Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-470/99: Universale-Bau и др., Съдебно решение от 12 декември 2002 г.
Дали едно юридическо лице представлява възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 93/37/ЕИО, дори ако не е създадено с конкретната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, но впоследствие започва да задоволява такива потребности?
Ако Entsorgungsbetriebe Simmering GesmbH не е възлагащ орган, представлява ли планираното изграждане на втората биологична пречиствателна фаза на главната пречиствателна станция във Виена изпълнение, по какъвто и да е начин, на строителство, съответстващо на изискванията, определени от възлагащия орган, и следователно обществена поръчка за строителство по смисъла на член 1, буква а), във връзка с член 1, буква в), от Директива 93/37/ЕИО?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, изключва ли Директива 89/665/ЕИО национална разпоредба, която определя срок за обжалване на индивидуално решение на възлагащия орган, така че след изтичането на този срок решението вече не може да бъде оспорено в рамките на текущата процедура за възлагане на обществена поръчка
Необходимо ли е заинтересованите лица да изтъкнат всеки недостатък, като неизпълнението на това води до загуба на правото да го направят?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли е органът, който отправя поканата за участие, да определи, че заявленията ще бъдат оценявани по метод, депозиран при нотариус, или е необходимо критериите за оценка вече да са съобщени в поканата за участие или в тръжните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/00: der Weduwe, Съдебно решение от 10 декември 2002 г.
Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че, когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна,
tази разпоредба от Договора не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели;
(2) тази разпоредба не изключва законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не желаят да се позоват на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка при обстоятелства, при които служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дадат показания като заподозрени, когато не желаят да се позоват на правото си да мълчат;
(3) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка;
(4) тази разпоредба изключва законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, проведено в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно предоставени от тях услуги по предоставяне на услуги на територията на приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), като същевременно не се позовават или не желаят да се позоват на правото си да мълчат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/00: Testa и Lazzeri, Съдебно решение от 21 ноември 2002 г.
Следва ли точка 3 от раздел А на приложението към Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа, която съдържа определението „управление на портфейли от инвестиции съгласно мандати, дадени от инвеститорите на дискреционна, клиент по клиент основа“, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба на Общността се нарушава от национална разпоредба, която се отклонява от нея и която, в случая, не изисква управлението на портфейли от инвестиции да бъде „на дискреционна, клиент по клиент основа“ и „съгласно мандати, дадени от инвеститорите“?
Обратно, съответства ли на правото на Общността национална разпоредба, която при прилагането на „хармонизираща“ директива пропуска посочените изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/01: Caprini, Заключение от 21 ноември 2002 г.
Явява ли се пречка Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно самостоятелните търговски представители за национално законодателство, съгласно което вписването на търговски представители в търговския регистър е обусловено от предварителното им вписване в специален регистър на търговските представители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/00: Freskot, Заключение от 14 ноември 2002 г.
Дали налагането на застрахователната вноска, посочена в мотивите на решението, на която подлежат произведените в страната селскостопански продукти и странични продукти от растителен или животински произход или произхождащи от риболов, и която се събира и изплаща като приход на компетентната държавна финансова служба, е, с оглед на целта, която преследва, а именно организиране и изпълнение на програми за превантивна защита и застраховане на производството и активите на селскостопанските предприятия, в противоречие с разпоредбите на правото на Европейския съюз относно свободното движение на стоки (член 28), общата селскостопанска политика (членове 38, 39 и 40), свободата на предоставяне на услуги (членове 59 и 60), допустимата държавна помощ (член 92) и разпоредбите на Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/00: Geha Naftiliaki и др., Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да налага, въз основа на национално право, каквито и да било ограничения при предоставянето на услуги в областта на морския транспорт между държави членки и трети страни, или тази разпоредба забранява само ограничения, които правят разлика между национални превозвачи и превозвачи, които са граждани на други държави членки и извършват морски транспорт до трети страни?
Може ли държава членка да налага различни (по-високи) пристанищни такси за пътниците на кораби, които акостират или чиято крайна дестинация е пристанище на трета (неевропейска) държава, отколкото таксите, които се налагат на пътници, чиято дестинация са вътрешни пристанища или пристанища в други държави членки на Европейския съюз, дори ако тези такси и в двата случая се налагат на всички пътници, независимо от тяхната националност или тази на корабите, или такава разпоредба представлява ограничение на свободата за предоставяне на услуги по превоз на пътници до трети страни, тъй като по-високите такси могат да окажат влияние върху избора на маршрути, така че тази разпоредба е несъвместима с член 1 от Регламент № 4055/86?
Ако отговорът е отрицателен, възможно ли е пристанищните такси, които се налагат на пътници, чиято дестинация са пристанища на трети страни, да бъдат диференцирани още повече, според третата страна, въз основа на критерия за разстоянието до пристанищата или тяхното географско разположение, или и такава национална законова разпоредба е в противоречие с посочения регламент, тъй като представлява дискриминация по отношение на морския транспорт до определена трета страна (или определени трети страни) и следователно ограничение на предоставянето на морски транспорт до тази страна (или тези страни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/00: Felix Swoboda, Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Следва ли при сключване на договор за услуга, която служи на обща цел, но може да бъде разделена на отделни услуги, съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО, включително описанието на услугите в приложение I A и I B, да се счита за една обща услуга, състояща се от основна услуга и свързани с нея второстепенни услуги, и да се класифицира според основната си цел съгласно приложение I A и I B към директивата, или всяка отделна услуга следва да се разглежда поотделно по отношение на това дали като основна услуга попада изцяло в обхвата на директивата или като неосновна услуга е обхваната само от някои разпоредби на директивата?
В каква степен може една услуга, която съответства на определено описание на услуга (например транспортни услуги), съгласно структурата на Директива 92/50/ЕИО да бъде разделена на отделни услуги, без това да противоречи на разпоредбите за възлагане на обществени поръчки, респективно да възпрепятства ефективното действие на директивата за услугите?
Следва ли услугите, посочени в изложението на фактите (с оглед на член 10 от Директива 92/50/ЕИО), да се класифицират като услуги по приложение I A към Директива 92/50/ЕИО (група 2, сухопътен транспорт) и договорите, които обхващат такива услуги, да се възлагат съгласно разпоредбите на раздели III до VI на директивата, или да се класифицират по приложение I B към Директива 92/50/ЕИО (по-специално група 20, спомагателни и помощни транспортни услуги, както и група 27, други услуги) и договорите, които обхващат тези услуги, съответно да се възлагат съгласно членове 14 и 16, и под кой CPC-референтен номер следва да бъдат отнесени?
С оглед запазване на основния характер на услугата, съществува ли за възлагащия орган задължение да отдели и възложи отделно неосновните услуги в случай, че оценката на отделните услуги води до това, че една услуга, която сама по себе си съгласно приложение I A към Директива 92/50/ЕИО попада изцяло в обхвата на разпоредбите на директивата, поради принципа на член 10 от директивата изключително не попада изцяло в обхвата на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/00: Комисия/Испания, Заключение от 7 ноември 2002 г.
Неправилно определяне на обхвата на понятието „орган, създаден по силата на публичното право“ по смисъла на Директива 93/37/ЕИО, като се изключват търговски дружества с публично участие, организирани по частното право, от приложното поле на директивата.
Неправилно тълкуване на изискването за „нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер“ при квалифицирането на дадено лице като орган, създаден по силата на публичното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/01: Klett, Определение от 5 ноември 2002 г.
Тълкува ли се член 19б от Директива 78/686 в смисъл, че лице с диплома по обща медицина, която не е издадена от австрийски университет, може да бъде допуснато до обучение по дентална медицина в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/01: Evans, Заключение от 24 октомври 2002 г.
1. При правилното тълкуване на Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно застраховката, покриваща гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (втората директива за застраховане на моторни превозни средства):
(а) трябва ли уредбата относно предоставянето на обезщетение от органа, създаден или оправомощен съгласно член 1, параграф 4, да предвижда изплащане на лихви върху сумите, признати за дължими за вредите на имущество или телесни повреди?
(б) ако отговорът на въпрос (а) е положителен, от коя дата и на каква основа следва да се изчислява такава лихва?
2. При правилното тълкуване на член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, в обстоятелства, при които компенсиращият орган сам има задължение да разследва увреждането и загубите на жертвата (и да поеме разходите за това, включително разходите за медицински и други експертизи):
(а) трябва ли уредбата относно предоставянето на обезщетение от органа да предвижда изплащане на разходите, направени от жертвата при подготовката и подаването на искането му до този орган за обезщетение?
(б) ако отговорът на въпрос (а) е положителен, на каква основа следва да се изчисляват тези разходи в случай, че този орган е направил на жертвата предложение, надвишаващо сумата, която той в крайна сметка получава, което предложение жертвата е отказала да приеме?
3. При правилното тълкуване на член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, ако искането на жертвата за обезщетение се разглежда от орган, който не е съд, трябва ли той да има пълно право на обжалване на това решение пред съд, както по фактите, така и по правото, вместо обжалване пред независим арбитър със следните основни характеристики:
(i) жертвата може да обжалва пред арбитъра както по фактите, така и по правото;
(ii) при уведомяване за обжалване, жертвата може да направи допълнителни изявления и да представи допълнителни доказателства на компенсиращия орган, въз основа на които органът може да промени решението си преди обжалването;
(iii) жертвата предварително получава копие от всички материали, които ще бъдат предоставени на арбитъра, и има възможност да добави каквито материали желае в отговор;
(iv) арбитърът постановява решение без устно изслушване, в което определя какво обезщетение трябва да бъде изплатено от компенсиращия орган и дава мотиви за това решение;
(v) ако жертвата не е удовлетворена, има право да обжалва решението на арбитъра пред съдилищата, но може да го направи само на основание на сериозна нередност, засягаща арбитража, или по правен въпрос (включително дали е имало доказателства в подкрепа на конкретно заключение на арбитъра или дали конкретно заключение е такова, до което разумен арбитър не би могъл да достигне въз основа на доказателствата), като за обжалване по правен въпрос е необходимо разрешение от съда, което няма да бъде дадено, освен ако решението на арбитъра е явно погрешно и е справедливо и уместно при всички обстоятелства съдът да разгледа въпроса.
4. Ако отговорът на въпроси 1(а) и/или 2(а) и/или 3 е положителен, счита ли се, че държава членка е надлежно оправомощила орган по член 1, параграф 4 от втората директива за застраховане на моторни превозни средства, когато съществуващ орган има задача да предоставя обезщетение на жертвите само въз основа на споразумение с компетентния орган на държавата членка, което не съответства на втората директива за застраховане на моторни превозни средства в тези отношения, и:
(а) това споразумение създава правно задължение към компетентния орган на държавата членка да предоставя обезщетение на жертвите, което е пряко изпълнимо от компетентния орган и не дава на жертвите пряко изпълнимо право да предявят иск срещу този орган, но жертвата може да подаде искане до съда за нареждане на органа да изпълни споразумението, ако органът не го направи;
(б) този орган изпълнява това задължение, като приема и изплаща искове на жертвите съгласно това споразумение; и
(в) държавата членка добросъвестно е считала, че разпоредбите на това споразумение предоставят на жертвите защита, поне толкова добра, колкото изискванията на втората директива за застраховане на моторни превозни средства?
5. Ако отговорът на някой от въпроси 1(а) или 2(а) или 3 е положителен и/или ако отговорът на въпрос 4 е отрицателен, представлява ли неизпълнението на втората директива за застраховане на моторни превозни средства в това отношение достатъчно сериозно нарушение от страна на държавата членка, което да поражда отговорност за обезщетение съгласно правото на Общността, ако се установи, че такава вреда е причинена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.