Институционално право
Институционално право
Дело C-79/22: Correia de Matos/Комисия, Определение от 20 октомври 2022 г.
Изисква ли се жалбоподателят задължително да бъде представляван от адвокат при подаване на пряка жалба пред Съда на Европейския съюз?
Допустимо ли е едно и също лице да бъде едновременно страна по делото и свой собствен представител пред Съда на Европейския съюз?
Може ли жалба, подписана лично от жалбоподателя, който е адвокат с право да пледира пред национален съд, да бъде допустима без отделен процесуален представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/22: Juvin/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Явява ли се ограничаване на свободата на мнение или движение липсата на участие в официални делегации на член на Европейския парламент?
Следва ли твърдяното нарушение на принципа на равенство да се счита за достатъчно основание за допускане на временна мярка при липса на доказателства за сериозна и непоправима вреда?
Изисква ли се представяне на конкретни доказателства за съществуването на сериозна и непоправима вреда като условие за допускане на временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/22: Juvin/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Допустимо ли е обезпечително производство, когато жалбата в главното производство не е явно недопустима, независимо от допустимостта на самата жалба?
Подлежи ли преценката на фактите и доказателствата от Общия съд на контрол от Съда само при наличие на ясно изопачаване, което е посочено и се установява от материалите по делото?
Необходимо ли е всяко от условията за постановяване на временни мерки да бъде изпълнено самостоятелно, независимо от наличието на особено сериозен fumus boni juris?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/22: Lacapelle/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Налице ли е достатъчна и ясна мотивация в съдебното решение, която да позволява на страните да разберат основанията за него и да се осигури съдебен контрол?
Установено ли е нарушение на принципа на равенство или друга тежка и непоправима вреда, която да обосновава необходимостта от спешно предоставяне на временна закрила?
Допустимо ли е във въззивното производство да се разглежда твърдение за явна незаконност на оспореното решение, когато подобен довод не е бил повдигнат пред първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/22: Lacapelle/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Представлява ли непълнотата на мотивите самостоятелно основание за обжалване и при какви условия са допустими подразбиращите се мотиви на съда?
Допустими ли са възражения относно фактическата преценка и доказателствата при обжалване и при какви условия може да се твърди изопачаване на доказателствата?
Какви са изискванията за постановяване на временни мерки, по-специално относно доказването на неотложност и значителна и непоправима вреда, и върху кого лежи тежестта на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/22: Mariani/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Изисква ли се наличието на сериозна и непоправима вреда като условие за допускане на временна мярка, когато се твърди нарушение на принципа на равенство или други основни права и може ли само евентуална незаконност на акта да обоснове спиране на изпълнението?
В каква степен Общият съд е длъжен да мотивира решенията си, включително по отношение на твърдения за изопачаване на фактите, нарушение на принципа на състезателното начало и други процесуални нарушения?
Коя страна носи доказателствената тежест за наличието на спешност и сериозна вреда при искане за временни мерки и каква е степента на доказване на твърдяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/22: Mariani/Парламент, Определение от 12 октомври 2022 г.
Какви са изискванията към мотивите на съдебните решения и кога е допустимо те да бъдат подразбиращи се?
В кои случаи е допустимо разглеждането на нови основания и доказателства в производството по обжалване?
Какви са условията за постановяване на временни мерки, включително относно тежестта на доказване на неотложността и значителната и непоправима вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/21: KN/ЕИСК, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Нарушени ли са правата на защита, правото на добра администрация, правото да бъде изслушан и принципът на пропорционалност при приемането на оспорената мярка?
Спазени ли са принципите на презумпцията за невиновност и безпристрастност при процедурата срещу KN?
Съответства ли оспорената мярка на принципите на неретроактивност, правна сигурност и законност на санкциите?
Нарушен ли е принципът на поверителност на дисциплинарните процедури и защитата на личните данни при обработката на информацията по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/21: KN/ЕИСК, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Извършено ли е нарушение на принципите на правна сигурност, неприложимост на наказания със задна дата и законност на санкциите чрез прилагане на Кодекса за поведение от 2019 г. спрямо действия, извършени при действието на Кодекса за поведение от 2013 г.?
Компетентен ли е Бюрото на Икономическия и социален комитет да приеме мярката за освобождаване на KN от функциите му по ръководство и управление на персонала?
Спазени ли са правата на защита на KN, включително правото да бъде изслушан и да има достъп до всички относими доказателства, при приемането на оспорената мярка?
Нарушен ли е принципът на безпристрастност поради отсъствието на двама членове на консултативния комитет при изготвянето на препоръките относно поведението на KN?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.