Дело C-435/93: Dietz/Stichting Thuiszorg Rotterdam, Заключение от 13 юли 1995 г.

1) Включва ли правото на равно заплащане, предвидено в член 119 от Договора за ЕИО, правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, която е направена задължителна от властите?
1)(a) Същият ли е отговорът на въпрос 1, поставен от Кантоналния съд в Утрехт в посоченото по-горе определение:
(a) ако приемането на Закона за BPF се основава не само на съображения на социалната политика (когато се създава пенсионна схема за определен бранш, разходите се поемат съвместно от всички предприятия в този бранш), но и на желанието да се предотврати нелоялна конкуренция в този бранш?
(b) ако автоматичното задължение за осигуряване е било предвидено в първоначалния проект на BPF, но не и в закона, който е бил окончателно приет (TK 1948-1949 785, № 6)?
(c) независимо дали Thuiszorg Rotterdam е подала жалба срещу разпореждането за задължително осигуряване (така заобикаляйки министъра)?
(d) независимо дали Thuiszorg е провела проучване сред своите служители, което би могло да оправдае искане за освобождаване или служителите са били информирани за възможността за освобождаване?
2) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), към правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, от която ищецът е бил изключен поради това, че е била омъжена жена?
2)(a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), към изплащането на пенсия за старост?
3) Когато членството в пенсионна схема, прилагана в предприятие, е направено задължително по закон, длъжни ли са администраторите на схемата (професионалния пенсионен фонд) да прилагат принципа на равно третиране, предвиден в член 119 от Договора за ЕИО, и може ли служител, който е бил ощетен поради неизпълнение на това правило, да предяви иск директно срещу пенсионния фонд, сякаш той е работодателят?
Като се има предвид този въпрос, може да е от значение, че Кантоналният съд няма компетентност да разглежда иск, основан на неправомерно поведение, тъй като размерът на иска надхвърля границите на неговата компетентност. В този случай е от значение да се знае дали ищецът може да предяви иск срещу пенсионния фонд въз основа на трудовия си договор.
4) Ако съгласно член 119 от Договора за ЕИО ищецът има право да бъде член на професионалната пенсионна схема от дата преди 1 януари 1991 г., означава ли това, че тя не е длъжна да плаща премиите, които би трябвало да плати, ако беше приета по-рано в пенсионната схема?
5) Има ли значение, че ищецът не е предприел по-рано действия за упражняване на правата, които сега твърди, че има?
6) Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора за ЕИО, приложен към Договора от Маастрихт („Протоколът Barber“) и (законопроектът за изменение на) преходния член III от Законопроект 20890, който има за цел да въведе Четвъртата директива, на преценката по настоящото дело, което е заведено пред Кантоналния съд с призовка от 16 юли 1992 г.?