Институционално право

Следва ли от правото на Съюза, по-специално от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, параграф 3 ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 има пряко действие в рамките на висящо съдебно производство между частни лица по такъв начин, че противоречащите на тази директива национални разпоредби в § 4 от HOAI 2002, съгласно които установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, вече не се прилагат, дори когато става въпрос за претенции по договор за архитект, сключен през 2004 г., т.е. преди приемането на Директивата за услугите?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
а) Следва ли член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национална разпоредба като § 4 HOAI 2002, съгласно която установените с тази наредба минимални ставки за планиране и надзор на архитекти и инженери – с изключение на определени изключения – са задължителни и споразумение за хонорар, което е под минималните ставки в договори с архитекти или инженери, е нищожно, или такава национална разпоредба представлява нарушение на член 49 ДФЕС (бивш член 43 ЕО)?
б) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: Следва ли от такова нарушение, че в рамките на висящо съдебно производство между частни лица националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (тук: § 4 HOAI 2002) вече не се прилагат?