всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Обществено здравеопазване

Обществено здравеопазване

Дело C-176/05: KVZ retec, Заключение от 7 септември 2006 г.

1. Обвързан ли е със задължение за нотификация в приложение на Регламент № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност превозът (транзит и връщане) на месокостни брашна като отпадъци, съдържащи или несъдържащи специфичнорисков материал?
При условията на евентуалност:
2. Изключен ли е от приложното поле на Регламент № 259/93, по силата на член 1, параграф 2, буква г) от него, превозът на месокостни брашна, съдържащи или несъдържащи специфичнорисков материал?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3. Дали превозът (транзит и връщане) на месокостни брашна,
a) несъдържащи или
б) съдържащи специфичнорисков материал (квалифицирани като материали от категория 1 по смисъла на Регламент № 1774/2002),
е незаконосъобразен съгласно член 26, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 259/93 при липса на нотификация на заинтересованите органи и на съгласие от тяхна страна, тъй като месокостните брашна представляват отпадъци по смисъла на Регламент № 259/93?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/03: Германия/Парламент и Съвет, Заключение от 13 юни 2006 г.

Неправилност на избора на член 95 ЕО като правно основание за обжалваната директива
Нарушение на член 152, параграф 4, буква в) ЕО
Нарушение на задължението за мотивиране по член 253 ЕО
Нарушение на правилата относно процедурата на съвместно вземане на решения по член 251 ЕО
Нарушение на принципа на пропорционалност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/04: Watts, Съдебно решение от 16 май 2006 г.

1) С оглед на естеството на NHS и нейното положение съгласно националното право, следва ли член 49 ЕО, в светлината на решенията Smits [и Peerbooms], Müller-Fauré [и van Riet], както и Inizan, да се тълкува в смисъл, че лицата, които имат обичайно пребиваване в Обединеното кралство, по принцип имат право съгласно правото на Общността да получават болнична помощ в други държави членки за сметка на NHS?
2) От съществено значение ли е за отговора на първия въпрос дали болничната помощ, предоставяна от NHS, сама по себе си представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
3) Ако член 49 ЕО се прилага към NHS, може ли NHS или министърът да се позове като обективно основание за отказ на предварително разрешение за болнична помощ в друга държава членка на:
a) факта, че такова разрешение сериозно би нарушило системата на NHS, основана на управление на лечебните приоритети чрез списъци на чакащи;
b) факта, че такова разрешение би позволило на пациенти, които се нуждаят от по-малко спешна медицинска намеса, да получат предимство пред пациенти, които се нуждаят от по-спешно лечение;
c) факта, че такова разрешение би довело до изчерпване на средствата за плащания за по-малко спешно лечение на пациенти, които са готови да пътуват в чужбина, и би навредило на тези, които не желаят или не могат да пътуват в чужбина, или би увеличило разходите на NHS;
d) факта, че такова разрешение може да задължи Обединеното кралство да предостави допълнителни средства за бюджета на NHS или да ограничи обхвата на лечението, достъпно в рамките на NHS;
e) сравними разходи за лечение и свързани с него други разходи в друга държава членка?
4) При преценката дали лечението е достъпно „в разумен срок“ за целите на член 49 ЕО, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид по-специално следните критерии:
a) списъци на чакащи;
b) клиничния приоритет, определен за лечението от съответния орган на NHS;
c) управлението на предоставянето на болнична помощ в съответствие с приоритети, чиято цел е най-доброто използване на ограничените ресурси;
d) фактът, че лечението в рамките на NHS се предоставя на мястото на предоставяне безплатно;
e) индивидуалното здравословно състояние на пациента, предходното и вероятното протичане на заболяването, заради което пациентът иска лечение?
5) За правилното тълкуване на член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№] 1408/71 и по-специално израза „в обичайния срок, необходим за получаване на съответното лечение“:
a) Идентични ли са критериите, които се прилагат, с тези, които се прилагат към въпросите за „разумния срок“ за целите на член 49 ЕО?
b) Ако не, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид фактите, посочени в четвъртия въпрос?
6) В случай че държава членка е длъжна съгласно правото на Общността да финансира болнична помощ, предоставяна в други държави членки на лица, които имат обичайно пребиваване в първата държава членка, следва ли разходите за тази помощ да се изчисляват по член 22 от Регламент [№] 1408/71 с позоваване на законодателството на държавата членка, в която е предоставена помощта, или по член 49 ЕО с позоваване на законодателството на държавата членка по местоживеене?
Във всеки случай:
a) Какъв е точният обхват на задължението за плащане или възстановяване на разходите за болнична помощ, особено ако, както в случая с Обединеното кралство, тази помощ се предоставя на пациентите на мястото на предоставяне безплатно и не съществува национален тарифен списък за възстановяване на разходите за лечение на пациентите?
b) Ограничено ли е това задължение до действителните разходи за предоставяне на същото или еквивалентно лечение в първата държава членка?
c) Включва ли това задължение и задължение за възстановяване на разходите за пътуване и настаняване?
7) Следва ли член 49 ЕО и член 22 от Регламент [№] 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че налагат на държавите членки задължение да финансират болнична помощ в други държави членки независимо от бюджетните ограничения и, ако да, съвместими ли са тези изисквания с отговорността на държавите членки за организацията на здравеопазването и предоставянето на здравни грижи, призната в член 152, параграф 5 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-504/04: Agrarproduktion Staebelow, Съдебно решение от 12 януари 2006 г.

Явява ли се член 13, параграф 1, първо изречение, буква в), във връзка с приложение VII, точка 2, буква а) и трето тире от приложение VII, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 999/2001, изменен с член 3, параграф 1 и приложение II към Регламент (ЕО) № 1326/2001, невалиден, тъй като тази мярка нарушава принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/04: Watts, Заключение от 15 декември 2005 г.

1. Като се има предвид естеството на NHS и неговото положение съгласно националното право, следва ли член 49 ЕО, тълкуван в светлината на Geraets Smits, Muller‑Fauré и Inizan, да се тълкува в смисъл, че по принцип лицата, които обичайно пребивават в Обединеното кралство, имат право по правото на ЕС да получават болнично лечение в други държави членки за сметка на Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS)
В частност, при тълкуването на член 49 ЕО: (a) Съществува ли разлика между национална здравна служба, финансирана от държавата, като NHS, и осигурителни фондове като нидерландската схема ZFW, особено като се има предвид, че NHS няма фонд, от който трябва да се извършва плащане
(b) Задължена ли е NHS да разреши и плати за такова лечение в друга държава членка, независимо от това, че не е задължена да разреши и плати за такова лечение, извършено частно от доставчик на услуги в Обединеното кралство
(c) Има ли значение, ако пациентът осигури лечението независимо от съответния орган на NHS и без предварително разрешение или уведомление?
2. При отговора на въпрос 1, има ли значение дали болничното лечение, предоставяно от NHS, само по себе си представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО
Ако да, и при обстоятелствата, изложени в изложението на фактите по-горе, следва ли членове 48, 49 и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип: предоставянето на болнично лечение от органите на NHS представлява предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО; пациент, получаващ болнично лечение по NHS, упражнява свобода да получава услуги по член 49 ЕО; и органите на NHS, предоставящи болнично лечение, са доставчици на услуги по членове 48 и 50 ЕО?
3. Ако член 49 ЕО се прилага към NHS, може ли NHS или държавният секретар да се позове като обективно оправдание за отказ на предварително разрешение за болнично лечение в друга държава членка на: (a) факта, че разрешението сериозно би подкопало системата на NHS за администриране на медицински приоритети чрез списъци на чакащи; (b) факта, че разрешението би позволило на пациенти с по-малко спешни медицински нужди да получат приоритет пред пациенти с по-спешни медицински нужди; (c) факта, че разрешението би довело до пренасочване на ресурси за плащане на по-малко спешно лечение за тези, които са готови да пътуват в чужбина, като по този начин неблагоприятно засяга други, които не желаят или не могат да пътуват в чужбина, или увеличава разходите на органите на NHS; (d) факта, че разрешението може да изисква Обединеното кралство да осигури допълнително финансиране за бюджета на NHS или да ограничи обхвата на лечението, достъпно по NHS; (e) сравнителните разходи за лечението и съпътстващите разходи в другата държава членка?
4. При определяне дали лечението е налично без неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид по-специално следните обстоятелства: (a) времето на изчакване; (b) клиничният приоритет, даден на лечението от съответния орган на NHS; (c) управлението на предоставянето на болнична помощ в съответствие с приоритети, насочени към най-доброто използване на ограничените ресурси; (d) фактът, че лечението по NHS се предоставя безплатно в момента на предоставяне; (e) индивидуалното медицинско състояние на пациента и историята и вероятния ход на заболяването, по отношение на което този пациент търси лечение?
5. При правилното тълкуване на член 22, буква (в) от Регламент № 1408/71 и по-специално думите „в рамките на времето, което обикновено е необходимо за получаване на съответното лечение“: (a) Идентични ли са приложимите критерии с тези, приложими при определяне на въпроси за неоправдано забавяне за целите на член 49 ЕО
(b) Ако не, до каква степен е необходимо или допустимо да се вземат предвид обстоятелствата, посочени във въпрос 4?
6. При обстоятелства, при които държава членка е задължена по правото на ЕС да финансира болничното лечение в други държави членки на лица, които обичайно пребивават в първата държава членка, следва ли разходите за такова лечение да се изчисляват по член 22 от Регламент № 1408/71 с оглед на законодателството на държавата членка, в която се предоставя лечението, или по член 49 ЕО с оглед на законодателството на държавата членка на пребиваване
Във всеки случай: (a) Какъв е точният обхват на задължението за плащане или възстановяване на разходите, особено когато, както в случая с Обединеното кралство, болничното лечение се предоставя на пациентите безплатно в момента на предоставяне и няма национално определен тарифен план за възстановяване на разходите на пациентите за лечението
(b) Ограничено ли е задължението до действителните разходи за предоставяне на същото или еквивалентно лечение в първата държава членка
(c) Включва ли задължението покриване на разходите за пътуване и настаняване?
7. Следва ли член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че налагат задължение на държавите членки да финансират болнично лечение в други държави членки без оглед на бюджетните ограничения и, ако да, съвместими ли са тези изисквания с отговорността на държавите членки за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицинска помощ, призната по член 152 ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/03: ABNA и др., Съдебно решение от 6 декември 2005 г.

Дали член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2002/2 и/или член 1, параграф 4 от Директива 2002/2, доколкото изменя член 5c, параграф 2, буква а) от Директива 79/373 чрез изискване за посочване на процентите, са невалидни поради:
а) липса на правно основание в член 152, параграф 4, буква б) ЕО;
б) нарушение на основното право на собственост;
в) нарушение на принципа на пропорционалност?
Трябва ли член 152, параграф 4, буква б) ЕО да се тълкува като правилното правно основание за приемането на мерки относно етикетирането, съдържащи се в Директива 2002/2/ЕО, когато те се отнасят до етикетирането на растителни фуражи?
Доколкото налага задължение за посочване на точните фуражни материали, съдържащи се в комбинираните фуражи, което се прилага дори за растителни фуражи, оправдана ли е Директива 2002/2/ЕО въз основа на принципа на предпазливостта при липса на оценка на риска, основана на научни изследвания, която изисква тази предпазна мярка въз основа на възможна корелация между количеството използвани фуражни материали и риска от заболяванията, които трябва да бъдат предотвратени
И все пак оправдана ли е тази директива с оглед на принципа на пропорционалност, доколкото задълженията на фуражната индустрия да предоставя информация на публичните органи, които са длъжни да пазят търговската тайна и са компетентни да контролират защитата на здравето, не са достатъчно насочени към постигането на целите за обществено здраве, които се предполага, че са целта на мярката, а вместо това налагат общи правила, изискващи посочване на процентните количества на използваните фуражни материали върху етикетите на растителните фуражи?
Доколкото не спазва принципа на пропорционалност, противоречи ли Директива 2002/2/ЕО на основното право на собственост на гражданите на държавите членки?
Трябва ли Директива 2002/2/ЕО да се тълкува в смисъл, че нейното прилагане, и следователно нейната ефективност, зависи от приемането на положителен списък на фуражните материали, съдържащи техните специфични наименования, както е посочено в десетия съображение към преамбюла и в доклада на Комисията (COM 2003 178) от 24 април 2003 г., или трябва прилагането на директивата в държавите членки да се осъществи преди приемането на положителния списък на фуражните материали, предвиден в директивата, с позоваване на списък на фуражните материали, съдържащи се в комбинираните фуражи по наименованията и общите определения на техните стокови класове?
Следва ли Директива 2002/2/ЕО да се счита за незаконосъобразна поради нарушение на принципа на равно третиране и недискриминация в ущърб на производителите на фуражи в сравнение с производителите на хранителни продукти за човешка консумация, доколкото първите са подложени на правила, изискващи посочване на количествата фуражни материали в комбинираните фуражи?
Ако са изпълнени условията, при които национален съд на държава членка има право да спре изпълнението на оспорвана мярка на институциите на Общността, по-специално и условието, че въпросът относно валидността на оспорваната мярка вече е бил отнесен от национален съд на тази държава членка до Съда на Европейските общности, имат ли компетентните публични органи на другите държави членки също така право, без съдебна намеса, да спрат оспорваната мярка до момента, в който Съдът ... се произнесе по валидността на тази мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/04: Ferrari Mangimi и Assalzoo, Съдебно решение от 6 декември 2005 г.

Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ДЕОС подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО, включително по отношение на етикетирането на фуражи от растителен произход?
Нарушава ли се принципът на равно третиране и забраната за дискриминация чрез въвеждането на по-строги изисквания за етикетиране на фуражи в сравнение с храните за човешка консумация?
Съвместими ли са разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО с принципа на пропорционалност, включително по отношение на задължението производителите да предоставят на клиента точния състав на фуража при поискване?
Може ли действието и приложимостта на Директива 2002/2/ЕО да бъдат обусловени от приемането на точен списък на използваните фуражни суровини със специфични наименования?
Имат ли националните административни органи на държавите членки правомощие да отлагат прилагането на акт на Съюза, когато вече е сезиран национален съд или Съдът на Европейския съюз с въпрос относно валидността на този акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/04: Nederlandse Vereniging Diervoederindustrie Nevedi, Съдебно решение от 6 декември 2005 г.

Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ДЕОС подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на Директива 2002/2/ЕО относно етикетирането на фуражи, включително за фуражи от растителен произход?
Нарушава ли се принципът на равно третиране и забраната за дискриминация чрез задължението производителите на фуражи да посочват количествения състав на смесите, докато производителите на храни за човешка консумация не подлежат на такова изискване?
Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност задължението производителите на фуражи да предоставят на клиента по негово искане точния количествен състав на фуражната смес?
Може ли действието и приложимостта на Директива 2002/2/ЕО да бъдат обусловени от приемането на точен списък на фуражните суровини със специфични наименования?
Могат ли национални административни органи да отложат прилагането на акт на Съюза до произнасяне на Съда относно неговата валидност, или това правомощие принадлежи единствено на националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/04: Fratelli Martini, Съдебно решение от 6 декември 2005 г.

Явява ли се член 152, параграф 4, буква б) ЕО подходящ правен основание за приемането на разпоредбите на Директива 2002/2/ЕО, включително по отношение на етикетирането на фуражи от растителен произход?
Спазена ли е принципът на равно третиране и забраната за дискриминация, като се има предвид, че производителите на фуражи подлежат на по-строг режим за деклариране на съставките в сравнение с производителите на храни за човешка консумация?
Съвместими ли са разпоредбите на член 1, точка 1, буква б) и член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО с принципа на пропорционалност, по-специално що се отнася до задължението производителите да предоставят на клиентите точния състав на фуражите по тяхно искане?
Може ли действието на Директива 2002/2/ЕО да бъде обусловено от приемането на точен списък на фуражните суровини със специфични наименования, предвиден в десетото съображение на директивата?
Могат ли националните административни органи на държавите членки да отложат прилагането на акт на Съюза, чиято валидност е оспорена, без съдебна намеса, докато Съдът на Европейския съюз не се произнесе по валидността му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form