Харта на основните права

Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчно изложение на релевантните факти и причини за приложимостта на правото на Европейския съюз към конкретния спор?
Попада ли националната правна уредба в приложното поле на правото на Съюза, включително на Директива 2006/126, и има ли връзка с друга държава членка, която да обоснове прилагането на разпоредбите относно свободното движение или взаимното признаване на свидетелства за управление?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалното запитване при липса на достатъчно факти и връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Дело C-122/24: Oblastna direktsia na MVR – Veliko Tarnovo, Определение от 12 септември 2024 г.

Съдържа ли актът за преюдициално запитване всички релевантни факти и мотиви, необходими за допустимостта му съгласно член 94 от Процедурния правилник?
Обоснована ли е приложимостта на разпоредбите на правото на Съюза към конкретния спор и има ли установена връзка с друга държава членка, която да оправдае прилагането на принципите за свободно движение?
Попада ли националната правна уредба в приложното поле на правото на Съюза, за да се приложат разпоредбите на Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Основни права | Политика във връзка с убежището | Правосъдие и вътрешни работи | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Харта на основните права

Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Ришар дьо ла Тур

Дело C-63/23: Sagrario, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е аналогично на положенията, предвидени в същия член 15?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
Може ли член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива 2003/86, преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 от Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива 2003/86, за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Ришар дьо ла Тур

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Принципи на правото на Съюза | Харта на основните права

Испански

Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност | Основни права | Харта на основните права

Полски

Дело C-29/22: KS и KD/Съвет и др., Съдебно решение от 10 септември 2024 г.

Разширява ли се неправомерно изключването на компетентността на Съда на Европейския съюз по член 24, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 275 ДФЕС, когато се отнася до искове за обезщетение за нарушения на основни права, извършени в рамките на ОВППС?
Следва ли действията и бездействията на институциите на Съюза, които не са пряко свързани с политически или стратегически избор в областта на ОВППС, да подлежат на съдебен контрол от Съда на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и разглеждане на всички съществени доводи от Общия съд при постановяване на определението за липса на компетентност?
Следва ли Общият съд да установи изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз по искове за обезщетение срещу институциите на Съюза, когато националните съдилища са се обявили за некомпетентни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Иск за отговорност, Обжалване

Capeta

Английски

Дело C-123/24: Balgarska federatsia po ribolovni sportove, Определение от 6 септември 2024 г.

Представлява ли решение на управителен орган на спортно сдружение, с което се отнемат състезателни права на спортист, властническо разпореждане, засягащо права, което подлежи на тълкуване от страна на Съда на Европейския съюз?
Съдържа ли преюдициалното запитване необходимите фактически и правни основания, които да обосноват необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, съгласно изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Collins

Дело C-123/24: Balgarska federatsia po ribolovni sportove, Определение от 6 септември 2024 г.

Представлява ли решение на управителен орган на спортно сдружение, с което се отнемат състезателни права, властническо разпореждане, засягащо права на спортиста и подлежащо на съдебен контрол по член 47 от Хартата?
Налице ли е необходимост от тълкуване на член 165, параграф 2 ДФЕС и член 47 от Хартата във връзка с приложимото национално законодателство в подобен спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на достатъчно данни, обосноваващи необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на национален спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Collins

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Заключение от 5 септември 2024 г.

1. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
2. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
3. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
4. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

Нидерландски

Дело C-603/22: M.S. и др. (Droits procéduraux d’une personne mineure), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.

Трябва ли член 6, параграфи 1—3 от Директива 2016/800 във връзка с член 18 от тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, от една страна, не предвижда децата, които са заподозрени или обвиняеми, да бъдат подпомагани от адвокат, евентуално служебно назначен, преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган и най-късно преди първия си разпит, и от друга страна, позволява посочените деца да бъдат разпитани в качеството си на заподозрени в отсъствието на такъв адвокат по време на разпита?
Трябва ли член 2, параграфи 1 и 3 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на служебна адвокатска защита отпада автоматично спрямо лицата, които са имали качеството на дете към момента на образуването на наказателно производство срещу тях, но впоследствие са навършили 18 години, доколкото такава правна уредба не позволява да се прецени дали прилагането на посочената директива или на някои от нейните разпоредби, а следователно и на съдържащите се в нея права, е целесъобразно предвид всички обстоятелства по делото, включително с оглед степента на зрелост и уязвимост на посочените лица?
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2016/800 във връзка с член 5, параграф 1 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда, че децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателно производство, получават заедно с носителя на родителска отговорност най-късно преди първия разпит на децата от полицията или от друг правоохранителен или съдебен орган, на прост и достъпен език, който отчита конкретните потребности и уязвимост на посочените деца, информация за техните права в съответствие с член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, както и за правата, установени с Директива 2016/800?
Трябва ли член 19 от Директива 2016/800 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в рамките на наказателно производство не позволява на съда да обяви за недопустими уличаващи доказателства, изведени от изявления, които са направени от дете по време на полицейски разпит, проведен в нарушение на предвиденото в член 6 от Директива 2016/800 право на достъп до адвокат, при условие обаче че в рамките на наказателния процес този съд е в състояние, от една страна, да провери дали това право, тълкувано с оглед на член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е било зачетено, и от друга страна, да изведе всички произтичащи от това нарушение последици, по-специално що се отнася до доказателствената стойност на събраните при тези условия доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Capeta