всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

Предвид член 10 от Директива 2004/18/ЕО, член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС и Списъка на оръжията, боеприпасите и военните материали, одобрен с Решение на Съвета на 15 април 1958 г., посочената директива прилага ли се за поръчка, която иначе попада в приложното ѝ поле, когато съгласно предоставените от възлагащия орган данни предметът на поръчката е предназначен за строго военни цели, но същевременно са налице други, до голяма степен еднородни технически приложения на предмета на поръчката на гражданския пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.

1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.

Обхващат ли временните действия на възпроизвеждане, извършвани в рамките на процес на снемане на данни, условията за освобождаване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, включително дали представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, имат ли единствена цел да позволят законно използване на произведение и притежават ли самостоятелно стопанско значение?
Приложим ли е член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 по отношение на тези действия, когато са спазени всички условия на член 5, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък при източника върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък при източника по отношение на доставчик на услугата, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
2a. Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък при източника, води до ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно пребивават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което от своя страна води до проблеми при упражняване на прехвърлените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
2б. В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап приложимата разпоредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
3. Тази разпоредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/EИО?
4. За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството дали данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху полученото възнаграждение в другата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли Директива 2003/54/ЕО, и по-специално член 3, параграф 2 и член 11, параграфи 2 и 6 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която налага на операторите, притежаващи съоръжения или групи от съоръжения, считани според критериите, определени от националния регулаторен орган, за основни за удовлетворяването на нуждите на търсенето на електроенергия на услугите по диспечиране, задължението да представят оферти на националните пазари за електроенергия при условия, предварително установени от този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Позоваване на етикетите „Max Havelaar“ и „ЕКО“ в техническите спецификации за кафе и чай, които следва да бъдат доставени, в нарушение на член 23, параграфи 6 и 8 от Директива 2004/18
Позоваване на устойчивостта на покупките и социално отговорното поведение на предприятията като критерий за качествен подбор, в нарушение на член 48, параграфи 1 и 2, член 44, параграф 2 и член 2 от Директива 2004/18
Позоваване на етикетите „Max Havelaar“ и „EKO“ в критериите за възлагане на поръчката по отношение на съставките, които следва да бъдат доставени, в нарушение на член 53, параграф 1 от Директива 2004/18

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Следва ли заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Попада ли излъчването на кратки репортажи с рекламна цел, телепромоционни спотове, рекламни спотове за спонсорство и рекламни микросъобщения в обхвата на понятието „рекламни спотове“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО и подлежат ли тези форми на реклама на почасовото ограничение от 20 % от програмното време?
Допустимо ли е държава членка да прилага по-широко тълкуване на „други форми на реклама“ и по този начин да изключва определени видове реклама от почасовите ограничения, предвидени за рекламните спотове по Директива 89/552/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 [...] да се тълкува в смисъл, че „публично разгласяване“ означава:
а) само разгласяването пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, или
б) също всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението?
Ако отговорът на първия въпрос е а), означава ли това, че действията на пряко публично разгласяване на произведението, посочени в б), не попадат в приложното поле на тази директива, или означава, че те не представляват публично разгласяване на произведението, а действия на публично представяне или изпълнение на произведението по смисъла на член 11, параграф 1, подточка i) от Бернската конвенция […]?
Ако отговорът на първия въпрос е б), допуска ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] държавите членки да установят със закон задължително колективно управление на правото на публично разгласяване на музикалните произведения, независимо от начина на разгласяване, дори ако това право е възможно да бъде управлявано индивидуално и е управлявано така от авторите, без да предвидят възможност за авторите да изключват своите произведения от колективното управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form