всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-435/23: Glavna direktsia Granichna politsia, Определение от 29 юли 2024 г.

Допустимо ли е въвеждането на разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд между различни групи работници от публичния сектор или между публичния и частния сектор, ако тази разлика не се основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел?
Може ли задължителна национална съдебна практика, която води до несъвместимост с правото на Европейския съюз и въвежда необоснована разлика в третирането, да бъде прилагана от националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-689/22: Unione di Comuni Alta Marmilla, Определение от 24 юли 2024 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което изключва правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, включително поради пенсиониране, на основание контрол на публичните разходи?
Възможно ли е националните съдилища да тълкуват и прилагат националното право по начин, който отстъпва пред установената съдебна практика или разпоредби от конституционен характер, когато те са в противоречие с правото на Европейския съюз?
Какви са задълженията на работодателя във връзка с осигуряване на реална възможност за ползване на платен годишен отпуск и доказване на изпълнението на тези задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-689/22: Unione di Comuni Alta Marmilla, Определение от 24 юли 2024 г.

Възможно ли е националното законодателство да предвиди абсолютна забрана за изплащане на финансово обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение и съответства ли това на правото на Европейския съюз?
Допустимо ли е работник да загуби правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако работодателят не може да докаже, че е осигурил реална възможност за ползването му и е информирал работника за последиците от неползването?
Какви са задълженията на националния съд при противоречие между националната правна уредба и правото на Европейския съюз относно тълкуването и прилагането на правото на платен годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-767/22: 1Dream и др., Заключение от 11 юли 2024 г.

1) Попада ли в приложното поле на Директива 2014/42, по-специално на член 4 от нея, както и на Рамково решение 2005/212, по-специално на член 2 от същото, национална правна уредба, съгласно която националната юрисдикция, която се произнася по конфискацията на незаконно придобито имущество в самостоятелно производство относно това имущество, което се отделя от основното наказателно производство преди наличието на престъпление да бъде установено и съответното лице да бъде признато за виновно за това престъпление, и която предвижда също конфискацията въз основа на отделени от преписката по наказателното дело материали?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли правната уредба относно достъпа до преписката в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
3) Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска конституционният съд на дадена държава членка, който е сезиран с жалба за противоконституционност, подадена срещу национална правна уредба, която се оказва несъвместима с правото на Съюза, да приеме за приложим принципа на правна сигурност и да запази произтичащите от тази правна уредба правни последици за периода, през който същата е била в сила?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли правна уредба, като установената в спорните разпоредби, относно доказването на незаконния произход на имущество в производствата относно незаконно придобито имущество да се счита за съвместима с правото на справедлив съдебен процес, прогласено в членове 47 и 48 от Хартата и в член 8, параграф 1 от Директива 2014/42?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че понятието „решение за конфискация“ по смисъла на Директива 2014/42, и по-специално на член 8, параграф 6, второ изречение от тази директива, обхваща не само съдебните решения, с които дадено имущество се обявява за незаконно придобито и се постановява неговата конфискация, но и съдебните решения, с които производството относно незаконно придобито имущество се прекратява?
6) При отрицателен отговор на втория въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата и с член 8, параграф 6, второ изречение от Директива 2014/42 правна уредба, която не предвижда право на лицата, свързани със съответното имущество, да обжалват решенията за конфискация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/22: Volvo (Assignation au siège d’une filiale de la défenderesse), Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с член 101 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че връчването на съдебни съобщения на дружество майка, срещу което е предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от антиконкурентна практика, се счита за редовно, когато това връчване е извършено (или е направен опит да бъде извършено) на адреса по седалището на дъщерното дружество, установено в държавата, в която е образувано съдебното производство, а дружеството майка, установено в друга държава членка, не се явява по делото и производството е проведено в негово отсъствие?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е подобно тълкуване на член 47 от Хартата с член 53 от Хартата, с оглед на практиката на Tribunal Constitucional (Конституционен съд) относно връчването на съдебни съобщения на дружества майки, установени в друга държава членка, по дела, свързани с картела за камиони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/21: Hann-Invest, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/23: Braila Winds, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Допуска ли Директива (ЕС) 2019/944 национална правна уредба като въведената със Закон № 259/2021, която може да е равнозначна на фиксиране на продажната цена/ограничаване на свободата за определяне на продажната цена?
Допускат ли разпоредбите на член 191, параграф 2 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2021/1119 национална правна уредба, която облага производителите на електроенергия от възобновяеми източници с данък върху приходите от продажбата на тяхната електроенергия над определена в тази правна уредба цена, но освобождава от този данък производителите на електроенергия от изкопаеми горива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-369/23: Vivacom Bulgaria, Заключение от 11 юли 2024 г.

Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/23: Engie Romania, Заключение от 11 юли 2024 г.

1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/23: Nemzeti Földügyi Központ, Заключение от 11 юли 2024 г.

Трябва ли член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, в която към момента на повторното вписване в имотния регистър на право на ползване в резултат от производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — след като е било заличено същото право на ползване, което е било вписано незаконосъобразно, но окончателно — не се предвижда задължителна проверка за законосъобразност на първоначалното вписване на правото на ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form