всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са минималните изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
В кои случаи липсата на достатъчно яснота относно националната правна рамка и връзката с правото на Съюза води до недопустимост на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС при липса на висящ спор пред националната юрисдикция?
Необходимо ли е преюдициалното решение да бъде релевантно за разрешаването на конкретния спор, за да бъде допустимо запитването по член 267 ДФЕС?
Може ли съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато производството пред националната юрисдикция е окончателно прекратено вследствие на оттегляне на жалбата и споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Прекратява ли се производството по преюдициално запитване, когато националното съдебно производство е прекратено и вече не съществува предмет на спора?
Съществува ли правен интерес за произнасяне по същество при прекратено национално производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли разпоредбите на дял VII от [трета част от СТС], който се отнася до „Предаване“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
2) Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли (1) престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава или престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или има самостоятелно значение по смисъла на правото на Съюза?
3) Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
4) Относими ли са в този контекст членове 47, 48, 49 и 50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „наказателно преследване за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективно средство за защита“)?
5) Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

5) Трябва ли под „основателни опасения“ по смисъла на член 2, буква г) от [Директивата за определянето] да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност търсещото убежище лице да бъде преследвано в случай на връщане
Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на търсещо убежище лице след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо
Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтната дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослуженото време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтна дата?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която релевантният предходен трудов стаж, прослужен в друга държава членка на Съюза, не се зачита при определянето на референтна дата за повишаване, ако съществуващото положение на държавния служител с оглед на режима на възнагражденията е определено с дискреционен акт на работодателя (повишаване в длъжност), а не с повишаване въз основа на прослужено време, и съгласно тази национална правна уредба референтната дата за следващото повишаване се определя само ако съществуващата степен на заплащане е определена въз основа на референтната дата, но съгласно съответните указания на работодателя повишаване по принцип се предвижда едва след 19 и 25 години служба (изчислени въз основа на референтната дата за повишаване) и се отнася следователно за по-възрастни държавни служители?
3) Допускат ли закрепените в член 45 ДФЕС и член 20 от Хартата принципи на свободно движение на работниците национална правна уредба, съгласно която при определяне на референтната дата за повишаване се зачитат всички периоди на равностойна професионална дейност, ако тази професионална дейност е упражнявана извън Австрия (на територията на държава — страна по Споразумението за [Европейското икономическо пространство], в държава членка на Съюза, в държава, чиито граждани се ползват със същите права на достъп до професия като австрийските граждани, в институция на Европейския съюз или в международна организация, на която Австрия е член), а упражнявани в страната равностойни професионални дейности в частния сектор не се зачитат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 20 и член 21, параграф 1 ДФЕС, разгледани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която — по съображението, че нейното законодателство не разрешава брака между лица от един и същ пол — не позволява да се признае бракът между двама гражданин на посочената държава членка от един и същ пол, законно сключен при упражняване на свободата им на движение и пребиваване в друга държава членка, в която са създали или укрепили семеен живот, нито да се пререгистрира за тази цел актът за брак в регистъра за гражданско състояние на първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1. Като се има предвид, че администрацията не е счела за необходимо да задължи военнослужещите да се ваксинират съгласно член 206bis от Законодателен декрет № 66/10 за конкретната служба, като поеме отговорност за последиците от ваксината, допуска ли Директива [2000/78] транспониране, което да позволява Декрет-закон № 172/21, в частта, с която изменя Декрет-закон № 44/21, като добавя [член 4ter, параграф 1, буква b)], който задължава военнослужещите да се ваксинират в противоречие с личното им мнение, доколкото ги задължава доброволно да се подложат на това все още експериментално медицинско лечение, на собствен риск, като допълнително условие, за да могат да работят в същата работна среда като цивилните служители, от които не се изисква да се ваксинират, макар да изпълняват функции, които с оглед на възможността да се заразяват и да заразяват други лица са сходни с функциите на военнослужещите?
2. Като се има предвид, че съгласно италианската правна уредба относно достъпа до работното място, включително в среда, в която е налице струпване на хора, като обществен транспорт, стадиони и ресторанти, за служителите, които не са посочени в Декрет-закон № 172/21, сертификатът за ваксинация или отрицателният PCR-тест, направен в рамките на 48 часа, се считат за еквивалентни, допуска ли член 2, [параграф 2, буква] б) от Директива [2000/78] мярка като Декрет-закон № 172/21, в частта, с която изменя Декрет-закон № 44/21, като добавя [член] 4ter, параграф 1, [буква] b), която задължава военнослужещите да се ваксинират, в противоречие с личните им убеждения, като необходимо условие, за да могат да работят в същата работна среда като военнослужещите, които в съответствие с личните си убеждения са сметнали за целесъобразно да се ваксинират, дори при липсата на подобно задължение, независимо от факта, че неваксинираните военнослужещи са готови и дори задължени да представят на интервали, по-малки от 48 часа, отрицателен резултат от тест за Covid?
3. Нарушава ли членове 1 и 24 от [Хартата] по смисъла на член 24 от Хартата мярката, предвидена в Декрет-закон № 172/21 за допълване на Декрет-закон № 44/21, която с член 4ter, параграф 3 води до това служителят, отстранен от работа поради неизпълнение на задължението за ваксиниране, да не може по никакъв законен начин да осигури средствата за издръжка на семейството, както и защитата и дължимите грижи, необходими за благосъстоянието на дъщерите си, ненавършили пълнолетие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Допустимо ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, когато след промяна на обстоятелствата въпросите по запитването са станали ирелевантни за разрешаването на спора?
Компетентен ли е Съдът да тълкува националното право или да се произнася относно неговото съответствие с правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Обхваща ли се компетентността на Съда по член 267 ДФЕС от преюдициални въпроси, които са станали ирелевантни поради промяна в обстоятелствата по главното производство?
Може ли Съдът самостоятелно да откаже да се произнесе по преюдициално запитване, когато прецени, че условията по член 267 ДФЕС не са изпълнени, независимо от преценката на националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 145678122 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form