Основни права
Основни права
Дело C-325/24: Bissilli, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В светлината на член 24 и на съображения 25 и 26 от [Директива 2014/41], когато по-специално не са изпълнени условията за издаване на ЕЗА и правото на обвиняемото лице да участва в съдебния процес и да бъде разпитано чрез видеоконференция, за да направи изявления с доказателствена стойност, е предвидено във вътрешното законодателство на издаващата държава, позволява ли член 24 във връзка с член 3 от [посочената директива] издаването на ЕЗР за разпит на задържано в изпълняващата държава обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от [Директива 2014/41], която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от [Директива 2014/41], който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
3) Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от [Директива 2014/41] в светлината на член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
4) Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от [Директива 2014/41], да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
5) Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от [Директива 2014/41] издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/24: Fidenato, Заключение от 26 юни 2025 г.
1) В съответствие ли са [спорните разпоредби] с член 34 от Регламент № 1829/2003, с член 3 ДЕС, с членове 2, 3, 26, 34, 35 и 36 ДФЕС и с членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
2) В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос: може ли [Решение за изпълнение 2016/321], прието въз основа на член 26в от [Директива 2001/18], да не бъде приложено от запитващата юрисдикция или да бъде обявено за невалидно в резултат на констатираното несъответствие на този член с по-висшите норми на ДЕС и ДФЕС?
1) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с принципа на недопускане на дискриминация между национални и чуждестранни продукти, с принципа на пропорционалност и с член 34, член 36 и член 216, параграф 2 ДФЕС?
2) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с членове 16 и 52 от [Хартата]?
3) В съответствие ли са [спорните разпоредби] и [Решение за изпълнение 2016/321] с член 18 ДФЕС и с член 21 от Хартата от Ница, при положение че принципът на недопускане на дискриминация е един от стълбовете на Съюза?
4) Трябва ли [Решение за изпълнение 2016/321] да се тълкува в смисъл, че заявленията за ограничаване на правото на отглеждане на семена от ГМО царевица MON810 са допустими и в съответствие с ДЕС и ДФЕС само на основанията, посочени в член 26б, параграф 3, букви а)—ж) от [Директива 2001/18], или по силата на преходните правила, предвидени в член 26в от [тази директива], те са допустими и на други основания, включително икономически, които се различават в отделните държави?
5) С оглед на цялата нормативна уредба, уреждаща ГМО в единния европейски пазар, валидно ли е [Решение за изпълнение 2016/321] и допуска ли национална правна уредба, която санкционира неспазването на съдържащата се в него забрана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-767/23: Remling, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли член 267, трета алинея [ДФЕС] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от [Vw 2000], съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/23: Darvate и др., Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-219/25: Kamekris, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 19 юни 2025 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Член 67, параграф 3 и член 82, параграф 1 ДФЕС — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Молба за екстрадиция, отправена от трета държава — Гражданин на Съюза — Членове 18 и 21 ДФЕС — Предходно решение на друга държава членка да откаже екстрадиция поради сериозна опасност от нарушаване на основни права — Член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на издирваното лице да не бъде екстрадирано в държава, в която съществува сериозна опасност да бъде подложено на изтезание или на нечовешко или унизително отношение — Член 47, втора алинея от Хартата на основните права — Право на справедлив процес — Взаимно доверие — Задължение да се вземат предвид мотивите, на които се основава предходното решение за отказ за екстрадиране — Липса на задължение за взаимно признаване на това решение“ По дело C‑219/25 PPU [Kamekris] ( i ) с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от следственото отделение на Cour d’appel de Montpellier (Апелативен съд Монпелие, Франция) с акт от 18 март 2025 г., постъпил в Съда на 20 март 2025 г., в рамките на производство по екстрадиция на KN, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, S. Rodin, N. Piçarra (докладчик), O. Spineanu-Matei и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/25: Lin II, Определение от 17 юни 2025 г.
Следва ли националният стандарт за защита, свързан с принципа lex mitior, да бъде оставен неприложен при наличие на противоречие с правото на Съюза, включително по отношение на престъпления, които може да са погасени по давност според този стандарт, и независимо от евентуален конфликт с националната конституционна забрана за прилагане на „lex tertia“?
Може ли липсата на национални критерии за преценка на системния риск от безнаказаност и невъзможността за гарантиране на равностойно ниво на защита на основните права спрямо член 7 от Европейската конвенция за правата на човека да обосноват оставянето на националния стандарт за защита неприложен?
Обосновават ли сериозната и трайна несигурност относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза, както и рискът от безнаказаност в значителен брой наказателни производства, наличие на изключителни обстоятелства за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/24: Županijsko državno odvjetništvo, Заключение от 12 юни 2025 г.
1) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда?
2) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда заедно с акт за конфискация на определено имущество в качеството му на противоправна имуществена облага, набавена с друго престъпление, а не с престъплението, по повод на което е постановена оправдателната присъда, в чието извършване са участвали не подсъдимите, а лица, срещу които не е повдигнато обвинение?
3) Противоречи ли на Регламент 2018/1805, член 1, параграф 2 от него и член 47 от Хартата признаването на акт за конфискация, постановен в наказателно производство, в което засегнатото лице по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент
– не е призовано да участва във всички фази на наказателното производство;
– не е уведомено за правото на адвокат през цялото производство;
– е получило не пълния текст на присъдата, в която се съдържа актът за конфискация, на разбираем за него език, а само откъси от нея и не е обжалвало така връчената присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/24: Naltov, Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Следва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на личните данни (ОРЗЛД) да се тълкува в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е адвокат?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и ОРЗЛД да се тълкува в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп до това конкретно дело?
Следва ли член 47 от Хартата във връзка с членове 7 и 8 от нея и член 6, параграф 1, буква „а“ от ОРЗЛД да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички страни по делото за предоставянето на достъп до това дело на лице, което не е страна или адвокати по това дело?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че е допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат, който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или адвокат по това дело:
а) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
б) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС?
Следва ли член 47 от Хартата и член 19 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд, който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт, уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай че първият национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на общностното право, а оспореният административен акт съответства на правото на Съюза?
Следва ли член 19 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, изискването за независим и безпристрастен съд, да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за поведение и в частност принципа за защитата на данните — конфиденциалност и професионална тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.