Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Заключение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли принципът [ne] bis in idem, гарантиран в член 50 от [Хартата], във връзка със задълженията на Румъния за постигане на изложените в [Решение 2006/928 на Комисията] цели, да се тълкува в смисъл, че решение за прекратяване на наказателното производство, постановено от прокуратурата след събирането на основните доказателства по съответното дело, е пречка за образуването на друго наказателно производство за същото деяние, макар и с различна правна квалификация, срещу същото лице, тъй като решението е окончателно, освен ако се установи, че обстоятелството, на което се основава прекратяването, не съществува или са възникнали нови факти или обстоятелства, от които да се установи, че основанието за прекратяването на производството вече не е налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/22: Procura della Repubblica presso il Tribunale di Bolzano, Заключение от 8 юни 2023 г.
Допуска ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] национална правна уредба, съдържаща се в [член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003 г.], който в настоящата си редакция гласи следното: „В законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок, не по-малък от три години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Заключение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство [(CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)]
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/22: Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, Заключение от 11 май 2023 г.
1) Представлява ли основанието за изключване, посочено в член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, въпрос, който следва да бъде решен от възлагащия орган [„reserva de decisão“]?
2) Може ли националният законодател да замени изцяло решението, което възлагащият орган трябва да приеме съгласно член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, с общо решение (с последиците на решение) на Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) за налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки за определен период от време, в допълнение към глоба за нарушение на правилата на конкуренция?
3) Трябва ли решението на възлагащия орган относно „надеждността“ на икономическия оператор от гледна точка на спазването (неспазването) на правилата на конкурентното право извън конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка да се разбира като необходимост от мотивирана преценка на относителната надеждност на този икономически оператор като неразделна част от правото на добра администрация, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз?
4) Съответства ли на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в член 55, параграф 1, буква f) от CCP решение на португалския законодател да постави изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка, основано на нарушение на правилата на конкуренция извън въпросната конкретна процедура за възлагане на обществена поръчка, в зависимост от постановеното от Autoridade da Concorrência (органа за защита на конкуренцията) в производство по налагане на акцесорна санкция забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки — производство, в рамките на което Autoridade da Concorrência (органът за защита на конкуренцията) преценява значението на предприетите корективни мерки (self-cleaning)?
5) Може ли също така да се приеме, че съответства на правото на ЕС, и по-специално на член 57, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС, възприетото в [член] 70, параграф 2, буква g) от CCP решение на португалския законодател да ограничи възможността за изключване на оферта поради достатъчно убедителни данни за действия, споразумения, практики или информация, които могат да нарушат правилата на конкуренция, само до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са установени тези практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/21: Staatsanwaltschaft Aachen, Заключение от 4 май 2023 г.
1) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаването на подлежащото на изпълнение решение, съответно на отнасящите се до него последващи решения, условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
2) Може ли националният съд на изпълняващата държава членка, който е сезиран да се произнесе с решение за допускането на изпълнение на съдебно решение, на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка със залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава да откаже признаването на съдебното решение на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание съгласно член 8 от [Рамково решение 2008/909/ПВР], ако са налице основания да се приеме, че към датата на издаване на решението, с което се допуска изпълнението, съдебната система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли, преди да се откаже признаването на решение на национален съд на друга държава членка и изпълнението на наложеното с това съдебно решение наказание на основание член 3, параграф 4 от [Рамково решение 2008/909/ПВР] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата], поради наличие на основания да се приеме, че условията в тази държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно залегналия в член 2 ДЕС принцип на правовата държава, на втори етап да се провери дали несъвместимите с основното право на справедлив съдебен процес условия в съответното производство са се отразили неблагоприятно конкретно на осъденото лице/осъдените лица?
4) При отрицателен отговор на първия и/или втория въпрос в смисъл, че решението дали условията в дадена държава членка са несъвместими с основното право на справедлив съдебен процес, тъй като самата съдебна система в тази държава членка вече не функционира съгласно принципа на правовата държава, следва да бъде постановено не от съдилищата на държавите членки, а от Съда на Европейския съюз:
функционирала ли е съдебната система на Република Полша на 7 август 2018 г. и/или на 16 юли 2019 г., съответно функционира ли съдебната система на Република Полша понастоящем съгласно принципа на правовата държава, произтичащ от член 2 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/21: M.D. (Interdiction d’entrée en Hongrie), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива [2008/115] и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7, 20, 24 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, с която обхватът на законодателна реформа се разширява така, че в него попадат процедури по ново разглеждане, провеждани по силата на съдебно разпореждане, издадено в рамките на образувани преди тази реформа процедури, като вследствие на същата спрямо гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се прилагат много по-неблагоприятни процесуални правила до степен той да изгуби статута си на лице, което не подлежи на връщане дори и на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност, който статут е получил поради продължителността на пребиваването си към момента; да му бъде отказана впоследствие карта за постоянно пребиваване въз основа на същото това фактическо положение и на основания, свързани с националната сигурност; да му бъде отнета издадената му карта за пребиваване, след което да му бъде наложена забрана за влизане и престой, без в нито една от процедурите да се преценят неговото лично и семейно положение — и по-специално в този контекст фактът, че на негова издръжка има ненавършил пълнолетие унгарски гражданин — все решения, които имат за последица или разрушаването на семейното единство, или принуждаването на граждани на Съюза, членове на семейството на гражданин на трета страна, включително ненавършилото му пълнолетие дете, да напуснат територията на държавата членка?
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, при която на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се налага забрана за влизане и престой с мотива, че пребиваването му представлява действителна, пряка и сериозна заплаха за националната сигурност на страната, без преди това да се преценяват личното и семейното му положение?
Трябва ли член 20 ДФЕС и членове 5 и 13 от Директива 2008/115 във връзка с членове 20 и 47 от Хартата, както и съображение 22 от Директива 2008/115, в което като първостепенно съображение се посочва задължението за отчитане на висшия интерес на детето, и съображение 24 от същата директива, което изисква да се гарантират основните права и принципи, признати от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че ако националният съд, позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз, обяви, че правото на държавата членка или основаващата се на това право практика на имиграционната служба противоречат на правото на Съюза, той може при преценката на правното основание на забраната за влизане и пребиваване да вземе предвид, като придобито от жалбоподателя в настоящия случай право, факта, че при действието на [Закон I] жалбоподателят е отговарял на предвиденото за целите на прилагането на член 42 от този закон, а именно законно пребиваване в Унгария в продължение на повече от десет години, или този съд, при проверката дали основателно е наложена забраната за влизане и пребиваване, трябва да се позове пряко на член 5 от Директива 2008/115, за да вземе предвид семейното и личното положение, след като разпоредби в това отношение липсват в [Закон II]?
В съответствие ли е с правото на Съюза, по-специално с правото на ефективна защита, гарантирано в член 13 от Директива 2008/115, и с правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата, практика на държава членка, съгласно която в рамките на производство, образувано по надлежна жалба на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, имиграционната служба не изпълнява влязло в сила съдебно решение, предоставящо непосредствена съдебна защита срещу изпълнението на нейното решение, като се позовава на обстоятелството, че вече е въвела в [ШИС] сигнал за забрана за влизане и пребиваване, вследствие на което гражданинът на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, не може да упражни лично правото си на обжалване, нито да влиза в Унгария за времето на производството до влизането в сила на решение по неговото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Определение от 27 април 2023 г.
Може ли обстоятелството, че съдия е бил назначен въз основа на акт, приет от орган на недемократичен режим, съществувал преди присъединяването на държавата към ЕС, да породи основателни съмнения относно независимостта и безпристрастността му?
Поставя ли се под съмнение качеството на независим и безпристрастен съд, създаден предварително със закон, когато в съдебния състав участва съдия, назначен при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.