Дело C-281/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.

Текст

(член 18, параграф 2 от Директива 89/552 на Съвета)

Не изпълнява задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, изменена с Директива 97/36, държава членка, която допуска някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по националните телевизионни канали над максимума от 20 % от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от посочената директива. Тези видове реклама попадат в обхвата на понятието „рекламните спотове“ и поради това спрямо тях се прилагат ограниченията на програмното време, предвидени в упоменатата разпоредба.

Всъщност всеки вид телевизионна реклама, излъчвана между предаванията или при прекъсването им, по принцип е „рекламен спот“ по смисъла на Директива 89/552, освен ако не представлява друга форма на реклама, уредена изрично с посочената директива, какъвто е по-конкретно случаят с „телевизионния пазар“, и освен ако не изисква, поради начина си на представяне, по-дълго времетраене от рекламните спотове, когато прилагането на ограниченията, предвидени за посочените спотове, неоправдано поставя в по-неблагоприятно положение въпросната форма на реклама спрямо рекламните спотове. Поради това, дори когато поради начина си на представяне даден вид реклама неминуемо е с по-дълго времетраене от обичайното за рекламните спотове, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за квалифицирането на тази реклама като ...