Социална политика

Съществуването и прилагането на разпоредба като член 24a, параграф 2, буква а) от Общия правилник за персонала на Организма по телекомуникации на Гърция (OTE), съгласно която само жени могат да бъдат назначавани като чистачки по договор за неопределено време на непълно работно време, съответства ли на изискванията, произтичащи от член 119 от Договора и Директиви 75/117 и 76/207, и представлява ли такава разпоредба сама по себе си пряка дискриминация на основание пол, като се има предвид, че тя свързва непълното работно време с жените и по този начин поставя само жените в неблагоприятно положение?
Изключването на временните чистачки на непълно работно време, наети за неопределено време, от ползите на конкретното колективно споразумение от 2 ноември 1987 г. между OTE и Федерацията на работниците в OTE относно тяхното назначаване като щатни служители (и то независимо от продължителността на договора за непълно работно време), както в настоящия случай, на основание че това конкретно колективно споразумение изисква поне две години пълно работно време, нарушава ли член 119 от Договора и посочените директиви или друга разпоредба на правото на Общността като непряка дискриминация на основание пол, при положение че тези правила (въпреки техния привидно неутрален характер, тъй като не се прави връзка с пола на служителите) изключват изключително жените чистачки, тъй като няма мъже, работещи на непълно работно време по договор за неопределено време нито в сектора на общите услуги (към който спадат чистачките), нито в който и да е друг сектор на персонала на OTE?
Когато прилага конкретното колективно споразумение от 10 май 1991 г. между OTE и Федерацията на работниците в OTE, OTE изисква временният персонал, който ще стане (стажант) щатен служител, да има договор за неопределено време и да работи на пълно работно време. Представлява ли изключването на чистачките на непълно работно време (независимо от продължителността на договора), както в настоящия случай, недопустима непряка дискриминация на основание пол по смисъла на разпоредбите на правото на Общността (член 119 от Договора и Директиви 75/117 и 76/207), като се има предвид, че конкретното колективно споразумение изключва изключително жените чистачки, тъй като няма мъже, работещи на непълно работно време за неопределено време в който и да е сектор на персонала на OTE?
Съгласно член 5, параграф 9 от Общия правилник за персонала на OTE, в сила до 1 януари 1996 г., трудът на непълно работно време изобщо не се включва при изчисляване на трудовия стаж за определяне на по-добри условия на заплащане. След това, от 1 януари 1996 г., тази разпоредба е изменена с конкретно колективно споразумение и е предвидено, че трудът на непълно работно време се счита за равностоен на половината от равен период на пълно работно време. На основание, че трудът на непълно работно време засяга изключително или основно жени, могат ли разпоредбите, съгласно които трудът на непълно работно време е напълно изключен (до 1 януари 1996 г.) или се взема предвид пропорционално на пълното работно време (от 1 януари 1996 г.), да се тълкуват, също и в светлината на съдебната практика на Съда, като въвеждащи непряка дискриминация на основание пол, забранена от правилата на правото на Общността, и следователно целият период на труд на непълно работно време следва ли да се добави към трудовия стаж?
Ако Съдът на Европейските общности отговори положително на въпроси 1 до 4, в смисъл че оспорваните правила и разпоредби на колективните споразумения действително противоречат на правото на Общността, кой носи тежестта на доказване, когато служителите твърдят, че принципът на равно третиране е нарушен във вреда на тях?