всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-450/21: Ministero dell’istruzione, Определение от 18 май 2022 г.

Противоречи ли национална правна уредба, която предоставя годишна парична помощ за обучение единствено на учители с безсрочни трудови договори, на клаузата за недопускане на дискриминация по клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение относно срочната работа?
Може ли различното третиране на учители със срочни и безсрочни трудови договори по отношение на финансови стимули за обучение да бъде обосновано само с временното естество на заетостта?
Представлява ли паричната помощ за обучение и повишаване на квалификацията условие на заетост по смисъла на Директива 1999/70 и рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/21: Ministero dell’istruzione, Определение от 18 май 2022 г.

Противоречи ли националната правна уредба, която предоставя финансово предимство под формата на електронна карта само на учители на безсрочни договори, а не и на учители на срочни договори, на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа?
Може ли предоставянето на електронна карта за обучение и професионално развитие да се квалифицира като „условие на заетост“ по смисъла на Рамковото споразумение?
Явява ли се характерът на трудовото правоотношение (срочен или безсрочен договор) обективна причина за различно третиране на учителите по отношение на предоставянето на финансовото предимство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/22: EF и др. (Effet des arrêts d’une cour constitutionnelle II), Определение от 2 май 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой следва да определи разходите по производството, когато то представлява инцидент пред националната юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-637/21: K.R., Определение от 29 април 2022 г.

Компетентен ли е Съдът да се произнесе по съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Следва ли националната юрисдикция да се произнесе относно разноските, когато процедурата пред Съда има инцидентен характер спрямо главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-319/20: Meta Platforms Ireland, Съдебно решение от 28 април 2022 г.

Допускат ли разпоредбите на глава VIII от [ОРЗД], и по-специално тези на член 80, параграфи 1 и 2 и на член 84, параграф 1 от него, национална правна уредба, която — наред с правомощията за намеса на надзорните органи, компетентни за наблюдението и прилагането на Регламента, и възможностите за правна защита на субектите на данни — предоставя, от една страна, на конкуренти и от друга страна, на оправомощени съгласно националното право сдружения, структури и камари правомощие да предявяват граждански искове при нарушения на [ОРЗД] — без оглед на конкретно нарушение на права на определени субекти на данни и без възложен от субект на данни мандат — на основание на забраната за нелоялни търговски практики, нарушение на закон за защита на потребителите или забраната да се използват недействителни общи търговски условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/21: Proximus (Annuaires électroniques publics), Заключение от 28 април 2022 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква е) от тази директива и член 95 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че е допустимо национален надзорен орган при липса на национална правна разпоредба в обратен смисъл да изисква „съгласие“ на абоната по смисъла на [ОРЗД] като основание за публикуването на неговите лични данни в публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, предоставяни от самия оператор или от други доставчици?
2) Трябва ли правото на изтриване по член 17 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да квалифицира искане на абонат за изтриване от публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги като искане за изтриване по смисъла на член 17 от [ОРЗД]?
3) Трябва ли член 24 и член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален надзорен орган да изведе от предвиденото в него задължение за отчетност, че администраторът трябва да вземе подходящи технически и организационни мерки, за да информира други администратори, а именно доставчика на телефонни услуги и други доставчици на указатели на абонати и телефонни справочни услуги, които са получили данните от първия администратор, за оттеглянето на съгласието от съответното физическо лице съгласно член 6 във връзка с член 7 от [ОРЗД]?
4) Трябва ли член 17, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален надзорен орган да разпореди на доставчик на публичнодостъпни указатели на абонати и телефонни справочни услуги, от когото се иска вече да не публикува данните на дадено лице, да предприеме разумни мерки, за да информира търсачките за това искане за изтриване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-344/20: S.C.R.L. (Vêtement à connotation religieuse), Заключение от 28 април 2022 г.

В случай че член 1 от [Директива 2000/78] се тълкува в смисъл, че религията и убежденията са двата аспекта на един и същ защитен признак, пречка ли е това на основание член 8 от същата директива и за да се предотврати намаляване на равнището на защита срещу дискриминация, националният съд да продължи да тълкува вътрешноправна норма като тази на член 4, параграф 4 от [Общия закон срещу дискриминацията] в смисъл, че религиозните, философските и политическите убеждения представляват различни защитени признаци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/20: Google (Déréférencement d’un contenu prétendument inexact), Заключение от 7 април 2022 г.

1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?
2) Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/20: Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допускат ли членове 20, 21, 31, 33 и 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, член 7 от Директива 2003/88, както и член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 прилагането на национална правна уредба като италианската, съдържаща се в Закон № 374/91 и Законодателен декрет № 92/2016, както е тълкувана в постоянната съдебна практика, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допускат ли принципите на Европейския съюз в областта на самостоятелността и независимостта на правораздавателната дейност, и по-специално член 47 от Хартата, прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която мировите съдии като почетни съдии не само не са приравнени на съдиите с „тоги“ по отношение на режима на възнаграждение и социално осигуряване, но са изключени изцяло от всяка форма на социалноосигурителна закрила, гарантирана на работника или служителя от публичния сектор?
Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа прилагането на национална правна уредба като италианската, съгласно която назначаването за първоначално определен срок от 8 години (два мандата от четири години) на мировите съдии като „почетни“ съдии може да бъде систематично продължавано с още 4 години, без да са предвидени ефективни и възпиращи санкции като алтернатива на превръщането им в трудово правоотношение за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.

Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14344454647165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form