всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свободно предоставяне на услуги

Свободно предоставяне на услуги

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Съвместима ли е с правото на свободно предоставяне на услуги национална правна уредба, която допуска само установени в държавата членка данъчни консултанти, одитори и кредитни институции да бъдат данъчни представители на инвестиционни фондове и инвестиционни фондове за недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Съвместими ли са австрийските разпоредби, които изискват само местни кредитни институции или местни икономически доверени лица да бъдат назначавани като данъчни представители на инвестиционни или имотни фондове, със свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 49 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по правото на Съюза, като не е приложила изцяло и на недискриминационна основа разпоредбите на Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО относно прякото застраховане, различно от животозастраховането, към всички застрахователни предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Нарушено ли е задължението на Ирландия да приложи изцяло и на недискриминационна основа правната уредба на Съюза в областта на прякото застраховане, различно от животозастраховане, съгласно Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 49 от Договора за ЕО в редакцията му, приложима към конкретния случай, като се има предвид, че фактите в основата на спора са настъпили преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство на държава членка, съгласно което възнагражденията за доставки или услуги не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато са изплатени или предоставени пряко или непряко на пребиваващо в друга държава членка данъчнозадължено лице или на чуждестранен правен субект, които по силата на законодателството на страната, в която са установени, не се облагат в нея с данък върху доходите или се облагат за доходите в конкретния случай съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима, по който тези доходи се облагат в държавата членка, чието национално законодателство се разглежда, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже с всички възможни правни средства, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и не надхвърлят обичайните граници, въпреки че подобно доказване не се изисква за приспадане на възнагражденията за доставки или услуги, изплатени на пребиваващо в тази държава членка данъчнозадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен от общия правен режим в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Нарушени ли са задълженията на Словашката република за осигуряване на недискриминационен достъп до електропреносната мрежа съгласно член 9, буква д) и член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО чрез предоставянето на привилегирован достъп на ATEL въз основа на инвестиционен договор?
Може ли Словашката република да се позове на член 307, първа алинея ЕО и на международните си задължения по двустранно споразумение за закрила на инвестициите, за да оправдае предоставянето на привилегирован достъп, който противоречи на изискванията на Директива 2003/54/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

1) a) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с член 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която:
– концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер най-малко на 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство,
– концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти?
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: дружеството [Casinos Austria] е притежател на всичките дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване.
б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им?
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че макар правната уредба в наказателноправната област по принцип да е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед на общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи?
3) a) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие?
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор?
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите?
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги?
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, но поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално равнище?
4) a) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка?
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1.
Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и на член 2, параграф 1 от Директивата относно срока за закрила във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество, да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. a.
Във връзка с правата на използване по смисъла на точка 1, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б.
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като така нареченото „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество?
При утвърдителен отговор на въпрос 2б:
3. Във връзка с правата по смисъла на точка 2, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
4. В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда на Европейския съюз и за разпределението на съдебните разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form