Обществено здравеопазване
Обществено здравеопазване
Дело C-380/03: Германия/Парламент и Съвет, Определение от 13 септември 2005 г.
Последиците за статута и разноските на държава членка при оттегляне на встъпването ѝ в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/03: Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.
Допустимо ли е държавата членка да откаже достъп до пазара на хранителна добавка, която се продава като такава в друга държава членка, на основание, че я квалифицира като лекарствен продукт?
Следва ли при определяне дали даден продукт е храна или лекарствен продукт да се вземат предвид всички негови характеристики, включително начина на употреба?
Може ли липсата на хранителна необходимост за населението на държавата членка да обоснове забрана за продажба на хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничен съдебен контрол върху преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Какво е значението на понятието „безопасни максимални количества“ при разграничаването между храни и лекарствени продукти?
Може ли национален съд да отправя въпроси към Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителността на неговите становища?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/03: Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.
Следва ли квалификацията на продукт като лекарствен продукт или храна да се основава на всички негови характеристики, включително състоянието му преди и след приготвяне според указанията за употреба?
Какво е съотношението между общите правила на Регламент (ЕО) № 178/2002 и специалните разпоредби на Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки?
Прилага ли се изключително правната уредба за лекарствените продукти върху продукт, който отговаря едновременно на условията за храна и за лекарствен продукт?
Как следва да се определя „фармакологичният ефект“ при квалификацията на продукт като лекарствен продукт и необходимо ли е наличието на риск за здравето като част от тази дефиниция?
Може ли продукт, легално продаван като храна в една държава членка, да бъде внесен и продаван в друга държава членка, където е квалифициран като лекарствен продукт, само чрез регистрация по режима за лекарствени продукти?
Има ли значение понятието „безопасни максимални количества“ при разграничаването между храни и лекарствени продукти?
Може ли липсата на хранителна необходимост на населението в държавата членка да обоснове забрана за продажба на храна или хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограниченото съдебно обжалване на преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни и кое е референтното време за тази оценка?
Може ли национален съд да отправя въпроси към Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителността на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/03: Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.
Допустимо ли е държавата членка да квалифицира продукт, който се продава като храна или хранителна добавка в друга държава членка, като лекарствен продукт и да изисква регистрация по режима за лекарствени продукти?
Следва ли при определяне на статута на продукт като храна или лекарствен продукт да се вземат предвид всички негови характеристики, включително начинът на употреба?
Може ли липсата на хранителна необходимост за населението на държавата членка да обоснове забрана за продажба на хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз предоставянето на ограничен съдебен контрол върху преценката на националните органи относно липсата на хранителна необходимост?
Може ли национален съд да отправя въпроси до Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продуктите и каква е доказателствената стойност на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/03: Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.
Следва ли квалификацията на продукт като лекарствен продукт или храна да се основава на всички негови характеристики, включително състоянието му преди и след приготвяне съгласно указанията за употреба?
Явява ли се Регламент (ЕО) № 178/2002 подчинена правна уредба спрямо Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки и изключва ли се неговото приложение, когато съществуват специални разпоредби за определени категории храни?
Прилага ли се само правната уредба на Съюза относно лекарствените продукти към продукт, който отговаря едновременно на условията за храна и за лекарствен продукт?
Как следва да се определя понятието „фармакологично действие“ при квалификацията на продукт като лекарствен продукт и включва ли това непременно риск за здравето?
Може ли продукт, който е легално продаван като храна в една държава членка, да бъде внесен в друга държава членка, където се счита за лекарствен продукт, само чрез регистрация по реда на Директива 2001/83/ЕО?
Има ли значение понятието „безопасни максимални количества“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46/ЕО за разграничаването между лекарствени продукти и храни?
Може ли липсата на хранителна необходимост на населението на дадена държава членка да обоснове пълна забрана за продажба на храна или хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Съюза предоставянето на органите на държавите членки на право на преценка относно липсата на хранителна необходимост, което подлежи само на ограничен съдебен контрол?
Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни и кое е референтното време за тази преценка?
Може ли национален съд да отправя въпроси до Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителната сила на становищата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/03: HLH Warenvertrieb и Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.
1. Явява ли се методът на приемане на даден продукт съществен за неговата класификация като лекарствен продукт или като хранителна добавка?
2. Представлява ли Регламент (ЕО) № 178/2002 допълнителен набор от правила по отношение на Директива 2002/46/ЕО, като прилагането му е изключено, доколкото съществува специфична разпоредба на Общността, каквато е тази директива, за определени категории хранителни продукти?
3. Прилага ли се само специфичното законодателство на Общността относно лекарствените продукти към продукт, който също така отговаря на условията за класификация като хранителен продукт?
4. Как следва да се определя понятието „фармакологични свойства“ при класифицирането на продукт като лекарствен продукт и представлява ли рискът за здравето самостоятелен фактор, който трябва да бъде взет предвид от компетентните национални органи при тази класификация?
5. Може ли продукт, който представлява лекарствен продукт по смисъла на Директива 2001/83, да бъде внесен в друга държава членка само след получаване на разрешение за пускане на пазара, издадено в съответствие с разпоредбите на тази директива, дори когато е законно пуснат на пазара като хранителен продукт в друга държава членка?
6. Има ли значение понятието „горна безопасна граница“ по член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46 за разграничаването между лекарствени продукти и хранителни продукти?
7. Може ли при оценка от държава членка на рисковете, които хранителни продукти или хранителни добавки могат да представляват за човешкото здраве, да се вземе предвид критерият за наличие на хранителна необходимост в населението на държавата членка и достатъчно ли е отсъствието на такава необходимост само по себе си, за да се оправдае пълна забрана за пускане на пазара на хранителни продукти или хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?
8. Съвместимо ли е с правото на Общността обстоятелството, че дискреционните правомощия на националните органи при установяване на липса на хранителна необходимост подлежат само на ограничен съдебен контрол?
9. Как следва да се тълкува член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97, а именно кога се счита, че дадена храна или хранителна съставка не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Общността и коя е референтната дата за определяне на степента на човешка консумация?
10. Може ли национален съд да отправя въпроси относно класификацията на продукти до Европейския орган за безопасност на храните и каква е обвързващата сила на становищата на този орган спрямо националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/03: ABNA и др., Заключение от 7 април 2005 г.
1) Следва ли член 152, параграф 4, буква б) ЕО да се тълкува в смисъл, че може да представлява правилна правна основа за приемането на разпоредби в областта на етикетирането, съдържащи се в Директива 2002/2/ЕО, дори когато се отнасят до етикетирането на фуражи от растителен произход
2) Явява ли се Директива 2002/2/ЕО, доколкото налага задължение за точно посочване на суровините, съдържащи се във фуражните смеси, което се счита за приложимо и за фуражи от растителен произход, обоснована на основание принципа на предпазливостта при липса на анализ на риска, основан на научни изследвания, който би предполагал налагането на тази предпазна мярка поради възможна взаимовръзка между количеството използвани фуражни суровини и риска от заболявания, които трябва да бъдат предотвратени, и във всеки случай обоснована ли е по отношение на принципа на пропорционалност, доколкото счита за недостатъчни за постигане на целите на общественото здраве, които тази мярка преследва, задълженията за предоставяне на информация, отнасяща се до производителите на фуражи спрямо публичните органи, които имат задължение за поверителност и са оправомощени да извършват проверки с цел защита на здравето, като се има предвид, че тази директива налага обща правна уредба относно задължението за посочване на етикетите на фуражи от растителен произход на процентното съдържание на използваните суровини
3) Нарушава ли Директива 2002/2/ЕО, доколкото не спазва принципа на пропорционалност, основното право на собственост, което е признато на гражданите на държавите членки
4) Следва ли Директива 2002/2/ЕО да се тълкува в смисъл, че нейното прилагане, и следователно и нейната валидност, зависи от приемането на точен списък на фуражните суровини, означени със специфичните им наименования, както е уточнено в десетия съображение и в доклада на Комисията [COM (2003) 178 окончателен] от 24 април 2003 г., или директивата следва да се прилага в държавите членки преди приемането на точния списък на суровините, определен с директивата, като се прилага списък на фуражните суровини, съдържащи се във фуражните смеси, в който се посочват наименованията и общите дефиниции на търговските групи на тези суровини
5) Следва ли Директива 2002/2/ЕО да се счита за неправомерна поради нарушение на принципа на равно третиране и принципа на забрана на дискриминацията в ущърб на производителите на фуражи спрямо производителите на храни, предназначени за човешка консумация, доколкото производителите на фуражи подлежат на режим, който налага задължение за посочване на количеството фуражни суровини, съдържащи се във фуражните смеси
6) Ако са изпълнени условията, при които национален съдия на държава членка може да отложи прилагането на акт на европейските органи, който е оспорен, особено ако въпросът за валидността на този спорен акт вече е поставен пред Съда от съд на същата държава членка, могат ли също така компетентните национални органи на други държави членки без съдебна намеса да отложат прилагането на този оспорен акт до момента, в който Съдът се произнесе по неговата валидност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/04: Ferrari Mangimi и Assalzoo, Заключение от 7 април 2005 г.
Липса на подходяща правна основа за приемането на Директива 2002/2/ЕО, по-специално по отношение на член 152, параграф 4, буква б) ЕО
Нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на собственост и свобода на стопанска инициатива
Нарушение на принципа на предпазливостта
Нарушение на принципа на равнопоставеност и недискриминация спрямо производителите на фуражи в сравнение с производителите на храни за човешка консумация
Необходимостта от наличие на позитивен списък на използваемите суровини като условие за прилагане на Директива 2002/2/ЕО
Възможност на националните административни органи да спират изпълнението на национални мерки за прилагане на актове на Общността, чиято валидност е поставена под въпрос
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/04: Nederlandse Vereniging Diervoederindustrie Nevedi, Заключение от 7 април 2005 г.
Неправилна правна основа на Директива 2002/2/ЕО, по-специално на член 1, параграф 1, буква б) и параграф 4, тъй като член 152, параграф 4, буква б) ЕО не е подходящата правна основа
Нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на собственост и свобода на стопанска инициатива чрез задължението за подробно количествено посочване на съставките на етикета и предоставянето на тази информация на клиента
Нарушение на принципа на предпазливостта
Нарушение на принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация спрямо производителите на фуражи в сравнение с производителите на храни за човешка консумация
Необходимостта от наличие на позитивен списък на използваемите суровини като условие за прилагане на Директива 2002/2/ЕО
Липса на компетентност на националните административни органи да спират изпълнението на национални мерки за прилагане на съмнителни по валидност актове на Съюза
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/04: Fratelli Martini, Заключение от 7 април 2005 г.
Неправилна правна основа на Директива 2002/2/ЕО, по-специално на член 1, параграф 1, буква б) и параграф 4
Нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на собственост и свобода на стопанска инициатива
Нарушение на принципа на предпазливостта
Нарушение на принципа на равнопоставеност и забрана за дискриминация
Необходимост от наличие на позитивен списък на използваемите суровини като условие за прилагане на Директива 2002/2/ЕО
Компетентност на административните органи на държавите членки да спират временно прилагането на национални мерки за изпълнение на актове на Общността, чиято валидност е оспорена
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.