Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-77/21: Digi, Заключение от 31 март 2022 г.
1) Трябва ли понятието „ограничение на целите“ по член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] […] да се тълкува в смисъл, че паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел е в съответствие с посоченото понятие, или напротив, тази ограничена легитимна цел на събирането на данни вече не важи по отношение на паралелната база данни?
2) Ако на първия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че паралелното съхранение на данни само по себе си е несъвместимо с принципа на „ограничение на целите“, съвместимо ли е с принципа на „ограничение на съхранението“, закрепен в член 5, параграф 1, буква д) от [ОРЗД], паралелното съхранение от страна на администратора в друга база данни на лични данни, които иначе са били събрани и съхранени с ограничена легитимна цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Допустимо ли е национална норма да задължава наказателните съдилища да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване и трябва ли такава норма да бъде оставена без приложение?
Позволява ли правото на ЕС национална уредба, която задължава националната юрисдикция да изпрати копие от преюдициалното запитване на звеното, осъществяващо процесуалното представителство на държавата членка пред Съда?
Какви са условията за допустимост на преюдициалното запитване, включително изискванията за фактически и правен контекст, и последиците от тяхното неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/21: IP и др. (Établissement de la matérialité des faits au principal), Определение от 25 март 2022 г.
Следва ли националните съдилища да оставят без приложение национални разпоредби, които ги задължават да се самоотведат при произнасяне по фактите в рамките на преюдициално запитване, когато такива разпоредби препятстват ефективното упражняване на правомощията по член 267 ДФЕС?
Допустимо ли е национално задължение за изпращане на копие от преюдициалното запитване на звеното за процесуално представителство на държавата членка пред Съда на ЕС и съвместимо ли е това с принципите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/20: Autoriteit Persoonsgegevens, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Трябва ли член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че предоставянето от юрисдикция на временно разположение на журналисти на документи от преписка по съдебно производство, съдържащи лични данни, спада към изпълнението от тази юрисдикция на „съдебните [ѝ] функции“ по смисъла на тази разпоредба
В този контекст следва ли да се вземе предвид засягането на независимостта на магистратите при решаването на конкретни дела, до което може да доведе упражняването от надзорния орган на неговите правомощия
Следва ли да се отчетат естеството и целта на това предоставяне на процесуални документи, а именно да се даде възможност на журналистите да отразят по-добре развитието на съдебното производство, или още дали това предоставяне на документи почива на изрично правно основание във вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/21: Wagenknecht/Комисия, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Спазено ли е изискването за обективна безпристрастност на състава на Общия съд, постановил обжалваното определение?
Може ли писмото на Европейската комисия от 25 март 2020 г. да се квалифицира като произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС, с което се слага край на твърдяното неправомерно бездействие?
Правилно ли е преценено, че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация и правен интерес да предяви иска за установяване на неправомерно бездействие?
Нарушени ли са член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, членове 2, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2 ДЕС поради начина, по който Общият съд е разгледал допустимостта на иска?
Правилно ли е Общият съд да не вземе предвид пасажите от исковата молба, отнасящи се до правното становище на правната служба на Комисията от 19 ноември 2018 г.?
Нарушен ли е принципът на предвидимост на закона по отношение на съдебните разноски, присъдени на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/19: Prokurator Generalny (Chambre disciplinaire de la Cour suprême – Nomination), Съдебно решение от 22 март 2022 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че в производство по установяване на несъществуването на служебно правоотношение съдът, действащ като последна инстанция в държава членка, може да констатира, че не е съдия лицето, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в същия съд, издаден въз основа на разпоредби, нарушаващи принципа на ефективна съдебна защита, или по несъвместим с този принцип начин, ако разглеждането на тези въпроси по съдебен ред преди връчването на посочения акт умишлено е направено невъзможно?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност е станало след отправянето от националната юрисдикция на преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Съюза, от отговора на което зависи преценката на съвместимостта на националните разпоредби, чието прилагане е направило възможно връчването на посочения акт, с правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС, член 6, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита е нарушен поради неосигуряване на право на достъп до съд, ако връчването на акта за назначаване на съдийска длъжност в съд на държава членка е станало вследствие на процедура по назначаване, проведена при грубо нарушаване на правилата от правото на тази държава за назначаване на съдии?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на ефективна съдебна защита се нарушава със създаването от националния законодател в съда, действащ като последна инстанция в държавата членка, на организационна единица, която не е съд по смисъла на правото на Съюза?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2, член 4, параграф 3 ДЕС и член 47 от Хартата във връзка с член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че по съществуването на служебно правоотношение и статута на съдия на лице, на което е връчен акт за назначаване на съдийска длъжност в съда, действащ като последна инстанция в държава членка, не може да се произнесе компетентна по националното право организационна единица в този съд, в която е назначено това лице, която е сформирана само от лица, чиито актове за назначаване са засегнати от пороците, посочени във втория, третия и четвъртия въпрос, и която поради тези причини не е съд по смисъла на правото на Съюза, а това може да направи друга организационна единица в този съд, отговаряща на изискванията на правото на Съюза за съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/21: Minister for Justice and Equality (Ressortissant de pays tiers cousin d’un citoyen de l’Union), Заключение от 10 март 2022 г.
1) Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3 от Директива [2004/38], да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
2) Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли членове 36 и 39 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 47 от [Хартата], както и принципа за ефективност и равностойност (принцип на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда като единственото правно средство за защита срещу разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение, издадено от съда без провеждане на предварително състезателно производство и без изпълнително основание, основаващо се единствено на твърденията на молителя, възражението, което трябва да бъде подадено в срок от осем дни на езика на тази държава членка дори ако разпореждането за принудително изпълнение се връчва в друга държава членка на език, който получателят не разбира, като в случай че възражението е подадено в срок от дванадесет дни, то се отхвърля като просрочено?
2. Следва ли член 8 от Регламент [№ 1393/2007] във връзка с принципа на ефективност и равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която предвижда, че с връчването на формуляра от приложение II с информация за получателя относно правото му да откаже приемане в срок от една седмица, едновременно започва да тече и срокът за упражняване на предвиденото право на защита срещу едновременно връченото разпореждане за принудително изпълнение, за което е предвиден срок от осем дни?
3. Следва ли член 18, първа алинея от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда срещу разпореждането за принудително изпълнение да бъде подадено възражение, което трябва да е мотивирано и подадено в срок от осем дни, и този срок се прилага и ако получателят на разпореждането за принудително изпълнение е със седалище в друга държава членка и разпореждането за принудително изпълнение не е изготвено нито на официалния език на държавата членка, в която то се връчва, нито на език, който получателят на разпореждането разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/20: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Assurance maladie complète), Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли дете, пребиваващо постоянно в Европейското икономическо пространство, да поддържа пълно здравно застрахователно покритие, за да запази правото си на пребиваване, както би следвало да прави в качеството на самоиздържащо се лице съгласно член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Неправомерно ли е изискването по член 4, параграф 3, буква b) от Правилника за имиграцията от 2016 г. — съгласно което условието за пълно здравно застрахователно покритие в Обединеното кралство за учащо се или самоиздържащо се лице е изпълнено по отношение на член 16, параграф 2, буква b), подточка ii) от Правилника за имиграцията от 2016 г. само ако въпросното покритие обхваща както това лице, така и всички съответни членове на неговото семейство — от гледна точка на правото на Съюза предвид член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 и решение на Съда от 23 февруари 2010 г., Teixiera (C‑480/08, EU:C:2010:83, т. 70)?
Считат ли се вследствие на констатацията, съдържаща се в точка 53 от решение Ahmad/Secretary of State for the Home Department [2014] EWCA Civ 988, действащите реципрочни договорености между Обединеното кралство и Ирландия по отношение на здравното застрахователно покритие в рамките на общата зона за пътуване за „реципрочни договорености“, които съответно представляват пълно здравно застрахователно покритие за целите на член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/21: Universität Bremen/REA, Заключение от 24 февруари 2022 г.
Неправилно тълкуване на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз
Нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.