всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Защита на личните данни

Защита на личните данни

Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.

Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело: а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС; б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/23: Natsionalna agentsia za prihodite, Определение от 26 май 2025 г.

Съществуват ли основания за заличаване на делото от регистъра на Съда при уведомяване от страна на запитващата юрисдикция, че не поддържа преюдициалното запитване?
На кого следва да бъде възложено произнасянето по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-209/23: RRC Sports, Заключение от 15 май 2025 г.

Трябва ли член 101 [ДФЕС] (картелна забрана), член 102 ДФЕС (забраната за злоупотреба с господстващо положение) и член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги), както и член 6 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, приета от световна спортна федерация (в случая: [ФИФА]), към която принадлежат 211 национални спортни федерации по съответния спорт (в случая: футбол) и чиито правила следователно са задължителни поне за по-голямата част от участниците в съответните национални професионални лиги по този спорт (в случая: клубове (което означава и футболни клубове, регистрирани като капиталови дружества), играчи (които са членове на клубове) и футболни агенти), със следното съдържание: 1) забранено е по отношение на футболни агенти да се договарят или плащат възнаграждения, които надвишават горна граница, изчислена като процент от трансферната сума или годишното възнаграждение на съответния играч, както е предвидено в член 15, параграф 2 от [FFAR]; 2) на трети лица е забранено да плащат дължимо по договора за представителство с футболния агент възнаграждение от името на договорния партньор на футболния агент, както е предвидено в член 14, параграфи 2 и 3 от FFAR; 3) на клубове е забранено да плащат повече от 50 % от общото възнаграждение, дължимо от играча и клуба за услугите на футболния агент, в случаите, когато футболен агент работи за приемащия клуб и за играча, както е предвидено в член 14, параграф 10 от FFAR; 4) за издаването на лиценз за футболен агент, което е условие за получаване на разрешение за предоставяне на услуги по футболно агентство, се изисква кандидатът да се подчинява на вътрешните правила на световната спортна федерация (в случая: FFAR, Устава на ФИФА, Дисциплинарния правилник на ФИФА, Етичния правилник на ФИФА, [ПСТИ на ФИФА], както и уставите, правилниците, предписанията и решенията на органите и комисиите), както и на нейната юрисдикция и на юрисдикцията на конфедерациите и асоциациите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2, член 16, параграф 2, буква b), член 20 от FFAR във връзка с член 8, параграф 3, член 57, параграф 1, член 58, параграфи 1 и 2 от Устава на ФИФА, член 5, буква a), член 49, член 53, параграф 3 от Дисциплинарния правилник на ФИФА, член 4, параграф 2, член 82, параграф 1 от Етичния правилник на ФИФА; 5) установяват сe условия за издаване на лиценз за футболен агент, съгласно които издаването на лиценз се изключва окончателно, без възможност за последващото му издаване, в случай на присъда или споразумение в наказателно производство, или на забрана за дейност за срок от най-малко две години, спиране на действието или отнемане на разрешение, или друго лишаване от права от страна на орган или спортна асоциация, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от FFAR; 6) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), както съответно е предвидено в член 12, параграфи 8 и 9 от FFAR; и 6а) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор съвместно със свързан футболен агент, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), ако терминът „свързан футболен агент“ включва сътрудничество в съответствие с определението за „свързан футболен агент“ („Connected Football Agent“), предвидено във FFAR (стр. 6, точка (iv) от FFAR), както е предвидено в член 12, параграф 10 от FFAR във връзка с определението „свързан футболен агент“, стр. 6, точка (iv) от FFAR; 7) на футболни агенти е забранено да установяват контакт или да сключват договор за представителство с клуб, играч, асоциация — членка на световна спортна федерация, или с юридическо лице, управляващо т.нар. single entity league, на които е разрешено да ангажират футболни агенти и които са сключили договор за изключителни права с друг футболен агент, както е предвидено в член 16, параграф 1, букви b) и c) от FFAR; 8) имената и подробна информация за всички футболни агенти, имената на клиентите, които те представляват, услугите, които футболните агенти предоставят на всеки отделен възложител, и/или подробностите за всички сделки с участието на футболни агенти, включително размерът на възнаграждението, което се изплаща на футболните агенти, трябва да бъдат качени на платформа на световната спортна федерация, като до тази информация се предоставя частичен достъп на други клубове, играчи или футболни агенти, както е предвидено в член 19 от FFAR; 9) забранено е да се договаря възнаграждение за услуги по футболно агентство по друг начин освен изключително въз основа на възнаграждението на играча или трансферната сума, както е предвидено в член 15, параграф 1 от FFAR; 10) съществува презумпция, че други услуги, предоставени от футболен агент или свързан с него футболен агент 24 месеца преди или след предоставянето на услуга по футболно агентство на клиент, включен в сделката, за която са предоставени услугите по футболно агентство, представляват част от услугите по футболно агентство, и доколкото презумпцията не може да бъде оборена, възнаграждението за другите услуги се счита за част от възнаграждението за услугата по футболно агентство, както е предвидено в член 15, параграфи 3 и 4 от FFAR; 11) размерът на възнаграждението на футболния агент се изчислява като процент само от действително изплатената на играча заплата, както е предвидено в член 14, параграфи 7 и 12 от FFAR; 12) футболните агентите са длъжни да оповестяват на световната спортна федерация следната информация: а) в срок от 14 дни след сключването: всяко споразумение с клиент, което не е споразумение за представителство, включително, но не само, други услуги, и поисканата на платформата информация; б) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение: поисканата на платформата информация; в) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение по всеки договор с клиент, различен от договор за представителство: поисканата на платформата информация; г) в срок от 14 дни от датата на възникване: всяко договорно или друг вид споразумение между футболни агенти за сътрудничество при предоставянето на каквито и да било услуги или за споделяне на приходите или печалбите от която и да е част от техните услуги по футболно агентство; д) при условие че извършват дейността си чрез агенция, в срок от 14 дни след първата сделка с участието на агенцията: броя на футболните агенти, които извършват дейност чрез същата агенция, и имената на всички служители, както е предвидено в член 16, параграф 2, буква й), подточки ii)—v) и буква к), подточка ii) от FFAR; 13) на клубовете е забранено да договарят с футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения за трансфер на играч или да плащат на футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения, чиято основа на изчисление зависи (и) от бъдеща компенсация, която клубът получава от следващ трансфер на играча, както е предвидено в член 18б, параграф 1, първа хипотеза от ПСТИ на ФИФА и в член 16, параграф 3, буква e) от FFAR“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-710/23: Ministerstvo zdravotnictví (Données relatives au représentant d’une personne morale), Съдебно решение от 3 април 2025 г.

Представлява ли разкриването на собствено и фамилно име, подпис и данни за контакт на физическо лице, което е управител или представител на юридическо лице, което се извършва единствено с цел идентифициране на (лицето, което има право да действа от името на) юридическо лице, обработване на „лични данни“ на физическо лице по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД и попада ли поради това в приложното поле на този регламент?
Може ли националното право, включително установената съдебна практика, да обвърже прилагането от административен орган на пряко приложим регламент на Съюза, по-конкретно член 6, параграф 1, буква в), или, в зависимост от случая, буква д) от ОРЗД, с допълнителни условия, които не произтичат от текста на самия регламент, които обаче всъщност разширяват равнището на защита на субекта на данни, по-специално условието за задължението на публичния орган да уведоми предварително субекта на данни за искането за предоставяне на личните му данни на трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/22: DX (Accès aux données conservées par les fournisseurs à des fins contractuelles), Определение от 3 април 2025 г.

Кой е компетентният орган да се произнесе относно съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/23: Inteligo Media, Заключение от 27 март 2025 г.

1) Когато издател на онлайн журналистически издания, предоставящи информация на широката общественост, който не е специалист в тази област, що се отнася до законодателните промени, които се извършват ежедневно в Румъния, получи адреса на електронната поща на потребител, при създаване от последния на безплатен потребителски профил, който му дава право: i) на безплатен достъп до допълнителен брой статии в разглежданото издание; ii) да получава по електронна поща ежедневен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, както и хипервръзки към съответните статии; и iii) да получи срещу заплащане достъп до допълнителни и/или по-обширни статии и анализи от изданието в сравнение с ежедневно изпращания безплатен бюлетин:
a) получен ли е този електронен адрес от издателя на онлайн журналистически издания „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58];
б) извършва ли се изпращането от издателя на бюлетини, предоставящи информация като описаната в подточка ii), с цел „директен маркетинг на неговите собствени подобни продукти или услуги“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, букви а) и б), кои от условията, предвидени член 6, параграф 1, букви а)—е) от [Регламент ОРЗД] следва да се тълкуват в смисъл, че са приложими, когато издателят използва електронния адрес на потребителя за изпращане на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii), в съответствие с изискванията на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
3) Трябва ли член 13, параграфи 1 и 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се член 2, буква е) от [Директива 2000/31/ЕО], вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от [Директива 2000/31]?
4) При отрицателен отговор на въпрос 1, букви а) и б):
a) Представлява ли изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „използване на […] електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на член 13, параграф 1 от [Директива 2002/58]?
б) Трябва ли член 95 от [Регламент ОРЗД] във връзка с член 15, параграф 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от [Регламент ОРЗД] или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
5) Трябва ли член 83, параграф 2 от [Регламент ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/23: WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, Заключение от 27 март 2025 г.

Неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на понятията „обжалваем акт“ по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС и „пряко засягане“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, довело до неправилно заключение, че спорното решение на ЕКЗД не подлежи на обжалване от жалбоподателя.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 65, параграф 1 от ОРЗД от Общия съд по отношение на спорното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Заключение от 20 март 2025 г.

1) a) Трябва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
б) Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
2) Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
a) Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност?
б) Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
3) Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Трябва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
6) Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/23: Deldits, Съдебно решение от 13 март 2025 г.

Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни по смисъла на член 5, параграф 1, буква г) от този регламент?
Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че държава членка може чрез административна практика да поставя упражняването на правото на коригиране на личните данни за половата идентичност на физическо лице, съдържащи се в публичен регистър, в зависимост от представянето на доказателства по-специално за хирургична операция за промяна на пола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/24: Комисия/Courtois и др., Определение от 6 март 2025 г.

Възможно ли е разкриването на имената и професионалния статус на членовете на преговарящия екип да се счита за допустимо по силата на правото на достъп до документи, при наличието на ограничения, свързани със защитата на личните данни?
Съответства ли разкриването на самоличността на членовете на преговарящия екип на изискванията за необходимост, пропорционалност и наличие на обществен интерес, предвидени в Регламент 2018/1725?
Налагат ли се предпоставките за допускане на обезпечителна мярка с оглед възможните необратими последици от разкриването на личните данни и претеглянето на интересите между прозрачността и защитата на личния живот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form