Обществено здравеопазване
Обществено здравеопазване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Дали член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2002/2 и/или член 1, параграф 4 от Директива 2002/2, доколкото изменя член 5c, параграф 2, буква а) от Директива 79/373 чрез изискване за посочване на процентите, са невалидни поради:
а) липса на правно основание в член 152, параграф 4, буква б) ЕО;
б) нарушение на основното право на собственост;
в) нарушение на принципа на пропорционалност?
Трябва ли член 152, параграф 4, буква б) ЕО да се тълкува като правилното правно основание за приемането на мерки относно етикетирането, съдържащи се в Директива 2002/2/ЕО, когато те се отнасят до етикетирането на растителни фуражи?
Доколкото налага задължение за посочване на точните фуражни материали, съдържащи се в комбинираните фуражи, което се прилага дори за растителни фуражи, оправдана ли е Директива 2002/2/ЕО въз основа на принципа на предпазливостта при липса на оценка на риска, основана на научни изследвания, която изисква тази предпазна мярка въз основа на възможна корелация между количеството използвани фуражни материали и риска от заболяванията, които трябва да бъдат предотвратени
И все пак оправдана ли е тази директива с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото задълженията на фуражната индустрия да предоставя информация на публичните органи, които са длъжни да пазят търговската тайна и са компетентни да контролират защитата на здравето, не са достатъчно насочени към постигането на целите за обществено здраве, които се предполага, че са целта на мярката, а вместо това налагат общи правила, изискващи посочване на процентните количества на използваните фуражни материали върху етикетите на растителните фуражи?
Доколкото не спазва принципа на пропорционалност, противоречи ли Директива 2002/2/ЕО на основното право на собственост на гражданите на държавите членки?
Трябва ли Директива 2002/2/ЕО да се тълкува в смисъл, че нейното прилагане, и следователно нейната ефективност, зависи от приемането на положителен списък на фуражните материали, съдържащи техните специфични наименования, както е посочено в десетия съображение към преамбюла и в доклада на Комисията (COM 2003 178) от 24 април 2003 г., или трябва прилагането на директивата в държавите членки да се осъществи преди приемането на положителния списък на фуражните материали, предвиден в директивата, с позоваване на списък на фуражните материали, съдържащи се в комбинираните фуражи по наименованията и общите определения на техните стокови класове?
Следва ли Директива 2002/2/ЕО да се счита за незаконосъобразна поради нарушение на принципа на равно третиране и недискриминация в ущърб на производителите на фуражи в сравнение с производителите на хранителни продукти за човешка консумация, доколкото първите са подложени на правила, изискващи посочване на количествата фуражни материали в комбинираните фуражи?
Ако са изпълнени условията, при които национален съд на държава членка има право да спре изпълнението на оспорвана мярка на институциите на Общността, по-специално и условието, че въпросът относно валидността на оспорваната мярка вече е бил отнесен от национален съд на тази държава членка до Съда на Европейските общности, имат ли компетентните публични органи на другите държави членки също така право, без съдебна намеса, да спрат оспорваната мярка до момента, в който Съдът ... се произнесе по валидността на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ДЕОС подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО, включително по отношение на етикетирането на фуражи от растителен произход?
Нарушава ли се принципът на равно третиране и забраната за дискриминация чрез въвеждането на по-строги изисквания за етикетиране на фуражи в сравнение с храните за човешка консумация?
Съвместими ли са разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО с принципа на пропорционалност, включително по отношение на задължението производителите да предоставят на клиента точния състав на фуража при поискване?
Може ли действието и приложимостта на Директива 2002/2/ЕО да бъдат обусловени от приемането на точен списък на използваните фуражни суровини със специфични наименования?
Имат ли националните административни органи на държавите членки правомощие да отлагат прилагането на акт на Съюза, когато вече е сезиран национален съд или Съдът на Европейския съюз с въпрос относно валидността на този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ДЕОС подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на Директива 2002/2/ЕО относно етикетирането на фуражи, включително за фуражи от растителен произход?
Нарушава ли се принципът на равно третиране и забраната за дискриминация чрез задължението производителите на фуражи да посочват количествения състав на смесите, докато производителите на храни за човешка консумация не подлежат на такова изискване?
Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност задължението производителите на фуражи да предоставят на клиента по негово искане точния количествен състав на фуражната смес?
Може ли действието и приложимостта на Директива 2002/2/ЕО да бъдат обусловени от приемането на точен списък на фуражните суровини със специфични наименования?
Могат ли национални административни органи да отложат прилагането на акт на Съюза до произнасяне на Съда относно неговата валидност, или това правомощие принадлежи единствено на националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ЕО подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на Директива 2002/2/ЕО, включително по отношение на етикетирането на фуражи от растителен произход?
Спазена ли е принципът на равно третиране и забраната за дискриминация, като се има предвид, че производителите на фуражи подлежат на по-строг режим за деклариране на съставките в сравнение с производителите на храни за човешка консумация?
Съвместими ли са разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО с принципа на пропорционалност, по-специално що се отнася до задължението производителите да предоставят на клиентите точния състав на фуражите по тяхно искане?
Може ли действието на Директива 2002/2/ЕО да бъде обусловено от приемането на точен списък на фуражните суровини със специфични наименования, предвиден в десетото съображение на директивата?
Могат ли националните административни органи на държавите членки да отложат прилагането на акт на Съюза, чиято валидност е оспорена, без съдебна намеса, докато Съдът на Европейския съюз не се произнесе по валидността му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Последиците за статута и разноските на държава членка при оттегляне на встъпването ѝ в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
1. Явява ли се методът на приемане на даден продукт съществен за неговата класификация като лекарствен продукт или като хранителна добавка?
2. Представлява ли Регламент (ЕО) № 178/2002 допълнителен набор от правила по отношение на Директива 2002/46/ЕО, като прилагането му е изключено, доколкото съществува специфична разпоредба на Общността, каквато е тази директива, за определени категории хранителни продукти?
3. Прилага ли се само специфичното законодателство на Общността относно лекарствените продукти към продукт, който също така отговаря на условията за класификация като хранителен продукт?
4. Как следва да се определя понятието „фармакологични свойства“ при класифицирането на продукт като лекарствен продукт и представлява ли рискът за здравето самостоятелен фактор, който трябва да бъде взет предвид от компетентните национални органи при тази класификация?
5. Може ли продукт, който представлява лекарствен продукт по смисъла на Директива 2001/83, да бъде внесен в друга държава членка само след получаване на разрешение за пускане на пазара, издадено в съответствие с разпоредбите на тази директива, дори когато е законно пуснат на пазара като хранителен продукт в друга държава членка?
6. Има ли значение понятието „горна безопасна граница“ по член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46 за разграничаването между лекарствени продукти и хранителни продукти?
7. Може ли при оценка от държава членка на рисковете, които хранителни продукти или хранителни добавки могат да представляват за човешкото здраве, да се вземе предвид критерият за наличие на хранителна необходимост в населението на държавата членка и достатъчно ли е отсъствието на такава необходимост само по себе си, за да се оправдае пълна забрана за пускане на пазара на хранителни продукти или хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?
8. Съвместимо ли е с правото на Общността обстоятелството, че дискреционните правомощия на националните органи при установяване на липса на хранителна необходимост подлежат само на ограничен съдебен контрол?
9. Как следва да се тълкува член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97, а именно кога се счита, че дадена храна или хранителна съставка не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Общността и коя е референтната дата за определяне на степента на човешка консумация?
10. Може ли национален съд да отправя въпроси относно класификацията на продукти до Европейския орган за безопасност на храните и каква е обвързващата сила на становищата на този орган спрямо националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е държавата членка да откаже достъп до пазара на хранителна добавка, която се продава като такава в друга държава членка, на основание, че я квалифицира като лекарствен продукт?
Следва ли при определяне дали даден продукт е храна или лекарствен продукт да се вземат предвид всички негови характеристики, включително начина на употреба?
Може ли липсата на хранителна необходимост за населението на държавата членка да обоснове забрана за продажба на хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничен съдебен контрол върху преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Какво е значението на понятието „безопасни максимални количества“ при разграничаването между храни и лекарствени продукти?
Може ли национален съд да отправя въпроси към Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителността на неговите становища?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли квалификацията на продукт като лекарствен продукт или храна да се основава на всички негови характеристики, включително състоянието му преди и след приготвяне според указанията за употреба?
Какво е съотношението между общите правила на Регламент (ЕО) № 178/2002 и специалните разпоредби на Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки?
Прилага ли се изключително правната уредба за лекарствените продукти върху продукт, който отговаря едновременно на условията за храна и за лекарствен продукт?
Как следва да се определя „фармакологичният ефект“ при квалификацията на продукт като лекарствен продукт и необходимо ли е наличието на риск за здравето като част от тази дефиниция?
Може ли продукт, легално продаван като храна в една държава членка, да бъде внесен и продаван в друга държава членка, където е квалифициран като лекарствен продукт, само чрез регистрация по режима за лекарствени продукти?
Има ли значение понятието „безопасни максимални количества“ при разграничаването между храни и лекарствени продукти?
Може ли липсата на хранителна необходимост на населението в държавата членка да обоснове забрана за продажба на храна или хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограниченото съдебно обжалване на преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни и кое е референтното време за тази оценка?
Може ли национален съд да отправя въпроси към Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителността на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Допустимо ли е държавата членка да квалифицира продукт, който се продава като храна или хранителна добавка в друга държава членка, като лекарствен продукт и да изисква регистрация по режима за лекарствени продукти?
Следва ли при определяне на статута на продукт като храна или лекарствен продукт да се вземат предвид всички негови характеристики, включително начинът на употреба?
Може ли липсата на хранителна необходимост за населението на държавата членка да обоснове забрана за продажба на хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз предоставянето на ограничен съдебен контрол върху преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Може ли национален съд да отправя въпроси до Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продуктите и каква е доказателствената стойност на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли квалификацията на продукт като лекарствен продукт или храна да се основава на всички негови характеристики, включително състоянието му преди и след приготвяне съгласно указанията за употреба?
Явява ли се Регламент (ЕО) № 178/2002 подчинена правна уредба спрямо Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки и изключва ли се неговото приложение, когато съществуват специални разпоредби за определени категории храни?
Прилага ли се само правната уредба на Съюза относно лекарствените продукти към продукт, който отговаря едновременно на условията за храна и за лекарствен продукт?
Как следва да се определя понятието „фармакологично действие“ при квалификацията на продукт като лекарствен продукт и включва ли това непременно риск за здравето?
Може ли продукт, който е легално продаван като храна в една държава членка, да бъде внесен в друга държава членка, където се счита за лекарствен продукт, само чрез регистрация по реда на Директива 2001/83/ЕО?
Има ли значение понятието „безопасни максимални количества“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46/ЕО за разграничаването между лекарствени продукти и храни?
Може ли липсата на хранителна необходимост на населението на дадена държава членка да обоснове пълна забрана за продажба на храна или хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Съюза предоставянето на органите на държавите членки на право на преценка относно липсата на хранителна необходимост, което подлежи само на ограничен съдебен контрол?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни и кое е референтното време за тази преценка?
Може ли национален съд да отправя въпроси до Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителната сила на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.