Социална политика

Дело C-32/93: Webb/EMO Air Cargo, Заключение от 1 юни 1994 г.

Являва ли се дискриминация на основание пол, противоречаща на Директива 76/207/ЕИО на Съвета, уволнението на жена служител („жалбоподателката“), (a) която е наета с конкретната цел да замести (след обучение) друга жена служител по време на предстоящия ѝ отпуск по майчинство, (b) когато много скоро след назначаването работодателят установява, че самата жалбоподателка ще отсъства поради отпуск по майчинство по време на отпуска по майчинство на другата служителка и я уволнява, тъй като се нуждае от служител на работа през този период, (c) ако работодателят е знаел за бременността на жалбоподателката към датата на назначаването, тя не би била назначена, и (d) работодателят би уволнил по същия начин и мъж служител, нает за тази цел, който би поискал отпуск през съответния период по медицински или други причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Tesauro

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-410/92: Johnson/Chief Adjudication Officer, Заключение от 1 юни 1994 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-421/92: Habermann-Beltermann/Arbeiterwohlfahrt, Съдебно решение от 5 май 1994 г.

Следва ли член 2, параграф 1, във връзка с членове 3, параграф 1 и 5, параграф 1 от Директива 76/207/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска трудов договор за неопределено време за нощен труд, сключен между работодател и бременна работничка, като и двамата не са знаели за бременността, да бъде обявен за нищожен поради законовата забрана за нощен труд, която се прилага съгласно националното право по време на бременност и кърмене, или да бъде развален от работодателя поради грешка относно съществените лични качества на жената към момента на сключване на договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Tesauro

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-408/92: Smith и др./Avdel Systems, Заключение от 4 май 1994 г.

1. Когато в схема за професионално пенсионно осигуряване има различна нормална пенсионна възраст за мъжете и жените (съответно 65 и 60 години), и когато работодателят, в светлината на решение по дело C-262/88 Barber v Guardian Royal Exchange Assurance Group [1990] ECR I-1889, се стреми да премахне тази дискриминация, противоречи ли на член 119 от Договора от Рим работодателят да приеме обща пенсионна възраст от 65 години за мъжете и жените: (i) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба след датата на уеднаквяване, която е 1 юли 1991 г.; (ii) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба на или след 17 май 1990 г., но преди датата на уеднаквяване, когато датата на уеднаквяване е 1 юли 1991 г.; (iii) по отношение на професионалните пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба преди 17 май 1990 г., когато датата на уеднаквяване е 1 юли 1991 г.
2. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е отрицателен, налага ли член 119 на работодателя задължение да минимизира неблагоприятните последици за жените, чиито обезщетения са засегнати от решението на работодателя да премахне разликата в пенсионните възрасти
3. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е положителен, може ли работодателят, в съответствие с член 119, да се позове на принципа на обективно оправдание, като се позове на нуждите на предприятието или на нуждите на схемата за професионално пенсионно осигуряване като оправдание за всяко намаляване на обезщетенията, изплащани на жените, и ако да, кои фактори са релевантни при установяване дали такова обективно оправдание е налице
A. В пенсионна схема, приета в рамките на трудово споразумение, в която след 1 януари 1985 г. пенсионната възраст за мъжете и жените е определена на 60 години, противоречи ли на член 119 от Договора за ЕО това, че пенсионната възраст за ограничена група жени остава фиксирана на 55 години след 17 май 1990 г., когато: (a) това произтича от преходни разпоредби, приети с влизане в сила от 1 януари 1985 г. (когато, в резултат на изменение на правилата, пенсионната възраст, преди това определена за мъжете на 60 години и за жените на 55 години, е променена на еднаква пенсионна възраст от 60 години), и (b) преходните разпоредби се прилагат само за жените (бъдещи членове), които и на 31 декември 1984 г., и на 1 януари 1985 г. са били наети от работодател, присъединен към ответника („засегнатите лица“), и (c) преходните разпоредби също така предвиждат, че засегнатите лица могат да изберат пенсионна възраст от 55 или 60 години, като изборът трябва да бъде направен в срок, който вече е изтекъл към 31 декември 1986 г.
Б. Има ли значение за отговора на въпрос А дали преходните разпоредби предвиждат, че в случаите, когато не е направен изричен избор в рамките на позволения срок, първоначалната пенсионна възраст от 55 години се прилага, или че се прилага общата пенсионна възраст от 60 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-7/93: Bestuur van het Algemeen burgerlijk pensioenfonds/Beune, Заключение от 27 април 1994 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | |

1) Следва ли да се тълкува член 3, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО в смисъл, че обхваща, inter alia, законова пенсионна схема (главно) за държавни служители от вида, предвиден в ABPW?
2) Ако да, следва ли принципът на равно третиране, установен в член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е в противоречие със съществуването на различни правила за комбиниране на общата пенсия (AOW) и пенсията за държавни служители, приложими към (пенсионирани) женени мъже държавни служители, от една страна, и към (пенсионирани) женени жени държавни служители, от друга?
3) Ако на въпроси (1) и (2) се отговори утвърдително, има ли право пенсиониран мъж държавен служител, при липса на национална разпоредба, премахваща посоченото неравно третиране, да се позове на разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО с цел, що се отнася до правото му на пенсия за държавни служители, да бъде третиран по същия начин като женена жена държавен служител, която се намира в същите обстоятелства като него?
4) Има ли принципът на равно третиране, посочен във въпрос (3), ефект, че неравенството на пенсионните права между женени мъже и жени държавни служители, каквото е предмет на настоящия случай, се анулира от 23 декември 1984 г. дори доколкото правото на пенсия се основава на периоди (т.е. периоди на служба като държавен служител) преди тази дата?
Явява ли се фактор, който не е разгледан в решенията от 11 юли 1991 г. по съединени дела C-87/90, C-88/90 и C-89/90 Verholen и др. срещу Sociale Verzekeringsbank, от 8 март 1988 г. по дело 80/87 Dik и др. срещу College van Burgemeester en Wethouders и от 24 юни 1987 г. по дело 384/85 Borrie Clarke срещу Chief Adjudication Officer, а именно че пенсионната схема ABPW се финансира чрез капиталово покритие („kapitaaldekking“), все още релевантен в този контекст?
В случай че Съдът отговори отрицателно на въпрос (1), Centrale Raad van Beroep го моли да отговори на следните въпроси:
5) Следва ли понятието „възнаграждение“ по член 119 от Договора за ЕИО да се разбира като обхващащо, inter alia, пенсия за старост (главно) за държавни служители, каквато е предвидена в холандския ABPW?
6) Ако на въпрос (5) се отговори утвърдително и от това следва, че съществуването на различни правила, приложими към (пенсионирани) женени мъже държавни служители и (пенсионирани) женени жени държавни служители по отношение на комбинирането на общата пенсия (AOW) и пенсията за държавни служители, е в противоречие с принципа на равно възнаграждение за мъже и жени, закрепен в член 119 от Договора за ЕИО, може ли мъж държавен служител да се позове на този принцип, за да гарантира, че ще бъде третиран по същия начин като женена жена държавен служител по отношение на правото си на пенсия?
7) Съществуват ли в правото на Общността ориентири, които, в случай че на въпроси (5) и (6) се отговори утвърдително, позволяват ограничаване на последиците от нарушението на правото на Общността както по отношение на периода, от който може да се претендира право на равно третиране, така и по отношение на периодите, през които е натрупано пенсионното право
Релевантно ли е за целите на отговора на този въпрос, че разглежданата пенсионна схема се финансира чрез капиталово покритие („kapitaaldekking“)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-399/92: Stadt Lengerich и др./Helmig и др., Заключение от 19 април 1994 г.

1) Съществува ли непряка дискриминация от вида, забранен от член 119 от Договора и Директивата, когато колективен трудов договор предвижда допълнително заплащане за извънреден труд само за извънреден труд, положен над нормалното работно време на пълно работещите служители, без допълнително заплащане за извънреден труд, положен от служители на непълно работно време – които са предимно жени – под този праг
2) Ако да, оправдана ли е такава дискриминация по обективни причини, несвързани с дискриминация по пол, като се има предвид, че за пълно работещите служители (i) натоварването е по-голямо и (ii) свободното време е ограничено
3) Ако служителите на непълно работно време имат право на допълнително заплащане за всеки час, работен над договореното работно време, как трябва да се изчисли това допълнително заплащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Darmon

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-420/92: Bramhill/Chief Adjudication Officer, Заключение от 14 април 1994 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Lenz

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-392/92: Schmidt/Spar- und Leihkasse der früheren Ämter Bordesholm, Kiel und Cronshagen, Съдебно решение от 14 април 1994 г.

Може ли почистването, извършвано от предприятие, ако бъде възложено по договор на друго предприятие, да се счита за част от предприятие по смисъла на Директива 77/187/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен, прилага ли се това и когато преди прехвърлянето почистването е било извършвано само от един работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Van Gerven

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-382/92: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 2 март 1994 г.

Сближаване на законодателствата |

Неспазване на задължението за осигуряване на възможност за определяне на представители на работниците за целите на прилагането на директивите в случаите, когато работодателят не е склонен доброволно да признае такива представители
Ограничаване на обхвата на националното законодателство, транспониращо директивата, до по-тясна дефиниция на колективните уволнения от тази, предвидена в директивата
Изключване на определени предприятия от приложното поле на директивата
Неспазване на задължението за провеждане на консултации с цел постигане на споразумение относно мерките, които следва да бъдат приети при прехвърляне на предприятие или при колективни уволнения
Неспазване на задължението за предвиждане на достатъчно ефективни и възпиращи санкции при неизпълнение на задълженията за информиране и консултиране на представители на работниците

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Английски

Дело C-343/92: Roks и др./Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor de Gezondheid, Geestelijke en Maatschappelijke …, Съдебно решение от 24 февруари 1994 г.

Пречи ли правото на Общността на прилагането на национално законодателство, което, като прави придобиването на право на обезщетения за неработоспособност зависимо от условие, което преди това не е било прилагано спрямо мъжете, лишава омъжените жени от правата, които им се предоставят по силата на директния ефект на член 4, параграф 1 от Директива 79/7?
Пречи ли правото на Общността на въвеждането на национално законодателство, което, като прави продължаването на правото на обезщетения за неработоспособност зависимо от условие, което занапред се прилага еднакво за мъже и жени, има за последица отнемането от жените в бъдеще на права, които те черпят от директния ефект на член 4, параграф 1 от Директива 79/7?
Пречи ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7 на прилагането на национално законодателство, което прави предоставянето на обезщетения за неработоспособност зависимо от изискването за получаване на определен доход през годината, предхождаща настъпването на неработоспособността, условие, което, макар и да не прави разграничение по пол, засяга значително повече жени, отколкото мъже, дори ако приемането на това национално законодателство е оправдано с бюджетни съображения?
Може ли на член 4, параграф 1 от Директива 79/7 да се позовават пред националните съдилища само лицата, попадащи в обхвата ratione personae на директивата, както е определено в член 2, и лицата, засегнати от дискриминация в национална разпоредба чрез друго лице, което само попада в обхвата на директивата, за да се предотврати прилагането на националното законодателство, ако то е несъвместимо с член 4, параграф 1 от директивата, или това е възможно и за всички лица, засегнати от националното законодателство, дори ако те не попадат в категориите, до които се прилага директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Darmon

Преюдициално запитване

Нидерландски

<<< 1…157 158159160 161…183 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.