Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-277/22: Global NRG, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на процедурите за определяне от националния регулаторен орган на таксите за използване на мрежата, на възнагражденията за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и на таксите за свързване, само съответният оператор на мрежа е пряко засегната страна и поради това има право на жалба срещу издаденото в резултат на процедурата решение?
При утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при прилагане на посочената разпоредба в случай като разглеждания в главното производство операторът на пазара на природен газ — намиращ се в положение като това на жалбоподателя, от когото въз основа на решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за използване на мрежата, възнаграждението за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и таксите за свързване, операторът на мрежа събира такса за услуга, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи — следва да се счита за засегната от посоченото решение страна и поради това има право да го обжалва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/22: Комисия/HB, Заключение от 25 януари 2024 г.
Неправилно определяне от Общия съд на характера на решенията за възстановяване на суми по CARDS и по TACIS като договорни актове, което води до неправилно определяне на компетентния съд за разглеждане на жалбите срещу тези решения.
Неправомерно ограничаване на правомощията на Европейската комисия да приема решения, които представляват изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС, в рамките на договорни правоотношения, които не съдържат арбитражна клауза в полза на съда на Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/22: Amazon Services Europe, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която работник, който е бил неправомерно уволнен и впоследствие възстановен на работа с обратно действие, няма право на платен годишен отпуск или на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода между уволнението и възстановяването му на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/21: Sixt Leasing, Определение от 11 януари 2024 г.
Не са поставени правни въпроси за обсъждане в предоставения текст.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/22: Airbnb Ireland, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Допуска ли [Регламент 2019/1150] национална разпоредба, която с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] да се впишат в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
2) Изисква ли [Директива 2015/1535] държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли [тази] директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
3) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
4) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123, приемането от националните органи на разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
5) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) [от] Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
1) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, които предвиждат допълнителна административна и финансова тежест за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, като вписването в специален регистър и налагането на парична вноска; по-конкретно, нарушава ли тази национална разпоредба член 3 от Директива 2000/31, съгласно който спрямо доставчик на услуги на информационното общество […] се прилага законодателството […] на държавата членка, в която е установен доставчикът?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, който предвижда допълнителна административна и финансова тежест за установените в друга европейска държава оператори; по-конкретно, допускат ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 [ДФЕС], както и сходните принципи, произтичащи от директиви 2006/123 и 2000/31, национална мярка, която предвижда в тежест на посредниците, извършващи дейност в Италия, но които не са установени в нея, вписването в регистър, което поражда допълнителни разходи в сравнение с предвидените в страната на произход за упражняването на същата дейност?
3) Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Директива 2015/1535, италианската държава да уведоми Комисията за въвеждането на задължението за вписване в РКО, предвидено в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] — и по-конкретно — трябва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че частноправен субект, установен в държава членка, различна от Италия, може да се противопостави на прилагането спрямо него на мерките, приети от италианския законодател (в член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020), които могат да ограничат свободното движение на услуга на информационното общество, когато тези мерки не са били съобщени в съответствие с тази разпоредба?
4) Допускат ли Регламент 2019/1150, и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава доставчиците на посреднически онлайн услуги, извършващи дейност в държава членка, да се впишат в РКО, от което следват редица формални и процедурни задължения, задължения за вноски и забрани за получаване на печалби над определен размер?
1) Допускат ли [Регламент 2019/1150] и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган — като посочените в мотивите — която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
2) При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на [ИСС], да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно прилагане на [Регламент 2019/1150]?
1) Допуска ли Регламент 2019/1150 национална разпоредба, която с конкретната цел да осигури адекватното и ефективно прилагане на този регламент, включително чрез събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] периодично да предават съответната информация за приходите си?
2) Може ли, въз основа на Регламент 2019/1150, предвидената информация в [ИСС], свързана основно с получените приходи, да се счита за релевантна и полезна с оглед на преследваната с този регламент цел?
3) Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за предаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
4) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, допълнителна административна и финансова тежест, като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
5. Допуска ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 и [Директива] 2000/31, приемането от страна на националните органи на разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
6) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за изпращане на справка, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-371/22: G (Frais de résiliation anticipée), Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, и също така да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време, да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност да се налага договорна неустойка на клиента за прекратяването на срочен договор за доставка на енергия при желание на клиента за смяна на доставчика на енергия, при положение че не се взема предвид размерът на претърпените вреди (член 483, параграф 1 и член 484, параграфи 1 и 2 от [Гражданския кодекс]) и че в Закона за енергетиката не са определени каквито и да е критерии за налагането на такива такси и за определянето на размера им?
Трябва ли член 3, параграфи 5 и 7 от Директива [2009/72], който изисква правата на клиента (малко предприятие) в случай на смяна на доставчика на енергия да се осъществяват по недискриминационен начин по отношение на разходи, усилия или време и при спазване на принципа, че отговарящите на условията клиенти трябва действително да имат възможност лесно да преминат към нов доставчик, да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се тълкуват разпоредбите на договора, че в случай на предсрочно прекратяване на сключения с доставчика срочен договор за доставка на енергия да е възможно на клиентите (малки предприятия) да се начисляват такси, които де факто съответстват на разходите за цената на неизползваната енергия до изтичането на срока на договора в съответствие с принципа „вземай или плащай“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Необходимо ли е националните съдилища да не прилагат решения на националния конституционен съд, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на тежки измами срещу финансовите интереси на Съюза, когато тези решения се основават на принципа на законност на престъпленията и наказанията?
Допустимо ли е прилагането на национален стандарт за защита, свързан с принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), когато това би застрашило примата, единството и ефективността на правото на Съюза?
Възпрепятства ли принципът на примат на правото на Съюза националните разпоредби или практики, които обвързват националните съдилища с решения на конституционния съд и върховния съд и предвиждат дисциплинарна отговорност при тяхното неизпълнение, в случаите, когато тези решения противоречат на правото на Съюза с пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/23: Parchetul de pe lângă Tribunalul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните съдилища да не прилагат национални разпоредби или съдебна практика, които водят до системен риск от безнаказаност за тежки измами във вреда на финансовите интереси на Съюза, включително поради правила за давността?
Допустимо ли е националните съдилища да бъдат обвързани от решения на конституционния съд или върховния съд, когато те противоречат на разпоредби от правото на Съюза с пряко действие, поради риск от дисциплинарна отговорност?
Могат ли националните съдилища да прилагат национален стандарт за защита, основан на принципа на обратно действие на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior), ако това води до оспорване на процесуални действия по прекъсване на давността, извършени преди обявяването на противоконституционност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/23: Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Unitatea Administrativ Teritorială Judeţul Braşov, Определение от 9 януари 2024 г.
Съвместима ли е липсата на уредба за прекъсване на давността за наказателно преследване с изискванията на Решение 2006/928/ЕО и дали това води до системен риск от безнаказаност за корупционни престъпления?
Длъжни ли са националните съдилища да оставят без приложение вътрешни разпоредби или съдебни решения, които препятстват ефективното и възпиращо санкциониране на корупционни престъпления, когато това е необходимо за прилагане на задълженията по правото на Европейския съюз?
Може ли принципът за прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон (lex mitior) да се използва като основание за преразглеждане на въпроса за прекъсване на давността с процесуални действия, извършени преди обезсилването на съответната разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.