всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Вътрешен пазар — Принципи

Вътрешен пазар — Принципи

Дело C-717/22: Sistem Lux, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.

1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/23: Network One Distribution, Съдебно решение от 5 декември 2024 г.

Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 114 от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по главното производство на данъчнозадължено лице се налага, по отношение на размера на антидъмпинговото мито, освен предвидените в член 114 от този [кодекс] лихви за забава, и имуществена санкция, предвидена отделно в националното законодателство (Данъчен процесуален кодекс)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-503/23: Centro di Assistenza Doganale Mellano, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.

Трябва ли член 18 от [Митническия кодекс] във връзка със съображение 21 от [този кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба (член 3, параграф 3 от Decreto ministeriale n. 549/1992 (Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия?
Трябва ли членове 10 и 15 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митническите агенти?
Трябва ли членове 56—62 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митнически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-159/23: Sony Computer Entertainment Europe, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.

Налице ли е намеса в обхвата на закрилата на компютърна програма съгласно член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2009/24, когато не се променят обектният или изходният код на една компютърна програма или нейното възпроизвеждане, а друга програма, която се изпълнява едновременно със защитената компютърна програма, променя съдържанието на променливите, които защитената компютърна програма е съхранила в оперативната памет и използва при изпълняването на програмата?
Налице ли е изменяне по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2009/24, когато не се променят обектният или изходният код на една компютърна програма или нейното възпроизвеждане, а друга програма, която се изпълнява едновременно със защитената компютърна програма, променя съдържанието на променливите, които защитената компютърна програма е съхранила в оперативната памет и използва при изпълняването на програмата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/22: Confédération paysanne () и tomates du Sahara occidental), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/22: Nord Vest Pro Sani Pro, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която запазва ползването на данъчни и социалноосигурителни предимства само за работниците в предприятията от строителния сектор, извършващи дейността си на територията на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/23: Fautromb, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Трябва ли член 25 от Директива [2006/123], по-специално с оглед на разпоредбите на Директива [2006/43] и на Регламент [№ 537/2014], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което забранява на задължителните одитори и одиторските дружества да извършват каквато и да е търговска дейност, независимо дали пряко или чрез подставено лице?
При утвърдителен отговор, важи ли същото и когато посочената правна уредба изключва от приложното поле на тази забрана по изключение, от една страна, допълнителните търговски дейности за професията експерт-счетоводител, извършвани в съответствие с правилата за професионална етика и за независимост на одиторите, и при условията, предвидени в член 22, трета алинея от Наредба № 45‑2138 от 19 септември 1945 г. [за създаването на Сдружението на експерт-счетоводителите и за придобиването на правоспособност и упражняването на професията експерт-счетоводител) (JORF от 21 септември 1945 г., стр. 5938)], и от друга страна, допълнителните търговски дейности, извършвани от мултипрофесионално дружество за упражняване на дейност при условията, предвидени в член 31‑5 от loi no 90‑1258[,] du 31 décembre 1990 [, relative à l’exercice sous forme de sociétés des professions libérales soumises à un statut législatif ou réglementaire ou dont le titre est protégé et aux sociétés de participations financières de professions libérales] (Закон № 90‑1258 от 31 декември 1990 г. [относно упражняването под формата на дружества на свободни професии, за които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или чието професионално звание е предмет на защита, и относно финансовите холдингови дружества на упражняващите свободни професии (JORF от 5 януари 1991 г., стр. 216)])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/23: Communes de Schaerbeek и de Linkebeek, Заключение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива[та за проспекта], който препраща към член 4, параграф 1, точка 18 от [ДПФИ I], да се тълкува в смисъл, че понятието за ценни книжа, които могат да се търгуват на капиталовия пазар, включва акциите в холдингово дружество, които могат да се притежават само от провинциите и общините и за чието прехвърляне се изисква разрешение от съвета на директорите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-346/23: Banco de Santander (Représentation des consommateurs individuels), Заключение от 5 септември 2024 г.

Отчитайки обстоятелството, че сдруженията на потребители са легитимирани да представляват инвеститори потребители в съдебни производства по искове, предявени от тях срещу дружество за инвестиционни услуги, за неизпълнение на неговите задължения при предлагането на сложни финансови продукти, могат ли националните съдилища по изключение да ограничават тази процесуална легитимация, когато в контекста на индивидуална претенция става въпрос за инвеститори с голям финансов капацитет, извършващи операции, които не могат да се считат за такива за обикновено и широкоразпространено използване, и участващи в съдебните производства чрез сдружение на потребители, в резултат на което могат да се ползват от евентуално освобождаване от съдебни разноски по дело с много висока цена на иска и така да избегнат заплащането на съдебни такси и на съдебните разноски на насрещната страна в случаите на неоснователни искове или дори на злоупотреба с иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123422 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form