всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-63/91: Jackson и Cresswell/Chief Adjudication Officer, Съдебно решение от 16 юли 1992 г.

Член 3, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на обезщетение, като например допълнителна помощ или помощ за доходи, което може да бъде предоставено при различни лични обстоятелства на лица, чиито средства са недостатъчни за покриване на техните нужди, определени със закон, и зависи ли този отговор от това дали заявителят е засегнат от някой от рисковете, изброени в член 3 от директивата?
Следва ли Директива 76/207 да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на схема за социално осигуряване, като например допълнителна помощ или помощ за доходи, само поради това, че условията за получаване на тези обезщетения могат да бъдат такива, че да повлияят на възможността на самотен родител да получи достъп до професионално обучение или работа на непълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/91: The Queen/Secretary of State for Social Security, ex parte the Equal Opportunities Commission, Съдебно решение от 7 юли 1992 г.

Позволява ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО на държава членка да дерогира от принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване, установен в член 4 от нея:
(i) като изисква от мъжете да плащат национални осигурителни вноски пет години по-дълго от жените, за да имат право на една и съща основна пенсия;
(ii) като изисква от мъжете, които продължават да упражняват трудова дейност до навършване на 65 години, да продължат да плащат национални осигурителни вноски до тази възраст, докато жените над 60 години не са длъжни да плащат национални осигурителни вноски, независимо дали продължават да упражняват трудова дейност след тази възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/91: British Gas, Съдебно решение от 25 юни 1992 г.

Дали разпоредбите за изключение, съдържащи се в член 3 от Регламент (ЕИО) № 3821/85 и член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3820/85, доколкото се прилагат за превозни средства, използвани във връзка с газовата услуга, се прилагат за всички товарни превозни средства над определената маса, независимо от естеството на товара, който те могат да превозват към съответния момент, при условие че се използват от предприятие, което има като една от дейностите си предоставянето или експлоатацията на фиксирана мрежа, предназначена да предоставя услуга на обществеността във връзка с производството, транспорта и разпределението на газ и се използват във връзка с тази услуга, включително превоза на средства за строителство, ремонт, поддръжка, монтаж или потребление на предоставяната услуга, включително предоставянето и монтажа на уреди, консумиращи газ?
Зависи ли съществуването на тези разпоредби за изключение от естеството на товара, превозван от превозното средство, посочено в първия въпрос, към съответния момент и ако да, обхваща ли изключението:
а) превозни средства, използвани изключително за превоз на маркетингови продукти;
б) превозни средства, използвани за превоз както на маркетингови продукти, така и на инженерни продукти, и има ли значение дали това се извършва едновременно или последователно;
в) превозни средства, използвани изключително за превоз само на инженерни продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/90: Arbeiterwohlfahrt der Stadt Berlin/Bötel, Съдебно решение от 4 юни 1992 г.

Съвместимо ли е с член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане за мъжете и жените, законодателни разпоредби, които гарантират на членовете на работническите съвети обезщетение (съгласно принципа на загубено възнаграждение) за работното време, изгубено поради участие в курсове (които предоставят необходимите знания за работа в работнически съвети), но не позволяват обезщетение, под формата на отпуск или парично възнаграждение, до равнището на пълното работно време, за членовете на работнически съвети, които работят на непълно работно време и са длъжни да отделят допълнително време извън индивидуалното си работно време за такива курсове, въпреки че делът на засегнатите жени е значително по-висок от този на мъжете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/90: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 20 май 1992 г.

Съответства ли националното законодателство на Нидерландия на изискванията на член 3 от Директива 82/501/ЕИО относно задължението на производителите да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последиците им?
Гарантира ли националното законодателство на Нидерландия изпълнението на член 4 от Директива 82/501/ЕИО относно постоянната и доказуема идентификация на опасностите от големи аварии и предприетите мерки за безопасност?
Съответства ли националното законодателство на Нидерландия на третото тире на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 82/501/ЕИО относно задължението за уведомяване на компетентните органи за лицето или органа, оправомощени да задействат аварийните планове?
Изпълнила ли е Нидерландия задълженията си по член 8, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Директива 82/501/ЕИО относно информирането на засегнатите лица и действията при настъпване на голяма авария?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/91: Redmond Stichting/Bartol и др., Съдебно решение от 19 май 1992 г.

Покрива ли „прехвърляне на предприятие ... на друг работодател в резултат на правно прехвърляне или сливане“ по смисъла на Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със запазването на правата на работниците и служителите в случай на прехвърляне на предприятия, стопански обекти или части от тях, и ситуацията, при която субсидиращият орган решава да прекрати изплащането на субсидия на едно юридическо лице, в резултат на което дейността на това юридическо лице е напълно и окончателно прекратена, и едновременно с това да я прехвърли на друго юридическо лице със същите или сходни цели и задачи, като е предвидено и договорено между двете юридически лица и субсидиращия орган не само, доколкото е възможно, клиентите/пациентите на първото юридическо лице да бъдат „прехвърлени“ на второто юридическо лице, но и след това да бъде предоставен на второто юридическо лице наем на недвижимия имот, нает от първото юридическо лице от субсидиращия орган и, доколкото е възможно (и желателно), да се използва „знанието и ресурсите (например персонал)“ на първото юридическо лице?
За целите на отговора на предходния въпрос има ли значение, че инвентарът на първото юридическо лице не се прехвърля на второто юридическо лице?
Има ли значение за целите на отговора на предходния въпрос дали непрехвърленият инвентар се състои изключително или почти изключително от помощни средства за изпълнение на посочената социална и развлекателна функция?
Може ли да се приеме, че (прехвърлената част от) предприятието запазва своята идентичност, ако посочената социална и развлекателна функция на първото юридическо лице не е прехвърлена, но функцията по предоставяне на помощ е?
За целите на отговора на предходния въпрос има ли значение дали социалните и развлекателни дейности трябва да се считат за самостоятелна цел или единствено като помощно средство за оптимално предоставяне на помощ?
За целите на отговора на горепосочените въпроси има ли, накрая, значение, че (предвиденото) прехвърляне на дейностите на първото юридическо лице на второто не е осъществено първоначално чрез (договор/и) между субсидиращия орган и двете юридически лица, а чрез решение, основано на промяна на политиката на субсидиращия публичен орган, да се прекрати изплащането на субсидия на първото юридическо лице и да се прехвърли на второто юридическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/91: Jackson и Cresswell/Chief Adjudication Officer, Заключение от 15 май 1992 г.

1. Попада ли социално-осигурителна схема в обхвата на член 3, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО, доколкото по преценка на националния съд е установено, че в широк смисъл тя представлява част от автономна законова схема или форма на социална помощ, предоставяща защита, която е пряко и ефективно свързана с един от рисковете, посочени в член 3, параграф 1, буква а)?
2. Ако националният съд стигне до заключението, че социално-осигурителна схема попада в обхвата на Директива 79/7/ЕИО и че, въз основа на доказателства, че съответната схема засяга по-голям процент жени, отколкото мъже, съществува непряка дискриминация по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, следва ли компетентният орган да докаже, че правилото, пораждащо дискриминацията, се основава на обективно оправдани фактори, несвързани с дискриминация по пол?
3. Попадат ли условията за функциониране на социално-осигурителна схема в обхвата на Директива 76/207/ЕИО, доколкото схемата попада в приложното поле на мярка на Общността за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване и националният съд установи, че посочените условия за функциониране са имали или имат въздействие върху някоя от областите, обхванати от тази директива, включително достъпа до професионално обучение и до заетост?
4. Ако националният съд стигне до заключението, че условията за функциониране на схема попадат в обхвата на Директива 76/207/ЕИО и че, въз основа на доказателства, че съответната схема засяга по-голям процент жени, отколкото мъже, съществува непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива, следва ли компетентният орган да докаже, че правилото, пораждащо дискриминацията, се основава на обективно оправдани фактори, несвързани с дискриминация по пол?
5. Ако се установи, че законодателството на държава членка нарушава забраната за дискриминация, съдържаща се в Директиви 79/7/ЕИО и 76/207/ЕИО, и не е възможно да се приложат към членовете на неблагоприятно засегнатата група правилата, приложими към другите лица, имащи право на обезщетение, следва ли националният съд, при необходимост по искане на страните и прилагайки правилата, определени в съдебната практика на Съда, да обяви държавата членка за отговорна за вредите, причинени от това нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/91: The Queen/Secretary of State for Social Security, ex parte the Equal Opportunities Commission, Заключение от 12 май 1992 г.

Позволява ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО на държава-членка да дерогира от принципа на равно третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване, установен в член 4 от нея: (i) като изисква от мъжете да плащат национални осигурителни вноски с пет години по-дълго от жените, за да имат право на същата основна пенсия; и (ii) като изисква от мъжете, които продължават да упражняват трудова дейност до навършване на 65 години, да продължат да плащат национални осигурителни вноски до тази възраст, докато жените над 60 години не са длъжни да плащат такива вноски, независимо дали продължават да упражняват трудова дейност след тази възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/91: British Gas, Заключение от 8 април 1992 г.

Трябва ли превозните средства на предприятие, отговарящо за газовите услуги, които превозват както „инженерни продукти“ за поддръжка на мрежата, така и „маркетингови продукти“, да бъдат оборудвани с тахограф и необходимо ли е да се прави разграничение в зависимост от естеството на превозвания товар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/91: Redmond Stichting/Bartol и др., Заключение от 24 март 1992 г.

a) Обхваща ли „прехвърляне на предприятие ... на друг работодател в резултат на правно прехвърляне или сливане“ по смисъла на Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно запазването на правата на работниците и служителите в случай на прехвърляне на предприятия, стопански обекти или части от стопански обекти и ситуацията, при която субсидиращият орган решава да прекрати субсидията, изплащана на едно юридическо лице, в резултат на което дейността на това юридическо лице се прекратява изцяло и окончателно, и едновременно с това да я прехвърли на друго юридическо лице със същите или сходни цели и задачи, като е предвидено и договорено между двете юридически лица и субсидиращия орган не само, че доколкото е възможно, клиентите/пациентите на първото юридическо лице ще бъдат „прехвърлени“ на второто юридическо лице, но и че след това на второто юридическо лице ще бъде предоставен под наем недвижимият имот, отдаден под наем на първото юридическо лице от субсидиращия орган и че доколкото е възможно (и желателно), ще се използват „знанията и ресурсите (например персонал)“ на първото юридическо лице?
б) За целите на отговора на предходния въпрос има ли значение, че инвентарът на първото юридическо лице не е прехвърлен на второто юридическо лице?
в) Има ли значение за целите на отговора на въпрос б), дали непрехвърленият инвентар се състои изключително или почти изключително от помощни средства за посочената социална и развлекателна функция?
г) Може ли да се приеме, че (прехвърлената част от) предприятието запазва своята идентичност, ако посочената социална и развлекателна функция на първото юридическо лице не е прехвърлена, но функцията по предоставяне на помощ е прехвърлена?
д) За целите на отговора на въпрос г) има ли значение дали социалните и развлекателни дейности трябва да се разглеждат като отделна цел или само като помощно средство за оптимално предоставяне на помощ?
е) За целите на отговора на горепосочените въпроси има ли, накрая, значение, че (предвиденото) прехвърляне на дейността на първото юридическо лице на второто не е осъществено първоначално чрез (договор/и) между субсидиращия орган и двете юридически лица, а чрез решение, основано на промяна в политиката на субсидиращия публичен орган, за прекратяване на субсидията, изплащана на първото юридическо лице, и за прехвърлянето ѝ на второто юридическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form