Социална сигурност
Социална сигурност
Дело C-523/20: Koppány 2007, Определение от 3 март 2021 г.
Какво следва да се разбира под понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и изисква ли то автономно и унифицирано тълкуване, различно от „обичайно пребиваване“ по Регламент № 883/2004?
Могат ли граждани на трети държави, които пребивават временно в държава членка и работят в различни държави членки за работодател, установен в първата държава, да се ползват от правилата за координация на социалното осигуряване по Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009?
Явява ли се препятствие за прилагане на правилата за координация по социалното осигуряване това, че удостовереното място на настаняване съвпада със седалището на работодателя, при положение че са изпълнени изискванията за законно пребиваване и законна трудова дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/20: Koppány 2007, Определение от 3 март 2021 г.
Как следва да се тълкува понятието „законно пребиваване“ по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010 и в какво се различава то от понятието „пребиваване“ по член 1, буква ж) от Регламент № 883/2004?
При какви условия граждани на трети държави могат да се ползват от правилата за координация на социалната сигурност съгласно Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, когато пребивават и работят в държави членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/19: A (Soins de santé publics), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Трябва ли да се счита, че общественото здравно обслужване е включено в понятието „обезщетения за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е с оглед на член 4 от Регламент № 883/2004 и член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социалните обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения — които се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза с качеството на работник, намиращи се в същото положение — на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е с оглед на членове 18 и 21 ДФЕС и на член 24 от Директива 2004/38 и с цел да се избегнат непропорционални искания за социални обезщетения, предвидени, за да се гарантира здравното обслужване, държавите членки да отказват такива обезщетения — които се отпускат на техните граждани и на членовете на семейството на гражданин на Съюза с качеството на работник, намиращи се в същото положение — на граждани на Съюза, които към съответния момент нямат качеството на работници?
4) Съвместимо ли е с разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
5) Съвместимо ли е с разпоредбите на член 18, член 20, параграф 1 и член 21 ДФЕС положение, при което на гражданин на Европейския съюз, който упражнява правото си на свободно движение, се отказва правото да ползва обществени здравни услуги, финансирани от държавния бюджет, във всяка от засегнатите в разглеждания случай държави членки?
6) Трябва ли законосъобразността на пребиваването по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се разбира в смисъл, че предоставя на дадено лице право на достъп до системата за социална сигурност, както и в смисъл, че може да бъде основание за изключването на това лице от социалната сигурност
По-конкретно, трябва ли в разглеждания случай да се счита, че тъй като заинтересованото лице има пълно здравно застрахователно покритие — което представлява едно от предварителните условия за законосъобразност на пребиваването съгласно Директива 2004/38 — може да бъде обоснован отказът това лице да бъде включено към системата за здравно обслужване, финансирана от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/20: Комисия/Австрия (Indexation des prestations familiales), Определение от 18 декември 2020 г.
Какви са условията и ограниченията за встъпване на различните категории страни съгласно член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
При какви обстоятелства държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Надзорният орган на ЕАСТ могат да бъдат допуснати да встъпят в производство пред Съда на Европейския съюз?
Какъв е редът за произнасяне по съдебните разноски при уважаване на молби за встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-784/19: TEAM POWER EUROPE, Заключение от 10 декември 2020 г.
Следва ли разпоредбата на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 […] да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че [ПОВР] обичайно осъществява дейността си в държавата членка, в която е установено, следва значителна част от дейността по предоставяне на персонал да се извършва в полза на дружества ползватели, установени в същата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/19: Istituto Nazionale della Previdenza Sociale (Prestations familiales pour les titulaires d’un perm…, Съдебно решение от 25 ноември 2020 г.
Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива 2011/98, както и принципът за равно третиране между притежателите на единно разрешение за пребиваване и работа и гражданите на държава членка да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, обратно на предвиденото за граждани на държавата членка, при преброяване на членовете на семейното ядро за изчисляване на семейните добавки се изключват членовете на семейството на притежаващ единно разрешение работник с произход от трета страна, когато те пребивават в третата страна на произхода си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/19: Veselības ministrija, Съдебно решение от 29 октомври 2020 г.
Трябва ли член 20, параграф 2 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 20, параграф 1 от посочения регламент, ако в държавата по пребиваване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 8, параграф 5 от Директива 2011/24 — във връзка с член 21, параграф 1 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че държава членка може да откаже да издаде разрешението по член 8, параграф 1 от посочената директива, ако в държавата по осигуряване на лицето е налично болнично лечение, чиято медицинска ефикасност не се поставя под съмнение, но използваният метод на лечение не е съвместим с религиозните убеждения на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/19: Jobcenter Krefeld, Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.
Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза, които имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011, от кръга на лицата с право на социално подпомагане по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, с принципа на равно третиране, закрепен в член 18 ДФЕС във връзка с членове 7 и 10 от Регламент № 492/2011?
Съвместимо ли е изключването на граждани на Съюза от кръга на лицата с право на специални парични обезщетения, независещи от вноски, по смисъла на член 3, параграф 3 и член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 с принципа на равно третиране по смисъла на член 18 ДФЕС във връзка с член 4 от Регламент № 883/2004, когато тези граждани на Съюза имат право на пребиваване на основание член 10 от Регламент № 492/2011 и са включени в социалноосигурителна схема или в схема на семейни обезщетения по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-777/18: Vas Megyei Kormányhivatal (Трансгранично здравно обслужване), Съдебно решение от 23 септември 2020 г.
Представлява ли ограничение, противоречащо на член 56 [ДФЕС], национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori на здравното обслужване, предоставено в друга държава членка без предварително разрешение, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се чака предварителното разрешение?
Съответства ли на принципите на необходимост и на пропорционалност, установени в член 8, параграф 1 от Директива [2011/24], и на принципа на свободно движение на пациенти разрешителната система на държава членка, в която при възстановяването на разходите за трансгранично здравно обслужване се изключва възможността за разрешаване a posteriori, дори да съществува реален риск от необратимо влошаване на здравословното състояние на пациента, ако се изчака предварителното разрешение?
Съответства ли на изискването, установено в член 9, параграф 3 от Директива [2011/24], за разумен срок на процедурата — отчитащ конкретното здравословно състояние, спешността и индивидуалните обстоятелства — национална правна уредба, в която независимо от здравословното състояние на направилия искането пациент процедурният срок за издаването на предварителното разрешение от компетентния орган е определен на 31 дена, а за отказа за издаването му на 23 дена
Във връзка с искането органът може да провери дали съответното обслужване се покрива от системата за социална сигурност и ако е така, проверява дали може да бъде предоставено в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок от финансиран с публични средства доставчик на здравно обслужване, а ако не е така, проверява качеството, безопасността и съотношение разход—ефективност на обслужването, предоставяно от посочения от пациента доставчик.
Трябва ли член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване може да се претендира само ако пациентът подаде искане за предварително разрешение до компетентната институция
Или пък в такъв случай [тази разпоредба] сама по себе си не изключва възможността искане за разрешение да се подаде a posteriori с цел възстановяване на разходите?
Попада ли в приложното поле на член 20, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва
Възможно ли е в този случай за целите на [посочената разпоредба] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите?
Попада ли в обхвата на понятието „лечение по график“ по смисъла на член 26 от Регламент [№ 987/2009] хипотеза, в която пациентът се придвижва до друга държава членка, след като му е определен конкретен час за медицински преглед и евентуален час за възможна медицинска операция или интервенция в деня след медицинския преглед, и поради здравословното състояние на пациента медицинската операция или интервенция действително се извършва
Възможно ли е в този случай за целите на [посочения член] искане за разрешение да се подаде a posteriori, за да бъдат възстановени разходите
Ако лечението е спешно и жизнено необходимо, както се посочва в член 26, параграф 3 от Регламент [№ 987/2009], правната уредба пак ли изисква предварително разрешение в хипотезата по член 26, параграф 1 [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/18: AFMB и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] наетият да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се разглежда като част от управляващия моторни превозни средства персонал:
i) на наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) на предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) на предприятието по подточка i), но и на предприятието по подточка ii)?
Следва ли член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното [производство] за работодател на наетия да извършва международни превози шофьор на тежкотоварен автомобил се счита:
i) наелото го на работа транспортно предприятие, на което той на практика и за неопределен срок е изцяло на разположение, което упражнява спрямо него фактически работодателската власт и на практика поема разходите за заплата, или
ii) предприятието, което формално е сключило с него трудов договор и което съгласно споразумение с транспортното предприятие по подточка i) му изплаща заплата и поради това внася и дължимите социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която е седалището на това предприятие, а не в държавата членка, в която е седалището на посоченото в подточка i) предприятие, или
iii) предприятието по подточка i), но и предприятието по подточка ii)?
В случай че при обстоятелства като тези в главното производство за работодател се счита предприятието, посочено във въпрос 1, буква а), подточка ii) и във въпрос 1, буква б), подточка ii), приложими ли са — изцяло или частично — специалните условия, при които работодатели като агенциите за временна заетост и други посредници могат да се позоват на предвидените в член 14, точка 1, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и в член 12 от Регламент [№ 883/2004] изключения от принципа[, че заетото лице се подчинява на законодателството] на държавата на заетостта по аналогия и в главното производство за целите на прилагането на член 14, точка 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 883/2004]?
В случай че при обстоятелства като тези в главното [производство] предприятието по въпрос 1, буква а), подточка ii) и по въпрос 1, буква б), подточка ii) се счита за работодател и отговорът на въпрос 2 е отрицателен, описват ли изложените в представения акт за преюдициално запитване факти и обстоятелства случай на злоупотреба с правото на Съюза и/или с правото на ЕАСТ
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците от това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.