Дело C-435/00: Geha Naftiliaki и др., Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.

Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да налага, въз основа на национално право, каквито и да било ограничения при предоставянето на услуги в областта на морския транспорт между държави членки и трети страни, или тази разпоредба забранява само ограничения, които правят разлика между национални превозвачи и превозвачи, които са граждани на други държави членки и извършват морски транспорт до трети страни?

Може ли държава членка да налага различни (по-високи) пристанищни такси за пътниците на кораби, които акостират или чиято крайна дестинация е пристанище на трета (неевропейска) държава, отколкото таксите, които се налагат на пътници, чиято дестинация са вътрешни пристанища или пристанища в други държави членки на Европейския съюз, дори ако тези такси и в двата случая се налагат на всички пътници, независимо от тяхната националност или тази на корабите, или такава разпоредба представлява ограничение на свободата за предоставяне на услуги по превоз на пътници до трети страни, тъй като по-високите такси могат да окажат влияние върху избора на маршрути, така че тази разпоредба е несъвместима с член 1 от Регламент № 4055/86?

Ако отговорът е отрицателен, възможно ли е пристанищните такси, които се налагат на пътници, чиято дестинация са пристанища на трети страни, да бъдат диференцирани още повече, според третата страна, въз основа на критерия за разстоянието до пристанищата или тяхното географско разположение, или и такава национална законова разпоредба е в противоречие с посочения регламент, тъй като представлява дискриминация по отношение на морския транспорт до определена трета страна (или определени трети страни) и следователно ограничение на предоставянето на морски транспорт до тази страна (или тези страни)?