Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-728/20: XX и др., membres de l’Uniunea Revoluţionarilor din România/Румъния и др., Определение от 30 юли 2021 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за обезщетение и признаване на статут на политически преследвани лица, предявен срещу държава членка, когато се иска тълкуване на национално право?
Допустим ли е иск за установяване на бездействие на Европейския парламент и Европейската комисия относно приемането на закон за санкциониране на национални служители, когато жалбоподателите не са потенциални адресати на такъв акт?
Прилага ли се Хартата на основните права на Европейския съюз в случай, когато не е доказано, че националната правна уредба прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Заключение от 15 юли 2021 г.
1) Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения предвидените в тази наредба минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/19: Комисия/Полша (Régime disciplinaire des juges), Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Позволява ли полското законодателство дисциплинарна отговорност на съдии въз основа на съдържанието на техните съдебни актове, с което се нарушава принципът на независимост на съдиите?
Гарантирана ли е независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша, която контролира дисциплинарните производства срещу съдии?
Съвместимо ли е предоставянето на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд с изискването дисциплинарните дела да се разглеждат от „създаден със закон“ съд?
Гарантират ли процесуалните правила по дисциплинарните производства срещу съдии в Полша разглеждане на делата в разумен срок и зачитане на правото на защита на обвинените съдии?
Ограничава ли полското законодателство правото и задължението на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз чрез възможността за започване на дисциплинарно производство срещу съдии поради отправяне на такова запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/20: StWL Städtische Werke Lauf a.d. Pegnitz, Заключение от 24 юни 2021 г.
1) Изпълнени ли са характеристиките на понятието за изпращане по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58, ако дадена комуникация не е изпратена чрез доставчик на услуги от един потребител на електронна комуникационна услуга до друг потребител на електронния „адрес“ на втория потребител, а в резултат от отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща рекламен сървър автоматично я показва на конкретни определени за тази цел места във входящата пощенска кутия на електронната поща на избран на случаен принцип потребител (реклама във входяща пощенска кутия)?
2) Предполага ли получаването на комуникация по смисъла на член 2, втора алинея, буква з) от Директива 2002/58/ЕО, след като узнае за наличието на комуникация, получателят да задейства чрез доброволна заявка за получаване на програмирано предаване на комуникацията, или е достатъчно появата на комуникация във входящата пощенска кутия на електронна поща да се задейства с отварянето на защитен с парола уебсайт на електронна поща от страна на потребителя?
3) Налице ли е електронна поща по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 и ако комуникацията не е изпратена на конкретно определен преди предаването отделен получател, а се показва във входящата пощенска кутия на избран на случаен принцип потребител?
4) Налице ли е използване на електронна поща за целите на директен маркетинг по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 само когато се установи, че е налице бреме за потребителя, което надхвърля затормозяването?
5) Налице ли е индивидуална реклама, изпълняваща условията за „увещаване“ по смисъла на точка 26, първо изречение от приложение I към Директива 2005/29, само когато се установи контакт с клиент посредством средство за комуникация, което традиционно служи за индивидуална комуникация между изпращач и получател, или е достатъчно, както при рекламата в разглеждания спор, да се установи индивидуален контакт чрез показване на рекламата във входящата пощенска кутия на лична електронна поща, следователно на място, на което клиентът очаква индивидуално адресирани до него съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/19: Latvijas Republikas Saeima (Points de pénalité), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Трябва ли понятието „обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност“ в член 10 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща предвиденото в спорната разпоредба обработване на информация относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения?
Независимо от отговора на първия въпрос, могат ли разпоредбите на ОРЗД, и по-специално принципът на „цялостност и поверителност“, залегнал в член 5, параграф 1, буква е) от него, да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността държавите членки да предвидят достъпност за обществеността на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения и да разрешат обработването на съответните данни посредством тяхното съобщаване?
Трябва ли съображения 50 и 154, член 5, параграф 1, буква б) и член 10 от ОРЗД, както и член 1, параграф 2, буква вв) от Директива 2003/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава предаването на информацията относно наложените на водачите точки за пътнотранспортни нарушения с цел повторна употреба?
При утвърдителен отговор на някой от предходните въпроси, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че би могло да бъде допустимо прилагането на спорната разпоредба и запазването на правните ѝ последици до влизането в сила на окончателното решение на Satversmes tiesa (Конституционен съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Заключение от 17 юни 2021 г.
1) Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
2) Съвместима ли е с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпоредба от национален закон, която директно, без решение на национална юрисдикция, отменя решението на национална юрисдикция за прекратяване на наказателното производство, което съгласно националното право е окончателно и води до оправдаване и въз основа на което наказателното производство е прекратено окончателно в резултат на амнистията, дадена съгласно национален закон?
3) Съвместима ли е с принципа на лоялното сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредба на националното право, която ограничава контрола на Конституционния съд върху решение на Národná rada Slovenskej republiky (Народно събрание на Словашката република) за отмяна на акт за амнистия или индивидуално помилване, прието съгласно член 86, буква i) от Конституцията на Словашката република, до преценка на неговата конституционносъобразност, без да се вземат предвид обвързващите актове, приети от Европейския съюз, и по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Съдебно решение от 15 юни 2021 г.
Трябва ли член 55, параграф 1, членове 56—58 и членове 60—66 от [Регламент 2016/679] във връзка с членове 7, 8 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член 58, параграф 5 от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на [Регламент 2016/679] (25 май 2018 г.)?
При утвърдителен отговор на първия поставен въпрос: има ли член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член 58, параграф 5 от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
При утвърдителен отговор на поставените въпроси от първи до пети: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от Регламент 2016/679 механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/20: Prima banka Slovensko, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли Директива 93/13 […], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, разгледани във връзка с тълкуването, направено в решение [Banco Santander и Escobedo Cortés], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като защитната рамкова разпоредба на член 54, параграф 1 от Гражданския кодекс, която не позволява договорът да влошава положението на потребителя в нарушение на правната уредба, в която при забава на потребителя при погасяването на кредита за кредитора се предвиждат следните права:
– право на кредитора на лихви за забава до определена с правителствено постановление горна граница,
– право на кредитора на други санкции, които кредиторът може да приложи спрямо потребителя и които заедно с лихвите за забава са ограничени до размера на главницата на непогасения кредит,
– право на кредитора на обезщетение, когато претърпяната от кредитора вреда надхвърля лихвите за забава, а именно на обезщетение в неограничен размер според действителната вреда.
При утвърдителен отговор на първия въпрос, възпрепятства ли високото равнище на защита на правата на потребителите по член 38 от Хартата на основните права […] и член 4, параграф 2 и член 169, параграф 1 ДФЕС възможността потребителят да заплати за забавата при изпълнение на договорни задължения фиксираните разходи на кредитора, а не равностойността на действителната вреда, понесена от кредитора, дори ако действителната вреда е по-малка от фиксираните разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.