Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.
1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/01: Stylianakis, Съдебно решение от 6 февруари 2003 г.
Следва ли член 8 А и член 59 от Договора за ЕО, както и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага различни данъчни тежести върху вътрешните полети и полетите в рамките на Общността, с пряк резултат, че полетите в рамките на Общността се облагат с такса, която е двойно по-висока от таксата за полетите в рамките на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/01: Makedoniko Metro и Michaniki, Съдебно решение от 23 януари 2003 г.
Дали Директива 93/37/ЕИО не допуска национални разпоредби, които забраняват промяна в състава на група изпълнители, участваща в процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство или концесия за строителство, която настъпва след подаването на офертите?
Дали и в каква степен Директива 89/665/ЕИО предоставя право на обжалване на такава група изпълнители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/00: Bacardi-Martini и Cellier des Dauphins, Съдебно решение от 21 януари 2003 г.
Противоречат ли членове L.17–L.21 от Code des débits de boissons (т.нар. разпоредби на Loi Évin), член 8 от Декрет № 92-280 от 27 март 1992 г. и разпоредбите на кодекса за поведение от 28 март 1995 г. на член 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 49 ЕО), доколкото те възпрепятстват или ограничават
а) рекламата на алкохолни напитки на спортни събития, провеждащи се в държави членки, различни от Франция, когато тези събития се излъчват по телевизията във Франция и
б) излъчването във Франция на спортни събития, провеждащи се в други държави членки, на които има реклама на алкохолни напитки?
Ако не, противоречи ли начинът, по който тези разпоредби се тълкуват и прилагат на практика от Conseil supérieur de l'audiovisuel, на член 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 49 ЕО), доколкото те възпрепятстват или ограничават
а) рекламата на алкохолни напитки на спортни събития, провеждащи се в държави членки, различни от Франция, когато тези събития се излъчват по телевизията във Франция и
б) излъчването във Франция на спортни събития, провеждащи се в други държави членки, на които има реклама на алкохолни напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/01: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 януари 2003 г.
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз преференциалните тарифи за достъп до музеи, паметници, галерии, археологически обекти, паркове и градини, предоставяни от местни или децентрализирани държавни органи само на национални граждани и лица, пребиваващи на територията на тези органи, които са навършили определена възраст, като се изключват граждани на други държави членки и нерезиденти, които изпълняват същите обективни възрастови изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/01: Albacom и Infostrada, Заключение от 12 декември 2002 г.
Позволява ли Директива 97/13/ЕО на държавите членки да изискват от предприятията, притежаващи лицензия или разрешение за извършване на телекомуникационна дейност, да извършват финансови плащания, независимо от тяхното наименование, различни от и в допълнение на тези, разрешени от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/99: Universale-Bau и др., Съдебно решение от 12 декември 2002 г.
Дали едно юридическо лице представлява възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 93/37/ЕИО, дори ако не е създадено с конкретната цел да задоволява потребности от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер, но впоследствие започва да задоволява такива потребности?
Ако Entsorgungsbetriebe Simmering GesmbH не е възлагащ орган, представлява ли планираното изграждане на втората биологична пречиствателна фаза на главната пречиствателна станция във Виена изпълнение, по какъвто и да е начин, на строителство, съответстващо на изискванията, определени от възлагащия орган, и следователно обществена поръчка за строителство по смисъла на член 1, буква а), във връзка с член 1, буква в), от Директива 93/37/ЕИО?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, изключва ли Директива 89/665/ЕИО национална разпоредба, която определя срок за обжалване на индивидуално решение на възлагащия орган, така че след изтичането на този срок решението вече не може да бъде оспорено в рамките на текущата процедура за възлагане на обществена поръчка
Необходимо ли е заинтересованите лица да изтъкнат всеки недостатък, като неизпълнението на това води до загуба на правото да го направят?
Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли е органът, който отправя поканата за участие, да определи, че заявленията ще бъдат оценявани по метод, депозиран при нотариус, или е необходимо критериите за оценка вече да са съобщени в поканата за участие или в тръжните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.