може да създаде условията за принудителното изпълнение, като издаде съответен административен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/18: Praxair MRC, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, в съответствие с който „[о]безщетението за уволнение и пенсиониране на заето лице на пълно работно време и на непълно работно време в същото предприятие се изчисляват съразмерно на прослужените периоди на заетост в рамките на някой от тези режими от постъпването му в предприятието“?
Следва ли клауза 2, параграфи 4 и 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск […] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането по отношение на заето лице в родителски отпуск при непълно работно време към момента на неговото уволнение на вътрешноправна уредба като член R. 1233-32 от Кодекса на труда, в съответствие с който през периода на отпуска за преквалификация, надвишаващ срока на предизвестие, заетото лице получава месечно заплащане от работодателя, чийто размер е най-малко 65 % от неговото средно месечно брутно възнаграждение с удръжките по член L. 5422-9 за последните 12 месеца, предхождащи връчването на заповедта за уволнение?
При утвърдителен отговор на единия от предходните два въпроса, следва ли член 157 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член L. 3123-13 от Кодекса на труда, приложим към съответния момент, и в член R. 1233-32 от същия кодекс, ако значително повече жени, отколкото мъже избират да ползват родителски отпуск при непълно работно време и непряката дискриминация в резултат от това при получаването на обезщетение при уволнение и на обезщетение при отпуск за преквалификация, по-ниски в сравнение с тези на заетите лица, които не са ползвали родителски отпуск при намалено работно време, не е обоснована от обективни обстоятелства, които не са свързани с каквато и да било дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-161/18: Villar Láiz, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли да се счита, че национална разпоредба като член 247, буква а) и член 248, параграф 3 от [LGSS], която при периоди на работа на непълно работно време намалява броя на годините, които се вземат предвид за прилагането на процента, противоречи на член 4, параграф 1 от Директива [79/7]
Изисква ли член 4, параграф 1 от Директива [79/7] броят на годините на осигуряване, които се вземат предвид при определянето на процента, прилаган за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, да се определя по един и същ начин за работниците на пълно и на непълно работно време?
Трябва ли да се приеме, че национална правна уредба като оспорената по настоящото дело противоречи и на член 21 от [Хартата], поради което националната юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на Хартата и да не прилага оспорените национални законови разпоредби, които ѝ противоречат, без да е необходимо да изисква или да изчаква предварителното им премахване по законодателен или друг конституционен ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-24/17: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която на мястото на досегашния дискриминиращ на основание възраст режим за определяне на възнагражденията (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), се въвежда нова система за определяне на възнагражденията, но прекласирането на заварените служители по новата система е уредено по такъв начин, че новият режим влиза в сила с обратно действие към датата на влизането в сила на закона в първоначалната му редакция, а първото определяне на ранг по новата система зависи от реално изплатеното по стария режим възнаграждение за точно определен референтен месец (февруари 2015 г.), поради което се запазват финансовите последици от досегашната дискриминация на основание възраст?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78, да се тълкува в смисъл, че заварените служители, които са били дискриминирани по стария режим на възнагражденията във връзка със зачитането на предходните периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст, трябва да получат финансова компенсация в случаите, когато финансовите последици от тази дискриминация се запазват и след прекласирането на служителите в новата система за определяне на възнагражденията?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 и член 20 и сл. от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която предходните периоди на заетост на договорно нает служител:
– по служебно или трудово правоотношение с орган на местното самоуправление или със сдружение на общини от държава — членка на Европейското икономическо пространство, Република Турция или Конфедерация Швейцария, с орган на Европейския съюз или с международна организация, на която Република Австрия е членка, или с други подобни субекти се зачитат изцяло, а
– по служебно или трудово правоотношение с друг работодател се зачитат с максимална обща продължителност до десет години, ако тези периоди на професионална дейност или практическо обучение в администрация са релевантни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-494/17: Rossato, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, както се прилага от националните върховни юрисдикции, изключва всякакво право на финансово обезщетение поради злоупотреба с използването на последователни срочни трудови договори за преподавателите от публичния сектор, чието срочно трудово правоотношение е било преобразувано в трудово правоотношение за неограничено време с ограничено обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13233343536183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form