Правосъдие и вътрешни работи
Правосъдие и вътрешни работи
Дело C-629/22: Migrationsverket, Определение от 26 април 2023 г.
Компетентни ли са националните органи да издадат решение за връщане на гражданин на трета страна, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, преди да му бъде дадена възможност да напусне доброволно и да отиде в тази държава членка?
Могат ли държавите членки да въвеждат допълнителни изключения или по-строги стандарти от предвидените в член 6, параграф 2 от Директива 2008/115?
Задължени ли са националните органи и съдилища да отстранят последиците от нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 2008/115, включително чрез обявяване на решение за връщане и забрана за влизане за недействителни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/23: Afrin, Съдебно решение от 18 април 2023 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която изисква членовете на семейството на признат бежанец да подадат заявление за събиране на семейството само лично в дипломатическа или консулска служба на държавата членка, дори когато това е невъзможно или прекомерно трудно за тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/22: ADDE и др., Заключение от 30 март 2023 г.
Може ли в случай на временно възстановяване на контрола по вътрешните граници, при условията, предвидени в дял III, глава II от [Кодекса на шенгенските граници], на чужденец, който идва директно от територията на държава — страна по [Шенгенската конвенция], да бъде отказано влизане при проверка на тази граница на основание член 14 от посочения [кодекс], без да се прилага Директива [2008/115]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/22: Rayonna prokuratura Lovech, TO Lukovit (Fouille corporelle), Заключение от 23 март 2023 г.
1. Попадат ли в приложното поле на [Директиви 2012/13 и 2013/48] фактически ситуации, в които при разследване на престъпление, свързано с държане на наркотични вещества, спрямо гражданин, за когото полицията има данни, че ги държи, е предприето принудително действие - личен обиск и изземване?
2. При положителен отговор на първия въпрос, какво е качеството на такова лице по смисъла на [тези] директиви, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“ и лицето не е привлечено с официално съобщение като „обвиняем“
Трябва ли на такова лице да бъдат осигурени правото на информация и правото на достъп до адвокат?
3. Принципите на законност и забрана за произволно прилагане, допускат ли национална норма, като тази на чл. 219, ал. 2 НПК, предвиждаща, че разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, когато националното право не познава фигурата на „заподозрян“, а правото на защита според националното право възниква едва от момента на формалното привличане на лицето като „обвиняем“, което е оставено на преценката на разследващия орган
Засяга ли такава национална процедура ефективното упражняване и същността на правото на достъп до адвокат съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива [2013/48]?
4. Принципът за ефективност на правото на Съюза допуска ли национална практика, според която съдебният контрол върху принудителните способи за доказване, включително личен обиск и изземване в досъдебното производство, не позволява преценка за това дали е допуснато достатъчно съществено нарушение на основните права на заподозрените и обвиняемите лица, гарантирани от членове 47 и 48 от [Хартата и от Директиви 2012/13 и 2013/48]?
5. Принципите на правовата държава допускат ли национална уредба и съдебна практика, според която съдът няма правомощия да контролира привличането на едно лице като обвиняем, когато именно и единствено от този формален акт зависи дали на гражданина ще бъде осигурено правото на защита в случаите на предприемане спрямо него на принудителни действия по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/23: Afrin, Заключение от 9 март 2023 г.
Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО, разглеждан във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради изискването членовете на семейството на признат бежанец да подават лично заявление за събиране на семейството в дипломатическа служба на държавата членка, без да се предвиждат изключения при обективна невъзможност, прекомерна трудност или рисковано пътуване до такава служба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/21: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de retour), Заключение от 2 март 2023 г.
1) Трябва ли членове 4, 7 и 47 от [Хартата] и член 5, [член 6, параграф 6] и член 13 от [Директивата за връщане] във връзка с [решение Gnandi] да се тълкуват в смисъл, че съдът, сезиран с жалба срещу решение за връщане, прието вследствие на решение, с което се отказва предоставяне на международна закрила, може при преценката на законосъобразността на решението за връщане да вземе предвид само промени в обстоятелствата, които могат да окажат значително въздействие върху преценката на положението с оглед на […] член 5 [от Директивата за връщане], настъпили преди приключването на процедурата за международна закрила пред [съвета по споровете]
2) Трябва ли обстоятелствата, посочени в член 5 от [Директивата за връщане], да са възникнали в момент, когато чужденецът е пребивавал законно или e имал разрешение да остане в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour d’un mineur sans ses parents), Определение от 15 февруари 2023 г.
Изисква ли се държавата членка да вземе предвид висшия интерес на детето и семейния живот при издаването на решение за връщане на ненавършило пълнолетие лице?
Допустимо ли е обстоятелствата, свързани с висшия интерес на детето и семейния живот, да бъдат разглеждани едва в последващо производство за принудително изпълнение, а не още при издаването на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Заключение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г., член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от [Директива 2016/343/ЕС], във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/22: SNI, Определение от 12 януари 2023 г.
Явява ли се преюдициалното запитване допустимо при липса на изложени причини за необходимостта от отговор от Съда и при липса на посочена връзка между разпоредбите на правото на Съюза и националното законодателство?
Отговаря ли на изискванията на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда и член 94, буква в) преюдициално запитване, когато не предоставя достатъчно сведения за необходимостта от преюдициално тълкуване?
Допустими ли са преюдициални въпроси, които са явно ирелевантни, хипотетични или поставени при условия, които изключват ползата от отговор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/21: Politseyski organ pri 02 RU SDVR, Заключение от 12 януари 2023 г.
1) Следва ли разпоредбите на чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, прилагана корективно, въз основа на установена в съответната държава — членка на ЕС, съдебна практика, съгласно която е допустимо основанията за арест на заподозряно лице, включително за престъпното деяние, в извършването на което е заподозряно, да не се съдържат в писмения акт за задържане, а в други съпътстващи го документи (предхождащи или последващи), които не се представят незабавно и с които лицето може да се запознае впоследствие при евентуално оспорване на законността на задържането по съдебен ред?
2) Следва ли разпоредбата на чл. 6, § 2 от Директива [2012/13] да се тълкува в смисъл, че информацията относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, следва да съдържа данни за времето, мястото, начина на извършване, конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.