Недопускане на дискриминация
Недопускане на дискриминация
Дело C-641/23: Dubers, Заключение от 3 април 2025 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли разпоредбите от [Директива 2009/65], и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Заключение от 22 януари 2025 г.
1) Трябва ли — или може ли — целите и разпоредбите на [Директива 2003/87], включително, но не само членове 1, 10 и 11 и съображения 5, 7 и 20 от нея, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която:
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти за емисии (налагане на тежест),
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която безплатните квоти губят стойността и компенсаторния си ефект,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), като последица от която операторите са възпрени да намаляват емисиите си, да подобряват екологичната си ефективност или да инвестират в по-благоприятни за околната среда технологии,
– налага последваща данъчна тежест върху отделените емисии при използването на безплатни квоти (налагане на тежест), която по своята цел изобщо не е свързана с опазването на околната среда, нито със системата за търговия с квоти за емисии в рамките на Европейския съюз и нейните цели, а е предназначена да способства за овладяването на последиците от въоръжения конфликт и хуманитарната катастрофа в съседна на Унгария държава, което е и единственото съображение за приемането на овластяващия акт, на основание на който е въведена?
2) С оглед на забраната за дискриминация, която следва от членове 18, 49 и 56 [ДФЕС], член 21 от [Хартата] и член 14 от [ЕКПЧ], трябва ли — или може ли — понятието „оператор“ по член 3, буква е) от [Директива 2003/87] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори спрямо операторите, които не са обхванати от тази мярка?
3) Трябва ли — или може ли — членове 18, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която ограничава упражняването на закрепените в тези разпоредби свободи и която:
– необосновано, произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес дискриминира определена категория оператори по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2003/87], като предвижда за тях различни (по-неблагоприятни) правила,
– има субективен обхват, който е определен произволно и без опора в императивно съображение от общ интерес и не е подходящ за постигането на целите на овластяващия акт, на основание на който е приета, и
– е въведена внезапно и непредвидимо, със само три дни между датата на публикуването и влизането ѝ в сила, а същевременно предвижда с обратна сила последващо налагане на задължения във връзка с обстоятелства, настъпили преди влизането ѝ в сила?
4) Трябва ли — или може ли — защитата на правото на собственост, гарантирано с член 17 от Хартата и член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка (Указа за данъка върху квотите), която има конфискационен характер и в близко бъдеще изцяло лишава от печалба операторите, обхванати от приложното ѝ поле, което представлява непропорционална и нетърпима намеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/23: Consorzio Nazionale Servizi, Определение от 8 ноември 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да разглежда преюдициални запитвания, след като запитващата юрисдикция е уведомила, че не желае да ги поддържа?
Кой носи отговорността да се произнесе относно съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/23: Inspektorat kam Visshia sadeben savet, Заключение от 4 октомври 2024 г.
1) Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
3) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
6) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Следва ли член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, разглеждан във връзка с член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва достъпа на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни до определена мярка за социално осигуряване, социално подпомагане или социална закрила с приложимото и за гражданите на тази държава членка условие да са пребивавали в нея от най-малко десет години, последните две от които непрекъснато, и която предвижда наказателноправни санкции в случай на невярно деклариране във връзка с това условие за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Заключение от 11 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 от ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-420/23: Faurécia, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Съвместимо ли е правилото, установено в член 7, параграф 2 от [CIS], съгласно което освобождаването от гербов налог, предвидено за краткосрочните касови операции, е приложимо, когато участват две лица, които са местни лица за Португалия, или когато кредитополучателят е местно лице за Португалия (при положение че кредиторът е местно лице за Европейския съюз), но не се прилага, когато кредитополучателят (длъжник) е местно лице за държава — членка на Европейския съюз, а заемодателят (кредитор) е местно лице за Португалия, е в съответствие с принципите на недопускане на дискриминация и свободно движение на капитали, установени в членове 18, 63 и член 65, параграф 3 от ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.