всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-247/18: Италия/Комисия (Необходими проверки), Съдебно решение от 26 юни 2019 г.

Допустимо ли е Комисията да извършва допълнителни проверки и финансови корекции върху вече проверени разходи по оперативна програма, когато са установени сериозни недостатъци в системите за управление и контрол?
Спазени ли са принципите на добра администрация, състезателност и защита на оправданите правни очаквания, както и процесуалните срокове при определяне на датата за изслушване и продължителността на административната процедура по финансовата корекция?
Съответства ли използваната от Комисията методика за екстраполация на процента на грешка и прилагането на единен корекционен процент към всички разходи на принципа на пропорционалност и на изискванията за обоснованост на финансовите корекции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/18: Италия/Комисия (Необходими проверки), Съдебно решение от 26 юни 2019 г.

Допустимо ли е Комисията да извършва допълнителни проверки и да прилага финансови корекции по отношение на разходи, които вече са били предмет на предходни проверки и корекции, при наличие на нови данни за сериозни недостатъци в системите за управление и контрол?
Спазени ли са изискванията за разумен срок, принципа на добра администрация и правото на защита при определянето на датата на изслушване и продължителността на административната процедура по финансовата корекция?
Съответства ли на принципа на пропорционалност и на релевантните правни разпоредби използваната от Комисията методика за екстраполация на процента на грешка при определяне на финансовите корекции, без да се прави разлика между различни периоди и видове проекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/18: Ustariz Aróstegui, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална норма като разглежданата в главното производство, която изрично изключва признаването и изплащането на допълнително възнаграждение за степен на служителите на публичната администрация на Навара от категорията „договорно наети служители“ — които са със срочни договори — тъй като това допълнително възнаграждение е възнаграждение за израстване и напредък в система за кариерно развитие, която е присъща и специфична само за служителите от категорията „държавни служители“ — които имат безсрочно назначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/18: Hakelbracht и др., Съдебно решение от 20 юни 2019 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 24 от Директива 2006/54, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя защита от репресивни действия, от една страна, единствено на лицата, които в рамките на производството по разглеждане на дадена жалба са се явили като свидетели и са представили свидетелски показания пред лицето, до което е подадена жалбата, в подписан и датиран документ относно фактите, които те сами са видели или чули и които се отнасят до разглеждания в жалбата случай, и от друга страна, на лицата, дали свидетелски показания пред съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/18: Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища), Заключение от 20 юни 2019 г.

Въвеждане на различна пенсионна възраст за жените и за мъжете — съдии в общите съдилища, прокурори и съдии във Върховния съд, в нарушение на член 157 ДФЕС, както и на член 5, буква а) и член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54/ЕО
Намаляване на пенсионната възраст за съдиите от общите съдилища и предоставяне на министъра на правосъдието правото да удължава периода на активна служба на тези съдии, в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/18: Deutsche Post и Leymann, Заключение от 13 юни 2019 г.

1. Трябва ли дерогиращата разпоредба на член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че се отнася само до превозни средства или комбинации от превозни средства, използвани изключително за доставка на пратки като част от универсална услуга, или може да се приложи и когато превозните средства или комбинациите от превозни средства се използват предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга?
2. В рамките на посочената в първия въпрос дерогираща разпоредба, как трябва да се извършва преценката дали превозни средства или комбинации от превозни средства се използват изключително или според случая, също така предимно или в определена по друг начин степен за доставката на пратки като част от универсалната услуга — въз основа на общото използване на превозно средство или комбинация от превозни средства, или на конкретното използване на превозно средство или комбинация от превозни средства при отделно пътуване?
3. Трябва ли член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006] да се тълкува в смисъл, че допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] само в хипотезата, при която превозно средство на доставчик на универсална услуга по смисъла на член 2, точка 13 от Директива [97/67] в съответствие с член 13, параграф 1, буква г) от [Регламент № 561/2006] превозва единствено и изключително пратки като част от универсалната услуга, или посочената разпоредба допуска изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсална услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга?
4. Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че изключения от членове 5—9 от [Регламент № 561/2006] са допустими и когато съответните превозни средства превозват, наред с пратките, които се превозват като част от универсалната услуга, и други пратки, които не попадат в обхвата на универсалната услуга:
a) какъв трябва да е минималният размер на дела на пратките, които превозното средство превозва в рамките на универсалната услуга?
б) какъв може да е максималният размер на дела на пратките, които не попадат в обхвата на универсалната услуга и които превозното средство превозва едновременно с доставките от универсалната услуга?
в) как трябва да се определи съответният размер като описания в букви а) и б) във всеки конкретен случай?
г) трябва ли да е налице съответен размер като описания в букви а) и б) при всяко отделно пътуване, извършвано със съответното превозно средство, или е достатъчно да е налице съответна средна стойност за всички пътувания, извършвани със съответното превозно средство?
5. Трябва ли национална разпоредба на държава — членка на Съюза, относно времето на управление и почивките по отношение на превозни средства или комбинации от превозни средства за превоз на товари с максимално допустима маса над 2,8 тона и до 3,5 тона, която възпроизвежда буквално разпоредбите на член 13, параграф 1 от [Регламент № 561/2006], да се тълкува изключително въз основа на правото на Съюза?
6. Може ли национален съд да прилага, въпреки дословното възпроизвеждане на правото на Съюза, различни критерии за тълкуването на възприетите от правото на Съюза разпоредби?
7. Представлява ли пречка дадена пратка да се квалифицира като пратка, която е част от универсалната услуга по смисъла на Директива [97/67], обстоятелството, че във връзка с тази пратка се предлагат допълнителни услуги като:
– събиране (без определен времеви диапазон),
– събиране (в рамките на определен времеви диапазон),
– визуална проверка на възрастта на клиента,
– наложен платеж,
– доставяне на пратки до 31,5 кг срещу заплащане от получателя,
– услуга по препращане,
– предварително разпореждане за третирането на пратката при невъзможност за доставяне,
– предпочитан ден за получаване,
– предпочитано време за получаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/17: Ellinika Nafpigeia, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.

Следва ли, по смисъла на член 1 от Директива 2001/23 и за да се установи дали е налице или не прехвърляне на предприятие, стопанска дейност или части от предприятие или стопанска дейност, под „стопански субект“ да се разбира напълно самостоятелна производствена единица, която може да функционира за постигане на стопанската си цел, без да е необходимо да си набавя (чрез закупуване, заем, наемане или по друг начин) производствени фактори (суровини, работна ръка, технически съоръжения, части от крайния продукт, помощни услуги, икономически ресурси и т.н.) от трети лица
Достатъчно ли е вместо това за квалифицирането като „стопански субект“ да са налице отделен предмет на дейност, действителна възможност този предмет да представлява целта на стопанското предприятие и възможност за ефективна организация на факторите на производство (суровини, машини и друго оборудване, работна ръка и помощни услуги) за постигането на тази цел, независимо дали новият оператор си набавя производствените фактори и от външни източници, или дали в конкретния случай е постигнал или не целта на дейността си?
Изключено ли е, по смисъла на член 1 от Директива 2001/23, да е налице прехвърляне, когато прехвърлителят или приобретателят, или и двамата предвиждат не само успешно продължаване на дейността от страна на новия оператор, но и нейното бъдещо прекратяване в рамките на ликвидация на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-317/18: Correia Moreira, Съдебно решение от 13 юни 2019 г.

Може ли лице, сключило трудов договор за изпълнение на определена работа с прехвърлителя, да се счита за „работник или служител“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2001/23 и да се ползва от закрилата, предвидена в посочената правна уредба?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 2001/23 във връзка с член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз национална правна уредба, която дори при прехвърляне, попадащо в приложното поле на Директивата, задължава работниците или служителите непременно да участват в открит конкурс и да сключат нов договор с приобретателя, когато става въпрос за община?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/18: Aragón Carrasco и др., Определение от 12 юни 2019 г.

Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че допуска национална уредба, която не предвижда обезщетение за помощен персонал на срочен договор при свободно прекратяване на функциите им, при положение че на служители по безсрочен договор се изплаща такова обезщетение при прекратяване по обективни причини?
Допустими ли са преюдициални въпроси, които се отнасят до единични срочни трудови правоотношения, а не до последователни срочни трудови договори, в контекста на клаузата 5 от рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-367/18: Aragón Carrasco и др., Определение от 12 юни 2019 г.

Представлява ли обезщетението, изплащано при прекратяване на трудов договор, условие за наемане на работа по смисъла на клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО?
Включва ли понятието „работници, извършващи идентична или подобна работа“ и работници със спомагателни функции или със специални консултантски задачи, като се прилагат критериите за естеството на работата, квалификацията и условията на труд?
Допустимо ли е различно третиране по отношение на обезщетението при прекратяване на трудов договор, когато то се основава на обективни причини, съгласно клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435183 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form