Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-552/21: SCHUFA Holding, Определение от 25 януари 2022 г.
При оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да определи разноските на страните по главното производство в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/21: RS (Effet des arrêts d’une cour constitutionnelle), Заключение от 20 януари 2022 г.
1) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална разпоредба като член 148, параграф 2 от Конституцията на Румъния, според тълкуването, което му е дадено от Curtea Constituțională (Конституционен съд) в неговото решение № 390/2021, съгласно която националните съдилища нямат право да проверяват съответствието на национална разпоредба, обявена за конституционосъобразна с решение на Curtea Constituțională, с разпоредбите на правото на Европейския съюз?
2) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална разпоредба като член 99, буква ș) от [Закон № 303/2004], който позволява да се образува дисциплинарно производство и да бъдат наложени дисциплинарни наказания на съдия поради неспазване на решение на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в случай че той трябва да признае прилагането с предимство на правото на Европейския съюз пред съображения от решение на Curtea Constituțională — национална разпоредба, която лишава съдията от правото да приложи решение на Съда на ЕС, което счита за имащо предимство?
3) Допуска ли принципът на независимост на съдебната власт, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС и член 47 от [Хартата], национална съдебна практика, която забранява на съдията — под страх от дисциплинарни последици — да прилага практиката на Съда на Европейския съюз в наказателни производства, като например оспорването, свързано с разумната продължителност на наказателното производство, уредено в член 4881 от румънския наказателно-процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/20: Thelen Technopark Berlin, Съдебно решение от 18 януари 2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/20: ZI и TQ, Определение от 10 януари 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви последици има непредоставянето на достатъчно фактически и правни данни от националната юрисдикция при отправяне на преюдициални въпроси?
При какви условия преюдициалното запитване се счита за явно недопустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/20: ZI и TQ, Определение от 10 януари 2022 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по отношение на предоставянето на достатъчно сведения за правния и фактическия контекст
В кои случаи преюдициалните въпроси се считат за недопустими поради липса на релевантност или достатъчна конкретика на изложените факти и правни основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/20: Randstad Italia, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка?
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти не могат в рамките на касационно обжалване на решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка пред върховния съд от системата на общите съдилища в същата държава членка да оспорват немотивирания отказ от страна на посочения върховен административен съд, произнесъл се като последна инстанция, да сезира Съда с преюдициално запитване, въпреки че е била налице несигурност относно правилното тълкуване на правото на Съюза?
Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2007/66, към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването му от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на поръчката на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „минималния праг“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустима (и не разглежда по същество) жалбата по останалите основания, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила, и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
Следва ли Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че е приложима към законодателна процедура за отмяна на амнистия, както и към съдебно производство за проверка на съответствието на тази отмяна с Конституцията на страната, и ако да, допуска ли посочената директива, разглеждана по-специално в светлината на членове 47 и 50 от Хартата, споменатите законодателна процедура и съдебно производство?
Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, членове 82 и 267 ДФЕС и членове 47 и 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз законодателство на държава членка, съгласно което Конституционният съд на тази държава членка проверява съответствието на законодателна разпоредба за отмяна на амнистия само с Конституцията на страната, но не и с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/20: Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, Заключение от 9 декември 2021 г.
1) Трябва ли условието по член 6, параграф 1, буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
2) Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието [по буква ж) от тази разпоредба] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.