Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Дали посочването на лице — по име или с име и телефонен номер — на начална страница в интернет представлява действие, попадащо в обхвата на Директива 95/46
Представлява ли обработване на лични данни изцяло или частично чрез автоматични средства изброяването на самостоятелно изработена интернет страница на няколко лица с коментари и изявления относно техните работни места и хобита и др.?
Може ли действието по зареждане на информация от описания вид за колеги на частна начална страница, която обаче е достъпна за всеки, който знае нейния адрес, да се счита за извън обхвата на Директива 95/46 на основание, че попада в някое от изключенията по член 3, параграф 2?
Явява ли се информация на начална страница, в която се посочва, че именуван колега е наранил крака си и е на половин работен ден по медицински причини, лични данни, отнасящи се до здравето, които съгласно член 8 от Директива 95/46 не могат да бъдат обработвани?
Забранява ли Директива 95/46 прехвърлянето на лични данни в трети страни в определени случаи
Ако лице в Швеция използва компютър, за да зареди лични данни на начална страница, съхранявана на сървър в Швеция — в резултат на което личните данни стават достъпни за лица в трети страни — представлява ли това прехвърляне на данни в трета страна по смисъла на директивата
Ще бъде ли отговорът същият, дори ако, доколкото е известно, никой от третата страна не е имал достъп до данните или ако сървърът се намира физически в трета страна?
Могат ли разпоредбите на Директива 95/46, в случай като горепосочения, да се считат за въвеждащи ограничение, което противоречи на общите принципи на свободата на изразяване или други свободи и права, които са приложими в Европейския съюз и са закрепени inter alia в член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Може ли държава членка, по отношение на въпросите, повдигнати в горните въпроси, да предвиди по-широка защита на личните данни или да им даде по-широк обхват от директивата, дори ако не са налице някои от обстоятелствата, описани в член 13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на задължителни вноски с обратно действие за финансиране на фонд за здравето на животните и животинската продукция, когато тези вноски са наложени за период преди одобрението на схемата за държавна помощ от Европейската комисия?
Включва ли решението на Европейската комисия за одобряване на държавна помощ и одобрение на обратно действие на националния закон, с който се въвеждат тези вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 93, параграф 3 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство се допуска налагането на такси, които финансират схема за помощи, обявена за съвместима с общия пазар с решение на Комисията, когато тези такси се налагат с обратно действие?
Следва ли Решението на Комисията от 9 август 1996 година, отнасящо се до мярка за помощ № N 366/96, да се тълкува в смисъл, че одобрява обратното действие на Закона от 23 март 1998 година за създаване на бюджетен фонд за здравето и качеството на животните и животинските продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Противоречат ли разпоредбите на Общността, по-специално член 39 ЕО (преди това член 48 от Договора за ЕО) и член 10 ЕО (преди това член 5 от Договора за ЕО), на това държава членка да изисква регистрация на превозно средство, което принадлежи на лизингова компания, установена в съседна държава членка, отдадено под наем от работодател и използвано от работник, който пребивава в първата държава членка, на разстояние, по-специално, около 200 км от мястото му на работа, при положение че работникът пребивава в първата държава членка през седмицата и използва превозното средство за изпълнение на трудовия си договор, както и през свободното си време, включително през уикендите и ваканционните периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съдържа ли оценяването на писмената работа на жалбоподателката от страна на конкурсната комисия явна грешка при преценката, която да обосновава отмяна на решението за недопускане до устните изпити?
Спазени ли са правата на жалбоподателката за достъп до документите, свързани с конкурсната процедура, и представлява ли отказът или забавянето на достъп до тези документи нарушение, което поражда право на обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Принципът, съгласно който държавите членки са длъжни да обезщетят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Общността, за които те носят отговорност, приложим ли е също така, когато твърдяното нарушение произтича от решение на съд, постановяващ като последна инстанция, и ако да, за правния ред на всяка държава членка ли е да определи съда, компетентен да разглежда спорове относно такова обезщетение?
Трябва ли член 48 от Договора (сега, след изменението, член 39 ЕО) и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето, при условия като предвидените в член 50a от Gehaltsgesetz 1956 (Закон за възнагражденията от 1956 г.), изменен през 1997 г., на специална добавка за прослужено време, която според тълкуването на Verwaltungsgerichtshof (Австрия) в решението му от 24 юни 1998 г. представлява бонус за лоялност?
Има ли нарушение на правото на Общността, като това, произтичащо при обстоятелствата по главното производство от решението на Verwaltungsgerichtshof от 24 юни 1998 г., необходимия явен характер, за да възникне отговорност на държава членка по правото на Общността за решение на един от нейните съдилища, постановяващ като последна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли член 12 ЕО (бивш член 6 от Договора за ЕО) и член 56 и сл. ЕО (бивш член 73б и сл. от Договора за ЕО) да се тълкуват в смисъл, че правила, съгласно които сделки с поземлени имоти с предназначение за селскостопански и горски нужди подлежат на ограничения, наложени от административните органи в обществен интерес за запазване, укрепване или създаване на жизнеспособна селскостопанска общност, са допустими и по отношение на държави членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО, като се има предвид основните свободи, гарантирани от приложимото право на Европейския съюз, по-специално свободното движение на капитали?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 12 ЕО ... и член 56 и сл. ЕО ... да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че жалбоподателят при прехвърляне на селскостопански и горски имоти трябва да премине през процедура по разрешаване дори преди правото на собственост да бъде вписано в имотния регистър съгласно [VGVG], представлява нарушение на правото на Общността и на една от основните свободи на жалбоподателя, гарантирани от правото на Европейския съюз, което също е приложимо към държавите членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО ...?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Нарушено ли е правото на достъп до документи на институциите на Европейския съюз, като се отказва достъп до документи, изготвени от държавата членка, въз основа на възражение на тази държава по член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001?
Длъжна ли е Комисията да провери компетентността на автора на писмото от държавата членка, с което се възразява срещу разкриването на документите по член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Принципът на ефективна съдебна защита на правата, които правният ред на Общността предоставя на частноправните субекти, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което вносител не може да предяви съдебен иск за оспорване на мярка, приета от публичните органи, с която се изземват стоки, продадени на търговец на дребно, когато на този вносител е предоставено правно средство за защита, което гарантира спазването на правата, предоставени му от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.