Социална политика
Социална политика
Дело C-269/02: Комисия/Франция, Съдебно решение от 24 юни 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Франция по Директива 98/24/ЕО, като не са приети в срок необходимите законодателни, подзаконови и административни мерки за транспонирането ѝ или не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/02: Delahaye, Заключение от 17 юни 2004 г.
С оглед на разпоредбите на Директиви 77/187/ЕИО, 98/50/ЕО и 2001/23/ЕО, посочени по-горе, в случай на прехвърляне на предприятие от сдружение с нестопанска цел, което е юридическо лице по частното право, към държавата като правоприемник, допустимо ли е правата и задълженията на прехвърлителя да бъдат поети само доколкото са съвместими със собствените правила на публичното право на държавата, по-специално в областта на възнаграждението, когато подробните разпоредби и размерите на възнаграждението се определят с великохерцогски регламент, като се има предвид, че статутът на служител в публичния сектор предоставя правни предимства в областта на, inter alia, кариерното развитие и стабилността на работното място на засегнатите служители, и че в случай на несъгласие относно „съществени промени“ в трудовото правоотношение по смисъла на член 4, параграф 2 от тези директиви, засегнатите служители запазват правото да поискат прекратяване на това правоотношение съгласно подробните правила в съответните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/02: Wippel, Заключение от 18 май 2004 г.
1) а) Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117 [...], точка 2 от рамковото споразумение относно работа на непълно работно време, сключено между UNICE, CEEP и EKOS [...] и точка 9 от Хартата на Общността на основните социални права на работниците от 9 декември 1989 г. да се тълкуват (понятието „работник“) в смисъл, че с тях непрекъснато се защитават лица, които, както и ищцата по главното производство, са сключили във високо комплексен рамков трудов договор уговорка за възнаграждение за работа, условия за прекратяване и освобождаване и др., но същевременно са уговорили, че продължителността на работното време и неговото разпределение ще зависят от актуалния обем на работа и ще бъдат уговаряни само за всеки отделен случай по взаимно съгласие на страните по договора?
б) Попада ли определено лице под понятието „работник“ по смисъла на първия въпрос, буква а), ако е уговорено, без страните по договора да са се обвързали с това, че ще работи приблизително три дни седмично и две съботи месечно?
в) Включва ли понятието „работник“ по смисъла на първия въпрос, буква а) лице, което действително работи приблизително три дни седмично и две съботи месечно?
г) Явява ли се Хартата на Общността на основните социални права на работниците [...] правно обвързваща поне дотолкова, че другите разпоредби на правото на Общността трябва да се тълкуват в нейната светлина?
2) Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117, член 5 от Директива [...] и точка 4 от рамковото споразумение относно работа на непълно работно време да се тълкуват в смисъл, че е налице обективно неоснователно неравно третиране, когато закон или колективен трудов договор предвижда правила, прилагани за работниците на пълно работно време (от които приблизително 60 % са мъже и 40 % жени), които уреждат не само продължителността на работното време, но и частично неговото разпределение, правила, на които работникът на пълно работно време може да се позове и при липса на договорни уговорки, докато такава уредба не съществува за работниците на непълно работно време (от които приблизително 90 % са жени и 10 % мъже), дори и в случай, че страните по договора не са сключили изискуемото от закона споразумение по този въпрос?
3) Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117, член 5 от Директива [...] и точка 4 от рамковото споразумение относно работа на непълно работно време да се тълкуват в смисъл, че е налице обективно неоснователно неравно третиране, когато работодателят изрично изключва споразумение относно разпределението и продължителността на работното време при работниците на непълно работно време – от които, както се оказва, преобладаващото мнозинство са жени (приблизително 90 % жени и 10 % мъже) – докато за работниците на пълно работно време – сред които, както се оказва, жените не са в същата степен мнозинство – законът или колективният трудов договор вече определя както продължителността на работното време, така и частично неговото разпределение?
4) Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117, член 5 от Директива [...], точка 4, както и точка 1, буква б) (улесняване на развитието на работа на непълно работно време) от рамковото споразумение относно работа на непълно работно време да се тълкуват в смисъл, че в този случай е необходимо и съответстващо на правото, с цел компенсиране на обективно неоснователното неравно третиране,
а) що се отнася до продължителността на работното време, да се изхожда от определена установена продължителност и ако да, то от
– продължителността на обичайното работно време или
– най-дългата действително отработена седмична продължителност на работното време, освен ако работодателят докаже, че продължителността на работното време през този период е била повлияна от особено увеличена нужда от персонал, или
– нуждите от персонал към момента на сключване на трудовия договор, или
– средната продължителност на седмичното работно време и
б) що се отнася до разпределението на работното време, с цел оценяване на допълнителните разходи, които гъвкавостта причинява на работника, и ползата, която тя носи на работодателя, на работника да се признае
– „подходящо“ увеличение на часовата надница, определяно за всеки отделен случай, или
– минимално увеличение, аналогично на това, което се полага на работниците на пълно работно време, работещи повече от обичайното работно време (8 часа дневно и 40 часа седмично), или
– независимо от действително отработената продължителност на работното време, обезщетение за времето, за което не е изплатено възнаграждение като за време, през което се извършва работа, но през което работникът би могъл да работи според договора (потенциално работно време), когато срокът за предварително уведомяване е по-кратък от
i) 14 дни,
ii) разумен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/03: Комисия/Италия, Заключение от 1 април 2004 г.
Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от член 10 ЕО, поради неизпълнение на искането на Комисията за предоставяне на информация относно прилагането на определени разпоредби на Директива 89/655/ЕИО и Директива 89/391/ЕИО в конкретно посочена пречиствателна станция за отпадъчни води.
Липса на достатъчна конкретика в исковата молба, която да позволи на Италианската република да упражни правото си на защита.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/02: Hlozek, Заключение от 1 април 2004 г.
1) Следва ли член 141 ЕО и член 1 от Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените да се тълкуват в смисъл, че не допускат социален план, съгласно който всички жени служители, навършили 50 години към момента на уволнението си, и всички мъже служители, навършили 55 години към момента на уволнението си, имат право, независимо от продължителността на трудовия си стаж, тоест без да се вземат предвид каквито и да било „квалификационни периоди“ и само въз основа на възрастта – или на факта, че рискът от дългосрочна безработица за мъжете и жените обикновено се различава според възрастта им – на преходно обезщетение в размер на 75 % от последната им брутна месечна заплата за пет години, но най-много до момента, в който придобият право на законна пенсия
2) По-специално, следва ли понятието „възнаграждение“ по член 141 ЕО и член 1 от директивата да се тълкува така, че включва, в случай на обезщетения, които не са свързани с извършена работа, а само с членство в работната сила и социалното задължение на работодателя, отчитане на риска от дългосрочна безработица, така че възнаграждението трябва да се счита за равно, когато – общо – покрива една и съща степен на риск, дори ако този риск обикновено се проявява в различни възрастови групи при мъжете и жените
3) Или, ако понятието „възнаграждение“ по тези разпоредби все пак обхваща само паричната облага като такава, може ли различният риск, тълкуван по този начин, да оправдае различно третиране на мъжете и жените
4) Следва ли понятието „служебна схема за социално осигуряване“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в служебните схеми за социално осигуряване да се тълкува така, че включва преходни обезщетения в горепосочения смисъл
Следва ли понятието за риск „старост, включително предсрочно пенсиониране“ по член 4 от директивата да се тълкува така, че включва такива „преходни обезщетения“
Обхваща ли понятието „схема“ по член 6, параграф 1, буква в) от директивата само въпроса за изпълнението на изискванията за право на преходно обезщетение или и членството в работната сила като цяло
5) Следва ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд да се тълкува в смисъл, че описаното по-горе преходно обезщетение представлява условие за уволнение по смисъла на член 5 от тази директива
6) Следва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска социален план, съгласно който всички жени служители, навършили 50 години към момента на уволнението си, и всички мъже служители, навършили 55 години към момента на уволнението си, имат право, независимо от продължителността на трудовия си стаж, тоест без да се вземат предвид каквито и да било „квалификационни периоди“ и само въз основа на възрастта – или на факта, че рискът от дългосрочна безработица за мъжете и жените обикновено се различава според възрастта им – на „преходно обезщетение“ в размер на 75 % от последната им брутна месечна заплата за пет години, но най-много до момента, в който придобият право на законна пенсия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/03: Комисия/Испания, Заключение от 30 март 2004 г.
Като е предвидило в член 1 от единствената преходна разпоредба на Кралски декрет № 1215/1997 от 18 юли 1997 г., с който се установяват минимални изисквания за безопасност и здраве при използването на работно оборудване от работниците, допълнителен период за привеждане в съответствие за работно оборудване, което е било предоставено на работниците в предприятието и/или обекта преди 27 август 1997 г., Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 10 и 249 ЕО и член 4, параграф 1, буква б) от Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989 г., изменена с Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/02: Alabaster, Съдебно решение от 30 март 2004 г.
Трябва ли член 119 от Договора за ЕО и решение по дело Gillespie и др. да се тълкуват в смисъл, че жената има право увеличението на заплатата, което ѝ е предоставено след изтичането на съответния референтен период, но преди края на отпуска по майчинство, и което не е с обратно действие към този период, да бъде взето предвид при изчисляването или преизчисляването на доходната част от нейната законова помощ по майчинство?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството кога реално е изплатено увеличението на заплатата: i) преди началото на отпуска по майчинство, ii) преди изтичането на периода за изплащане на доходната част от законовата помощ по майчинство или iii) на друга дата и, ако да, коя дата?
Ако на първия въпрос се отговори положително:
a) Как следва да се вземе предвид увеличението на заплатата при изчисляването или преизчисляването на обичайната седмична заплата за съответния референтен период?
b) Следва ли да се промени съответният референтен период?
c) Следва ли – и в каква степен – да се вземат предвид други обстоятелства, настъпили през периода, към който се отнася увеличението на заплатата, като например броят на отработените часове и основанието за увеличението на заплатата?
d) Следва ли от това, че при изчисляването или преизчисляването на законовата помощ по майчинство трябва да се вземе предвид евентуално намаление на заплатата, настъпило след изтичането на съответния референтен период, но преди края на отпуска по майчинство и, ако да, как следва да се процедира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/02: Финландия/Парламент и Съвет, Заключение от 30 март 2004 г.
Превишаване на правомощията на Общността и неправилен избор на правно основание
Нарушение на основното право на свободно упражняване на професията и на принципа на пропорционалност
Нарушение на общия принцип на равенство
Нарушение на задължението за мотивиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/02: Испания и Финландия/Парламент и Съвет, Заключение от 30 март 2004 г.
Липса на компетентност на Общността да приеме разпоредби относно самостоятелно заетите водачи
Неправилно определяне на целите на директивата, злоупотреба с дискреционни правомощия и неправомерност на избраните правни основания
Нарушение на разпоредбите относно малките и средни предприятия
Нарушение на основната свобода на упражняване на професия и принципа на пропорционалност
Нарушение на общия принцип на равенство
Нарушение на задължението за мотивиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/01: Merino Gómez, Съдебно решение от 18 март 2004 г.
Когато колективните споразумения между работодател и представители на работниците определят времето за отпуск за целия персонал и когато съответните дати съвпадат с тези на отпуска по майчинство на работничка, гарантират ли член 7 от Директива 93/104, член 11, параграф 2, буква а) от Директива 92/85 и член 5 от Директива 76/207 правото на тази работничка да ползва годишния си отпуск през друг период, който не съвпада с периода на отпуска ѝ по майчинство?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, какъв е материалният обхват на правото на годишен отпуск
Обхваща ли то изключително четирите седмици отпуск, посочени в член 7 от Директива 93/104, или се разпростира и върху 30 календарни дни, предвидени в член 38 от Закона за работниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.