Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-574/14: PGE, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.
Следва ли член 107 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с член 4, параграф 2 от Решение [2009/287] да се тълкува в смисъл, че ако Европейската комисия признае, че държавна помощ е съвместима с общия пазар, националната юрисдикция не е компетентна да проверява дали националните разпоредби, признати за допустима държавна помощ, са съвместими с положенията, съдържащи се в [Методологията на невъзвръщаемите разходи]?
Следва ли член 107 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с член 4, параграфи 1 и 2 от Решение [2009/287], тълкувани с оглед на точки 3.3 и 4.2 от [Методологията на невъзвръщаемите разходи], да се разбират в смисъл, че при осъществяването на програмата за държавна помощ, призната от Европейската комисия за съвместима с общия пазар, годишната корекция на невъзвръщаемите разходи на производителите, които са част от групи от дружества, се извършва, като се има предвид, че от съществено значение е единствено принадлежността на производителя към групата от дружества съгласно състоянието, представено в приложенията към правния акт, който е предмет на оценка от Комисията, или всяка година, когато се извършва корекция на невъзвръщаемите разходи, следва да се отчита фактическата принадлежност към този момент на получателя по програмата за държавна помощ, свързана с невъзвръщаеми разходи, към групата от дружества с участието на други производители, обхванати от тази програма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Заключение от 8 септември 2016 г.
Неправилно определяне на подходящото правно основание за акта за сключване на предвиденото споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR данни)
Несъвместимост на предвиденото споразумение с член 16 ДФЕС и с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на правото на физическите лица на защита на личните данни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/15: Manni, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46[…], транспонирана със Законодателен декрет № 196 […] — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в […] Директива 68/151[…], както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г. [относно реорганизацията на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски палати], която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?
2) Позволява ли следователно член 3 от […] Директива 68/151 […], в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/15: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) Приложимото право към иск за преустановяване на нарушение по смисъла на Директива 2009/22 трябва ли да се определи съгласно член 4 от Регламент „Рим II“, когато искът е насочен срещу използването на недопустими договорни клаузи от предприятие, което е установено в една държава членка и което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, и по-специално в държавата на сезирания съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос:
a) Следва ли за държава, в която е настъпила вредата (член 4, параграф 1 от Регламент „Рим II“), да се счита всяка държава, към която е насочена търговската дейност на предприятието ответник, така че когато компетентният да предяви иск субект се противопостави на използването на процесните клаузи в търговските отношения с потребителите, пребиваващи в тази държава, тези клаузи да е необходимо да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата на сезирания съд?
б) Налице ли е явно по-тясна връзка (член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“) с правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник, когато общите търговски условия на това предприятие предвиждат, че за сключените от него договори се прилага правото на тази държава?
в) Една такава клауза за избор на приложимо право налага ли по други причини спорните договорни клаузи да бъдат разгледани от гледна точка на правото на държавата, в която е седалището на предприятието ответник?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Как тогава следва да се определи правото, приложимо към иска за преустановяване на нарушение?
4) Независимо от отговора на предходните въпроси:
a) Трябва ли включената в общи условия клауза — съгласно която за сключен при електронната търговия договор между потребител и предприятие, установено в друга държава членка, следва да се приложи правото на държавата по седалището на това предприятие — да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13?
б) Обработването на лични данни от предприятие, което сключва при електронната търговия договори с потребители, пребиваващи в други държави членки, подчинено ли е съгласно член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 — независимо от приложимото иначе право — единствено на правото на държавата членка, където е седалището на предприятието, в рамките на което се извършва обработването, или това предприятие е длъжно да спазва и законодателството за защита на данните на държавите членки, към които е насочена търговската му дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/15: Tele2 Sverige, Заключение от 19 юли 2016 г.
1) Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37?
3) Дали решение DRI е разширило приложното поле на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/15: Sea Handling/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 2016 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже достъп до конкретно идентифицирани документи от административното досие по контрол на държавни помощи въз основа на общата презумпция за поверителност по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Следва ли Комисията да предостави частичен достъп до документи, обхванати от общата презумпция за поверителност, съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и принципа на пропорционалност?
Задължен ли е Общият съд да извърши самостоятелна оценка на съдържанието на документите, предмет на отказа за достъп, за да провери дали те действително са обхванати от презумпцията за поверителност?
Може ли нарушение на сроковете и процедурните изисквания по член 7 и член 8 от Регламент № 1049/2001 да доведе до отмяна на решението за отказ на достъп?
Установява ли се наличие на по-висш обществен интерес, който да обоснове предоставянето на достъп до исканите документи въпреки приложимостта на изключенията по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.