Правосъдие и вътрешни работи
Правосъдие и вътрешни работи
Дело C-242/22: TL () и de traduction), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допустимо ли е националното право да предвижда, че нарушаването на правото на устен и писмен превод на процесуални актове от съществено значение за обвиняем, който не разбира езика на производството, се санкционира с относителна недействителност, чието прогласяване трябва да бъде поискано от самия обвиняем в определен срок, като правото да се позове на това нарушение се погасява, ако срокът изтече, независимо дали обвиняемият е бил надлежно информиран за съществуването и обхвата на тези права и за съдържанието на съответния документ на разбираем за него език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial d’un enfant devenu majeur), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от [Директива 2003/86] да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба дори в случай че е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване от кандидата за събиране на семейството на молбата за убежище, но е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от [Директива 2003/86] в случай като разглеждания?
а) Достатъчно ли е да има правоотношение родител—дете, или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот: каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) За присъединяването на междувременно навършило пълнолетие дете, което все още се намира в третата държава и е подало заявление за събиране на семейството, към родител с предоставен статут на бежанец, изисква ли се да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/20: M P A, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на Съюза и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Съюза, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Съюза в трета държава, как би повлияло това на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1
а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива [2003/86] може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от [същата директива] този бежанец все още да не е навършил пълнолетие
Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?
2. Ако съгласно отговора на първия въпрос не е допустим отказ за събирането на семейството:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството
По-конкретно:
a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86), или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот:
Каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/22: TL () и de traduction), Заключение от 14 юли 2022 г.
Неприложимост на Директива 2010/64/ЕС и Директива 2012/13/ЕС към процесуални действия, извършени след окончателното решаване на въпроса за извършването на престъплението
Съвместимост на национално законодателство, което предвижда относителна недействителност при липса на устен и писмен превод на процесуални актове от съществено значение, с правото на Съюза, при условие че срокът за оспорване започва да тече от момента на информиране на разбираем език и при спазване на правото на справедлив съдебен процес и защита
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Заключение от 21 юни 2022 г.
Несъвместимост на национално процесуално правило, което ограничава националния съд да извършва служебна проверка на всички условия за законосъобразност на задържането или продължаването на задържането на гражданин на трета страна, с правото на Европейския съюз, по-специално с член 15 от Директива 2008/115, член 9 от Директива 2013/33, член 28 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права.
Съвместимост на национална правна уредба, която позволява на националния съд, произнасящ се като втора и последна инстанция във въззивно производство по обжалване на първоинстанционно решение относно законността на задържане, да изложи съкратени мотиви, с принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от правото на Европейския съюз.
Недопустимост на преюдициални въпроси относно правата на ненавършили пълнолетие лица, когато те не са предмет на спора по главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/21: Belgische Staat (Réfugiée mineure mariée), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от [Директива 2003/86], да се тълкува в смисъл, че бежанец, „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, който пребивава в държава членка, трябва да „не е сключил брак“ съгласно националното му право, за да е налице право на събиране на семейството с възходящи роднини по права линия от първа степен?
2) При утвърдителен отговор: може ли ненавършил пълнолетие бежанец, чийто сключен в чужбина брак не е признат по съображения за обществен ред, да се счита за „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на член 2, буква е) и член 10, параграф 3 от [Директива 2003/86]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éloignement – Cannabis thérapeutique), Заключение от 9 юни 2022 г.
1) Може ли значително увеличаване на интензитета на болката поради липсата на медицинско лечение при непроменена клинична картина да представлява положение, което противоречи на член 19, параграф 2 от [Хартата] във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, ако не бъде спряно изпълнението на произтичащото от [Директива 2008/115] задължение за напускане на страната?
2) Налице ли е съвместимост с член 4 във връзка с член 1 от Хартата, в случай че е установен стриктен срок, в рамките на който следва да се проявят последиците от липсата на медицинско лечение, за да се приеме, че са налице пречки от здравословно естество за изпълнение за задължението за връщане[, произтичащото от Директива 2008/115]
Ако установяването на стриктен срок не противоречи на правото на Съюза, разрешено ли е на държава членка да определи общ срок, който е еднакъв за всички възможни заболявания и всички възможни последици за здравето?
3) Съвместима ли е с член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, както и с [Директива 2008/115] уредба, съгласно която последиците от извеждането трябва да се преценяват изключително в контекста на отговора на въпроса дали и при какви условия чужденецът може да пътува?
4) Изисква ли член 7 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата в контекста на [Директива 2008/115] здравословното състояние на чужденеца и лечението, което получава в това отношение в държавата членка, да се преценява в контекста на отговора на въпроса дали пребиваването трябва да се разрешава на основание на правото на зачитане на личния живот
Изисква ли член 19, параграф 2 във връзка с членове 1 и 4 от Хартата, в контекста на [Директива 2008/115], преценката дали здравословните проблеми могат да се считат за пречки за извеждане на основание на правото на зачитане на личния и семейния живот по смисъла на член 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Заключение от 2 юни 2022 г.
1. Съвместното тълкуване на чл. 9 от Конвенция, съставена на основание член К.3 от договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и на разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2. Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3. Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/21: Politsei- ja Piirivalveamet (Placement en rétention – Risque de commettre une infraction pénale), Заключение от 2 юни 2022 г.
Трябва ли член 15, параграф 1, първо изречение от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета държава, когато е налице реална опасност, докато е на свобода, преди да бъде изведен от страната, той да извърши престъпление, чието разследване и наказване могат в значителна степен да затруднят осъществяването на извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.